Споделете мнение за тази мама

и моето мнение е, че детето трябва да се гледа от родителите си по възможност. Моето дете до двегодишна възраст е било нон стоп с мен, при бабите ходим заедно, не съм го оставяла да им гостува, защото не съм имала желание да се отделям от него. Всички около мен ми казваха, че ще се видя в чудо като тръгна на работа, детето ще изпада в нервни кризи като ме няма. Да ама стана точно обратното. Сега го гледа баба ми, с която не са се виждали много много преди да започне да го гледа. Той обаче свикна много бързо, не плаче за мен, не се сеща за мен като не сме заедно. На раздяла ми казва "фао", когато се видим отново, се хвърля да ме целува, драми няма и не е имало никога. Не че е престанал да бъде привързан към мен, просто порасна

подкрепям съпругата ти и за мнението, което има за шамарите, дано да продължи така да се владее и когато детето влезе в "трудните две"

нямаш поводи за притеснение 

Такива майки като описаната се надявам наистина да мислят това, което казват, а не да се правят на героини, за да се доказват, че поне в едно нещо са успяли.. щото при втория случай е въпрос на време "неочаквано" да развият някоя невроза.
Бременна жена, с още едно толкова малко дете - на моменти мисля си е практически невъзможно да се справи сама, при все колко голямо желание има.
Да му се чуди човек на късмета на таткото-автор, че жена му се е нагърбила с всичко, и дори не му мрънка, че все го няма 

въпрос на организация - просто различните хора са различно организирани (неорганизирани) и се справят различно бързо и качествено с едни и същи ситуации 

сещам се да дам още един пример свързан с темата - сестра ми оставя племенницата ми на баби от съвсем малко бебенце. При всяко нейно излизане малката ревеше (не за кратко), реве и до ден днешен понякога, а вече навърши четири

Освен това моето дете макар че никога не е спало при бабите си, а от скоро им гостува за по няколко часа винаги много им се е радвал и е бил много привързан към тях. Съответно като започнахме да го оставяме не е плакал за нас. Тоест начинът, по който съм го гледала първите две години от живота му не се е отразил по никакъв начин на привързаността му към бабите

давам конкретни примери, обобщенията гледам да ги избягвам. Прочетох, че едва ли не майката трябва да възпитава детето си в това да не е болезнено привързано към нея, да е по-самостоятелно. СТрува ми се, че това си зависи от характера на детето.

Аз нямам предвид разпределението на времето. Щото организацията не винаги е само въпрос на желание и сръчност от страна на майката.. на едно дете на 2 години не можеш да му кажеш - стой мирно половин час, за да направя това и това..
Имам предвид друго - тъй като съм в сходна ситуация в момента - бременна в 6-и месец, а голямото ми дете е на 3.4 години. Ами, все по-трудно ми става да си нося корема, да не говорим /в момента/ как започвам да търся алтернативни начини да му вържа връзките например  Ами още 3 месеца? През които ще става все по-трудно? Да не говорим, че детето ми е доста енергично, и постоянно се движи, иска да ходим на разходки, а кръстът ми започва да се обажда след половинчасово стоене права.. ей за такива досадни подробности говоря - които са още повече при по-малко дете.. дори не включвам периода след раждането, в който тази жена /сама/ ще трябва да намери начин да "укроти" по-голямото дете за цели 20 минути, докато нахрани бебето.. като цяло ситуацията ми се вижда голям зор за съвсем сам човек.

да, права си по принцип, но има майки, които се справят с тази ситуация, а щом една може значи всички би трябвало да могат. Братовчедка ми роди второто си дете, когато първото беше на година и половина - нито потърси, нито получи помощ. Мъжът й работи от 8 до 20 ч. Не, че й е било лесно, но не се е и оплаквала...виж ако бременността е проблемна, без помощ не може

Имаш чудесна жена!
Подари й един букет, като се върнеш от работа!
Покажи й, че я оценяваш, без да се възмущаваш от нея във форумите!

