Споделете мнение за тази мама

  • 6 737
  • 94
  •   1
Отговори
Здравейте.Не мога да бъда постоянно със семейството ми,заради натоварената работа и рядко намирам дни за разтоварване и отдих.Имам съпруга и син на 1.7 месеца и очакваме още едно дете(пак момченце).
Грижите за нашият син са в ръцете единствено на моята съпруга ,която е много изрядна майка по отношение на къпане,приспиване,грижи,готвене(детето се храни единствено с приготвена от нея храна)имат си час за игра на площадката ,води го с деца да се люлеят ,имат си час за приспиване и така.
Но за разлика от повечето млади майки,от които имам наблюдения,тя държи да гледа синът ни сама.Убеден съм,че с второто бебе пак ще е така.Съпругата ми (25г.) не оставя синът ни на баби и дядовци за гледане.Главно гостуваме или те ни гостуват за по час-два както дойде.Искам да попитам правилно ли е според вас така и кога синът ни ще успее да се привърже към тях ако не го оставяме?Възможно ли е при такова гледане да стане силно привързан към майка си и ако да добре ли е това?
И още нещо-синът ни е умерено поразглезен защото е първо внуче на всички а и майка му безумно искаше син и като гледам изобщо не го плясва за нищо я през ръчичка я по дупе.По някога е доста нервна и като направи пакост започва да му се кара,но до плясване никога не стига-какво било такова нещо така щял да развиел агресия(според нея).Колкото е бурна в двеминутното си каране,защото тя е бременна сега в четвърти месец и половина и предният път и сега е страшно раздразнителна но аз знам,че бременността я прави такава и не ме бърка толкова е бурна и в радостта си.Само след миг и е минала сръднята и го е нацелувала и нащипала.
Как мислите добро възпитание ли е това и дали с такова гледане ще стане силно привързан само към нея?Дали ще се разглези?
Благодаря ви и спорен ден на всички които имаха търпение да изчетат това.

# 1
  • Мнения: 0
Имаме 2 деца - изказвам лично мнение!
Аз също бачкам много, и имам много малко време за децата си. Парите са необходимост за съжаление.

Сега с едното дете и е лесно да го гледа сама. Мисля, че няма да е същото с 2. Така или ще лудне от безсъние и умора или ще стигне сама до извода, че помощта от баба и дядо е повече от необходима.

За възпитанието акъл не давам , но мога да отбележа че ще дойде момент в който част от характера му ще се формира от яслата и детската градина. Не мислите да ги гледате в къщи до 1-ви клас - надявам се.

Успех с второто  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 47 352
От какво да се разглези?
Много правилно постъпва жена ти. Децата трябва да се гледат от родителите, не от баби и дядовци. Като порасне и дойдат ваканциите, тогава да, но като бебе е по-добре да си ги гледате вие.
Аз си останах вкъщи с нашето дете до 3 г., не мисля, че е разглезена, нито е привързана към мен, даже въобще, по-скоро към баща си, имаше и един период на такова пристрастяване към него, че не можех да ги отлепя. За мен никога не е плакала и или търсила. Не е имало проблем и с тръгване на градина или оставяне при други хора, напротив, много е контактна.
За боя - пак съм съгласна. От какъв зор искаш да го пляска???

И един съвет към теб, работата си е работа, но ти си родител и съпруг, намери начин да отделяш повече време за тази роля, защото рано или късно ще ти излезе през носа ...

# 3
  • Мнения: 175
Ne razbiram zashto se pritesniavash? Po-dovolen li shteshe da si, ako go gledaha babi i diadovtsi prez pove4eto vreme? Naistina e vazmojno da se privarje pove4e kam maikata, no kato se rodi vtoroto dete niama kak da ne se vkliu4at babi da pomagat . Deteto shte svikne s tiah no za maikata ne znam.
Bih pisala oshte, no v momenta sam samo na latinitsa i ne mi se nravi.

# 4
Не,жена ми държи детето като навърши 2.7-2,8 годинки да тръгнел на градина важни са за нея социалните контакти с други дечица така ще учел нови неща и ще ставал общителен с връстници и оттам-на градина.А иначе големият ще е на две годинки и нещо като се роди малкият,по принцип е доста печена и време за готвене и чистене и приятелки намира.Трърди,че ще се оправяла.

# 5
  • Мнения: 9 990
Разбира се,че тя ще си ги гледа, при положение, че е у дома.Защо е нужно да се "привързват" към баба си, та това идва логично като следствие от вашите взаимоотношения с тази баба.Аз също сама съм си гледала децата, но се наложи да работя, та голямата тръгна на ясла на година и половина, малката-също, като преди това беше с детегледачка денем, а не с баба си.
Помощ от баба ще има само, ако жена ти почувства такава.Аз лично-не съм имала нужда.Ако жена ти е тип майка, която не и тежи еднообразието на градинката-проблем няма да има.
Ама много ясно, че ще се оправи!Да ви се чуди човек, що нямате вяра....Това са две деца, не са сто и две...

