Много търсени сега са частните занимални и детски градини.
- Публикувана: 13 авг. 2009, 00:26 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2009, 16:42 ч.
Дайте идея какво да уча?но после и да работя по специалността си.....
Понеже мислиш за право - да те разубедя. 
На 35г е малко късно за това, защото.
1.Имаш да учиш поне 6г.
2.Ако /като/ се дипломираш ще си благополучно на 41г. Т.е. по това време повечето професии ще си ги изгубила.
3.Навсякъде предпочитат млади кадри, а на 41г - ако приемем,че веднага започнеш работа ще си във възраст,в която няма да си от предпочитаните.
4. В МВР където в моментасе наемат най-лесно юристи имат възрастово ограничение от 40г за започване на работа.
5. В съдебната система - ще трябва да спиш с някой, за да стане
по-лесно назначаването.
6. Адвокатурата - не е лошо,но като адвокат без име на 41г - ще си умреш от глад.
Съветът ми е - захвани се с нещо,което не изисква тепърва да се
образоваш. Ще изгубиш много време /макар,че образованието не е губене на време/ и в крайна сметка може пак да не си работиш по специалността.
Ако имаш въпроси конкретно за правото - питай.
И ти желая успех.
На 35г е малко късно за това, защото.
1.Имаш да учиш поне 6г.
2.Ако /като/ се дипломираш ще си благополучно на 41г. Т.е. по това време повечето професии ще си ги изгубила.
3.Навсякъде предпочитат млади кадри, а на 41г - ако приемем,че веднага започнеш работа ще си във възраст,в която няма да си от предпочитаните.
4. В МВР където в моментасе наемат най-лесно юристи имат възрастово ограничение от 40г за започване на работа.
5. В съдебната система - ще трябва да спиш с някой, за да стане
по-лесно назначаването.
6. Адвокатурата - не е лошо,но като адвокат без име на 41г - ще си умреш от глад.
Съветът ми е - захвани се с нещо,което не изисква тепърва да се
образоваш. Ще изгубиш много време /макар,че образованието не е губене на време/ и в крайна сметка може пак да не си работиш по специалността.
Ако имаш въпроси конкретно за правото - питай.
И ти желая успех. 
,но имам колежки,които го правят много често - умни,интелигентни и на ти с правото,но никога не успяват. Все успяват някакви парашутистки. Кантора можеш да си отвориш,но като нямаш име кой би дошъл при теб да си повери съдбата или парите?
Ако имаше ЛС можеше да пишем и там,за да не занимаваме всички но ....
за т.5 прочети малко из форумите за конкурси. Истината е всеизвестна. Партийната линия много помага. За влизане в специалност право се изисква и полагане на два кандидат студентски изпита, за жени бала е доста висок. Толкова неща има да се прочетат и толкова казуси да се решат, че и 6 години са малко, а преди трите държавни ти се иска още една година да имаш
за т.5 прочети малко из форумите за конкурси. Истината е всеизвестна. Партийната линия много помага. За влизане в специалност право се изисква и полагане на два кандидат студентски изпита, за жени бала е доста висок. Толкова неща има да се прочетат и толкова казуси да се решат, че и 6 години са малко, а преди трите държавни ти се иска още една година да имаш
Истината е всеизвестна. Партийната линия много помага.
Не мога да коментирам относно реализацията с право, но относно психологията мога да кажа следното: да се реализираш с психология и да "работиш по специалността си" е изключително трудно и особено в по-малките градове (ако под реализация се разбира добра, стабилна работа с добри доходи). Незнам защо напоследък всички започнаха да искат да учат психология, не само млади хора, но и по-възрастни при това със едно или две висши образования преди това и то в област твърде далече от психологията. Записват магистратури с продължителност две или три години и си въобразяват, че са психолози, при положение, че хората, които сериозно са решили да се занимават с психология отделят средно от 7 до 10 години за обучение и работа с хора (бакалавър + магистър, допълнителни специализации, курсове по психотерапия, понякога дори доктурантура). След това и първите и вторите са равни конкуренти за едно работно място за психолог според закона?? Да не говорим, че психолозите работят предимно в училища, болници, детски градини, социални домове за хора с увреждания и деца и др. където заплатите не са особено "мотивиращи" (има и изключения, но са малко). Разбира се има и други възможностти - участие в проекти, работа на свободна практика като психотерапевт (но за това се изисква дълго обучение, което е скъпо и не е за всеки, нужни са и сериозни "спонсори"..., а и реализацията като психотерапевт е също съмнителна. Всичко зависи от личността на психолога и неговата мотивация за работа, не казвам, че е невъзможна реализацията, просто е много трудна и всеки който е решил да се занимава с психология трябва да е достатъчно мотивиран и да знае, че има дълъг път да извърви...
За по-възрастните мога да ти кажа защо. По време на соца имаше по двайсет бройки за социология, философия и някакви по-мижави бройки за психология, които се заемаха предимно от парашутисти. И трите специалности бяха идеологически важни и нямаше как сульо и пульо, още повече от прованса да влезе. В допълнение идва историята с частните уроци. Едно време кандидатстването не беше по желание, а според това къде има най-голям шанс - слагаш пръста на бройките в някой вуз във вестника и така. Та, хората от едновремешното младо поколение сега поодъртя и след 20 години борба за оцеляване реши, че може да направи завой към предишните си желания.