това е едно от обяснненията защо детето трябва да е при майка си...и аз все още не съм готова да оставя детето си да спи при баба си, и това време ще дойде

Ами..сигурно е така - явно ключът е в това, че всяка майка разбира живота си и гледането на деца по различен начин. Аз примерно не смятам, че деца трябва да се гледат със сетни сили, поболяване от недоспиване, болки от претоварване и т.н., децата са радост, и трябва да можем да им се радваме. Както ми каза моята педиатърка още в първите дни - за да е добре детето, трябва първо майката да е добре. Както казах, има мъже, случили на самоотвержени жени-майки, които се нагърбват сами с всичко, и не се оплакват.. щом е ок за тях - значи няма проблем. Аз не съм от тях, и ми е трудно да ги разбера.


Че е индивидуално е повече от вярно - и не само привързването, ами всичко останало - ти предполагам не си помисли, че тук ще ти дадат печелившата формула как точно се гледа дете  жена ти наистина ти оставя прекалено много лично време, Ники 
Относно помощта на бабите - това, че съветите им не струват, не означава, че трябва да ги игнорнем напълно - просто им се казва - не, това не го правя така, ами ето така - и толкова. Те просто помагат в някои случаи, не изземват функциите и отговорностите на майката в никакъв случай. Какво означава "тя си го пое от самото начало".. всяка майка поема детето си, и основната роля е нейна. Но това не пречи да го остави за няколко часа или да го даде за една разходка на някого.. Преспиването точно не мисля че има някаква важна роля, и би променило нещо конкретно - ако не се налага майката да ходи някъде, не мисля че има нужда детето да преспива при баби и дядовци.

Аз имам две деца синът ми е на 3, а бебка е на 9 месеца.Гледам ги сама.Оставяме ги само когато излизаме някъде и да съгласна съм че е по добре в градината с децата.Мен ме е отгледала баба ми не ми е било зле но винаги ми е липсвало нещо.Бабите са за събота и неделя, ваканциите и да глезят децата 

Мда, забелязах как не ме отразяваш  Аз отвари не пия, а приготвам. И служат да тровя такива като теб, щото много ме дразнят с некомпетентните си мнение изказани с авторитет на специалист 

xenia, колкото и да се изкарваш специалист по всичко, с мен не можеш да се мериш по гледане на деца. Млада или дърта няма никакво значение. Нали знаеш за старилото и патилото. Това, че си гледала чужди деца трудни за гледане от родителите им не значи абсолютно нищо, защото те с родителите си може да са трудни, ама с теб айде д а не са лесни ама далеч не толкова трудни. Хвалиш ли се че не си им посягала или какво. Много ясно, никой не посяга на чуждо дете. А и явно не ти се е налагало. Философстваш много ама съм сигурна, че ако беше на мое място едва ли щеше да се справиш много по добре.  В сравнение с мен ти деца не си гледала и не знаеш кво е това. Съдя от собствените ти думи и по това, че изказванията ти много ми напомнят на моите преди да се сдобия със собствени деца

Ако си мъж на място, ще намериш начин да помагаш на жена си въпреки работата ти. Ти да не мислиш, че на нея не й е натоварено, па и работният й ден е 24/7. Повярвай ми, жена ти със сигурност знае какво е да заспиваш прав.

За "плясването" не си прав. На нищо хубаво няма да научите децата си, ако ги биете.

аз си гледам децата сама, голямата беше на 11 месеца като се върнах на работа, но работата ми беше такава, че ако се наложи, винаги мога да си тръгна по-рано
забременях, ходих на работа до края на 7 месец, след работа си я вземах, разхождахме се, след това вкъщи семейни задължения- пране, чистене, простиране, готвене, на нея готвих отделно, никога не съм я записвала на кухня
вкъщи съм викала някой при тях да стои като отивам веднъж месечно на козметик, или да отида до някой супер за пазаруване, за да не ги мъкнем с нас, но аз това не смятам за гледане
не се имам за супермен, не смятам, че децата ми трябва да ги гледа някой друг
най-малкото е, защото имам собствено виждане за тяхното гледане, хранене и възпитание и не смятам, че някой друг би подходил така 

Съгласна съм. Автора толкова ли харесва вечно хленчещите без повод мъже, че иска да го даде на майка си? Децата не са за чек лист.