# 6
  • Мнения: 127
Поздравления, че сте се решили на второ дете и лека бременност на майката! Относно баби  и дядовци, мисля че са добър вариант да си поемете глътка въздух в този момент, а и те вярвам / както всички/ мното се радват на внучето си. Съпругата ти в желанието си да бъде добра майка, а тя е такава със сигурност както я описваш, иска и успява сама да се справи със всичко, но след появата на второто бебче, със сигурност ще и е нужна помощ, и след като ти нямаш време остава да се довери на баби и дядовци.  
Но Ви съветвам, да не ги ползвате само като такива, а и да им поверявате от време на време децата си, защото това ги прави безкрайно щастливи!  

# 7
  • Мнения: 7 947
Щом тя иска да си го гледа сама, без намесата или помощта на други - какво лошо има, напротив - радвай се, че е грижовна и отговорна майка.
За гледането от баби и дядовци много може да се спори, аз лично не съм съгласна, че те го разглезват повече - това зависи от конкретния човек и дори от темперамента на самото дете. Ти може би искаш обаче тя да го пооставя при родителите ти - е, просто и го кажи, какво толкова. Ако пък толкова не ще - голяма работа - нека бабата и дядото да идват у вас по-често, без да досаждат обаче и пак ще си имат достатъчен контакт.
А и е вярно, че жена ти сама най-вероятно ще потърси помощ - най-малкото като й натежи корема вече и не може да се наведе да си върже обувките сама  Wink
Въобще не виждам място за притеснение в описаното от теб...

# 8
  • Мнения: 111
За какво плясване на дете на 1.7г? Та това е възраст в която децата трябва да се приучват да чуват и да разбират само от повишаване на тона, трябва да се възпитават с личния пример на родителите.Ясно е , че ти си доста ангажиран с работата , но намирай повече време , което да посвещаваш на семейството . Обясни на жена си , че това обсебване на детето не е добро нито за нея нито за малкия.Оставяйки  го на баба и дядо за малко то няма да се разглези/ вие може да обясните какви са вашите изисквания за възпитание с които държите те да се съобразяват/ , а вие двамата да излезете на заведение или с приятели например . Децата са прозорливи малки дяволчета и след време ще започне да няма ефект от викането и - то ще знае , че след като се накрещи на нея ще и мине и той пак ще може да прави каквото си знае.

# 9
  • Мнения: X
Искрено се възхищавам на твоята съпруга.

Приеми съвета на Не се сърди, човече, това е много важно!

И един съвет към теб, работата си е работа, но ти си родител и съпруг, намери начин да отделяш повече време за тази роля, защото рано или късно ще ти излезе през носа ...

# 10
  • Мнения: 1 581
Първо да ти кажа, я разбирам. Аз бях така с първия си син. И второто дете дойде много след първото, така че при нас това, което описваш, продължи доста повече време. Причините (или може би оправданията) за мене бяха, че синът ми се роди недоносен, имаше проблеми след раждането, не бях уверена като майка и постоянно трябваше да се доказвам как мога да се справя с всичко сама, мене ме е гледала баба ми доста време и това ми е било проблем на моменти.

От моя опит мога да кажа, че това да си гледаш детето напълно сам, е колкото хубаво, толкова и не. Аз също не съм давала на баби да го гледат дори за 1 час. Когато синът ми беше на 1, заминахме за чужбина, т.е. далече от всички и не го е гледал никой друг. Хубаво е, защото изгражда здрава връзка между майката и детето, връзка, която имаме и сега. От друга страна, при нас това премина в много силна зависимост - и за двамата. Тръгването на детска градина, т.е. отделянето от мене, беше много много трудно за него. Все още, сега на 6, има някои доста тежки спомени от онзи период, за които мога да разкажа, ако те интересува.

От друга страна, с течение на времето и за мене не беше лесно това да няма кой да го гледа поне за малко. В началото аз не исках, а после вече и никой не предлагаше  Laughing  Когато видях какво е наистина да няма кой да го гледа за 5 мин. даже, това започна да ми липсва. Нямах време за себе си, депресия ме налегна и разни такива неща, защото заради цените на детските градини тук, нямаше и смисъл да започвам работа.

