Защо казваш, че е временно - двата кредита за къщата ли са или изплащате и апартамент в града. След като се освободите от единия кредит пак под наем ли ще сте или в собствено жилище?
Иначе и аз смятам, че таткото може сутрин да вози момчето, а и тебе до работа. Транспортът вътре в София е дори по-ужасен и бавен, за едно голямо момче не би трябвало да е проблем.Зависи все пак от коя до коя точка се придвижва. Ако пътува от село и трябва да мине и през целия център, не е лесно, но пък има и маршрутки.
Децата наистина не обичат промените, но понякога се налага. Редно е да свикнат с мисълта, че здравето на близките им е най-важно.
Иначе и аз смятам, че таткото може сутрин да вози момчето, а и тебе до работа. Транспортът вътре в София е дори по-ужасен и бавен, за едно голямо момче не би трябвало да е проблем.Зависи все пак от коя до коя точка се придвижва. Ако пътува от село и трябва да мине и през целия център, не е лесно, но пък има и маршрутки.
Децата наистина не обичат промените, но понякога се налага. Редно е да свикнат с мисълта, че здравето на близките им е най-важно.
Просто искахме още година -две да измине,да я стегнем и тогава да се преместим и докато синът ни завърши гимназия.... 
Да не отричам че обгрижвам сина си,но смятам,че няма вина за случващото се и се опитвам да го разбера.Самата аз съм расла спокойно без сътресения и не съм калена в такива ситуации.Откровенно си давам сметка за това.Винаги съм живяла в моя град/средно голям 80 000 души/,не съм принуждавана да се лишавам от нещата ,които са ми били интересни в дадена възраст и затова някак го преживявам по трагично ,сякаш постъпваме егоистично...Възхищавам се на хора борещи се и съм сигурна че това ги калява за несгодите които неизбежно ни сполетяват...Общо взето всички ваши мнения ценя 
и се окуражавам,че нещата не са толкова тежки. 
