Здравейте аз съм сестрата на Силвия. Днес в 12ч се роди моята малка племенница Наталия. 3500кг и 50см.
- Публикувана: 8 авг. 2009, 18:42 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2010, 11:52 ч.
С шкембе си е най-добре 8
Честити рожби на temir, електра, сладурана 83, Петя, Силвия. Да са ви живи и здрави малките слънчица 
. Желая леко и безпроблемно гледане.
Краса, честита дъщеричка! Дано съдбата дари малката принцеса Рая с дълъг и щастлив живот, с много любов и късмет. Да бъдат благословенни нашите дечица - сбъднатите ни мечти!
Моля някой да каже как се качват снимки, да покажа и аз нашия Роско.
хубав ден на всички
. Желая леко и безпроблемно гледане.Краса, честита дъщеричка! Дано съдбата дари малката принцеса Рая с дълъг и щастлив живот, с много любов и късмет. Да бъдат благословенни нашите дечица - сбъднатите ни мечти!
Моля някой да каже как се качват снимки, да покажа и аз нашия Роско.
хубав ден на всички
Рокси, ако искаш имаме общ албум тук: http://www.snimka.bg/
Юзърнейм - silnite, парола -2007
чакаме да видим сладурчо
Юзърнейм - silnite, парола -2007
чакаме да видим сладурчо
Петя,Силви,да са ви живи и здрави рожбичките!Да растат щастливи и весели дечица и да изпълват изстрадалите ви сърца с много щастие и гордост!Много ,много се радвам за споходилото ви щастие!!!Прегръщам и целувам и вас и малките слънчица!!!
Аз се изгубих за доста време,но тя стана една при мен
От началото на ноември съм в болничен,то не бяха изследвания,висяне пред кабинети,на 17 ме приеха в болницата с контракции на 5 минути,слава богу овладяхме ги/но не ме питайте дали ми остана разум в главата от тогава...или нерви ...или спокойствие.../.Колко системи и инжекции ми сложиха-само бог знае...но важното е ,че увладяхме положението.Изписаха ме.След два дни вдигнах температура,сополи ,кашлици...Три дни не можах да смъкна температурата-пак луднах от притеснение/то не че по-луда от това е възможно де,ама вече и мъжа ми откачи.../.В първия ден ,в който смъкнах температурата,и контракции почти нямах.Помислих си-е,вече нещата май се оправят?!?...и -в 12 през нощта обратно с болки в болницата...Вчера ме изписаха,но сега не смея да кажа ,че съм добре,че то при мен...
Ох,милички,сърцето ми се е свило,броя дните,а има още много,много...Искам да мисля позитивно,искам да съм положително настроена,искам да съм весела и щастлива,за да не тормозя малкото същество...а как,откъде да си открадна малко кураж,как да бъда силна и да вярвам в хубавото?Знам,че с мислите си предизвикваме нещата,искам да мисля хубаво,и то да ми се случва,но неща не знам как...Посъветвайте ме нещо?Мамите,които вече минахте през това-кажете как да се преборя с параноята?Как да оцелея и да дам живот на детенцето си,като съм скована от страх???Помогнете ми,мили мои,знам,че само вие ме разбирате и знаете за какво говоря!!!
Благодаря ви предварително!Прегръщам ви всички!
Аз се изгубих за доста време,но тя стана една при мен
От началото на ноември съм в болничен,то не бяха изследвания,висяне пред кабинети,на 17 ме приеха в болницата с контракции на 5 минути,слава богу овладяхме ги/но не ме питайте дали ми остана разум в главата от тогава...или нерви ...или спокойствие.../.Колко системи и инжекции ми сложиха-само бог знае...но важното е ,че увладяхме положението.Изписаха ме.След два дни вдигнах температура,сополи ,кашлици...Три дни не можах да смъкна температурата-пак луднах от притеснение/то не че по-луда от това е възможно де,ама вече и мъжа ми откачи.../.В първия ден ,в който смъкнах температурата,и контракции почти нямах.Помислих си-е,вече нещата май се оправят?!?...и -в 12 през нощта обратно с болки в болницата...Вчера ме изписаха,но сега не смея да кажа ,че съм добре,че то при мен...Ох,милички,сърцето ми се е свило,броя дните,а има още много,много...Искам да мисля позитивно,искам да съм положително настроена,искам да съм весела и щастлива,за да не тормозя малкото същество...а как,откъде да си открадна малко кураж,как да бъда силна и да вярвам в хубавото?Знам,че с мислите си предизвикваме нещата,искам да мисля хубаво,и то да ми се случва,но неща не знам как...Посъветвайте ме нещо?Мамите,които вече минахте през това-кажете как да се преборя с параноята?Как да оцелея и да дам живот на детенцето си,като съм скована от страх???Помогнете ми,мили мои,знам,че само вие ме разбирате и знаете за какво говоря!!!
Благодаря ви предварително!Прегръщам ви всички!