Все пак той тръгна на детска градина и въпреки че парите, които изкарвах, покриваха само детската градина, това беше много смислено решение и беше много важна стъпка към осъзнаването на проблема със зависимостта. Беше доста трудно, идвало ми е да нахлуя в детската градина и да си взема детето  Laughing  

В крайна сметка, отделянето от сина ми беше доста болезнено и съм склонна да си мисля, че е заради това, че не се е откъсвал от мен. Все пак вече е доста независим и се адаптива добре към училището. Аз започнах да уча и да възприемам себе си извън рамката на идеалната майка и домакиня. Заради депресията, в която съм била, времето със сина ми не е било изцяло положително. Много често не е излизало от рамките на задоволяване на естествените му нужди - хранене, приспиване, разходка.

Сега с второто дете, понеже уча и имам доста по-малко време, и двете баби бяха добре дошли да помагат, като това беше съвсем доброволно от тяхна страна, сега ще тръгва на детска градина на 1 год. 6 мес., и времето, което прекарвам и с двамата е доста по-пълнценно, въпреки че не е въобще много.

Така че сега залагам на качество, а не на количество Wink

Разказвам ти просто моя опит, умишлено не ти споделям мнение ЗА ТВОЯТА жена, защото за всеки е различно. И също е различно трудно да си признае пред себе си, ако има проблем. За мен поне това отне около 3 години. Второто дете ускорява нещата  Wink

Плясването не е начин да влияеш на 1-2-годишно дете. Вие ако сега го плясвате, съвсем скоро ще трябва да го спуквате от бой, като започне тръшкането  ooooh! 

Поздрави и извинения за много дългото писание   bouquet

# 11
  • Мнения: 1 008
. Децата трябва да се гледат от родителите, не от баби и дядовци.
Като прочета как някой казва какво трябва
и какво не трябва,направо ми става лошо.
По темата: Вие си знаете най-добре кое е правилно
за детенцето.Щом жена ти преценява така,следва
да уважиш нейното решение.
Според мен това не е най-правилният начин,
според други моят начин не е правилен.Не
мисля,че детето ще се пристрасти към майка си.
А и пляскането,наистина не е необходимо.

# 12
  • Мнения: 3 641
О, ПепитУ пак се изказва подобаващо Laughing

niki799 , първо -лека бременност на съпругата.  HugВторо -браво,че пусна тема и насиистина се интересуваш за семейството си. Трето- мисля,че нямаш причини за притеснения. Явно дамата от онзи тип 'майки -орлици" ,на които не им тежи ежедневието около отглеждането на едно дете. Остави я сама да прояви инициатива за помощ от страна на бабите  и това ще се случи. Явно така се чувства доволна и щастлива сама за сега да поема грижите.  И последно-плясването ен решава проблема. комуникациятаи  иговореното имат доста по-гоялм ефект дори и при малките деца Peace 

# 13
  • Мнения: 48
да споделя и аз от моя опит - аз също гледам и държа да гледам дъщеря си без намеса на баби и дядовци - те много обичат но и много глезят децата - скоро малките бандити се научават да манипулират. Чувала съм от моя приятелка да споделя как свекърва и казва на детето тя мама не дава ама баба дава. Благодя за такава помощ. Искам да възпитам детето си според моите убеждения а не такива на баби и дядовци, които са гледали деца преди 30 години и начините им и на гледане и на възпитание са коренно различни. Искам един ден аз да нося отговорност за човека, който съм създала, а не първо да чувам от баби да казват - аз им отгледах децата или един ден аз самата да си казвам детето е такова защото бабите и дядовците му го направиха такова. Пример - гледала съм си винаги детето да е много калено и факт в момента на 4 години е много здрава в сравнение с всички деца наоколо (да чукам на дърво да е все така) - бабите все страдат от мании да не му е студено на детето и да не умре от  глад - за това в голяма част изнежват децата и ги прехранват. На моя приятелка дъщеря и се прибира от гостуване на село винаги с килограм поне по тежка - основната цел на баба и е да я тъпче непрекъснато с какво ли не. Бабите треперят детето да не падне да не се нарани, това е нормално, според мен детето израства и се научава на самостоятелност като тича играе, пада и става и тн. Това са много малка част от моите причини, а и най важното е, че майката знае и преценява най добре кое е най доброто за детето и. Разбирам жена ти и мога да ти кажа евала, че е такава и се справя - тя е майка и ще се справи както с едно така и с две. Но както са казали и други майки - намирай повече време да им помагаш и да им обръщаш внимание - от това си патят голям процен от мамите тук.

# 14
  • Мнения: 24
За тази мама мнението ми е следното: прави голяма грешка, че трае михлюзин като теб!  Peace ... или тайничко се ласкаеш от мисълта, колко е печена, че се оправя сама и всъщност чакайш някой да каже "Ашколсун на булката!" ?!
Според мен най-нормалното нещо на света е човек да си гледа децата и да не разчита на никого, а за това, че не го "пляскат по дупето", просто нямам думи...кажи ми че се бъзикаш!

Общи условия

Активация на акаунт