Както се казва светът е за двама. 
- Публикувана: 13 авг. 2009, 15:30 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2009, 19:57 ч.
Ако имате всичко друго, бихте ли живяли без мъж?
pasinet, защо невероятно.
Ами аз мойто мнение си го написах по назад, че бих взела някой дядо като настарея за компания. Но в млада възраст имайки вече дете да се събера с мъж, когото полуобичам или просто харесвам, само ако съм много на зор (в материален аспект) дет се вика.
а, сега се разбрахме
за младата възраст е ясно, че няма смисъл.но тогава е моментът да търсиш любим младеж дето ще стане любим дядо
Да имаш мъж(е) за удоволствие никак не е задължително да живееш с него, дори е за предпочитане да НЕ живеете заедно.
Освен това всички писали, че не могат без мъж по подразбиране говорят за любим мъж, който да ги обича и тях, а ако такъв липсва, биха ли живяли с мъж само и само да не са сами? Или да има с кой да поделят разходи и грижи по деца? Ами ако все пак имайки вече дете , жилище , достатъчно си осигурена, за да се справяш сама в живота, неангажиращи връзки за удоволствие и секс и липса на такъв, с който да се обичате до толкова че да искате да живеете заедно? Ще вземете някой само и само да не живеете сами? Направо невероятно ми се струва това.
Освен това всички писали, че не могат без мъж по подразбиране говорят за любим мъж, който да ги обича и тях, а ако такъв липсва, биха ли живяли с мъж само и само да не са сами? Или да има с кой да поделят разходи и грижи по деца? Ами ако все пак имайки вече дете , жилище , достатъчно си осигурена, за да се справяш сама в живота, неангажиращи връзки за удоволствие и секс и липса на такъв, с който да се обичате до толкова че да искате да живеете заедно? Ще вземете някой само и само да не живеете сами? Направо невероятно ми се струва това.
но тогава е моментът да търсиш любим младеж дето ще стане любим дядо
Как се търси любов не ми е ясно, според мен просто те спохожда без да пита.
Всичко друго са пресмятания дали бих или не бих дала шанс на този или онзи.И тъй като казах че няма да отговарям хипотетично и общо, а на фона на собствения си живот, отговорът ми е, не. Ако остана сама по някакви причини, не бих заживяла с друг, защото единствената причина поради която бих се обвързала почти няма шанс да ми се случи.
п.п.
Цитат
не знам дали само ми се струва ...
mnogo често жените, които никога не са били женени, не са г правили по собствено желание и това им е останало катп фикс идея. Затова и се чувстват страшно.
Аз много пъти съм го казвала, че всяка жена трябва да се ожени. Поне веднъж. Мпже и за малко да е, но да го направи:-)
Аз много пъти съм го казвала, че всяка жена трябва да се ожени. Поне веднъж. Мпже и за малко да е, но да го направи:-)
И аз мисля точно като теб.
Не,не бих живяла без мъж.Ще се чувствам непълноценна,ако нямам с кого да споделя това което имам.
Не живея с мъж, за да ми осигури нещо материално.
С мъжа ми съм, защото сме двете половини на едно цяло. Вече почти 10 години.
ами аз съм от типа жени,които не искат да живеят без мъж или по-точно не искам да живея без моя си мъж.всичко,което имам сме го постигнали заедно.а и не бих виреела сама.биха ми липсвали нормалните елементарни неща,които получавам сега.-разговори,топлина,внимание,спорове 
,вечер да седнеш на масата и да си кажете две приказки ит. н. ит. н.
ако съм сама всичко това от кой ще го получавам?
,вечер да седнеш на масата и да си кажете две приказки ит. н. ит. н.ако съм сама всичко това от кой ще го получавам?
За себе си смятам, че имам "всичко друго" в смисъла на финансовата страна на нещата - пари, собствен дом и т.н. Въпреки това от месец и половина вече живея с приятеля си. Защото го обичам, хубаво ми е с него, приятно ми е и все такива работи. Със сигурност, обаче, не бих живяла с мъж, когото не обичам, независимо от финансовото ми състояние.