Здравейте,
Пиша от много години във форума, но за първи път пиша в ДиС и за първи път пиша като анонимен потребител. Надявам се да ме извините, но се налага да прибягна към това защото едната засегната страна в ситуацията, която ще опиша също чете и пише тук.
Накратко казано имам много добра приятелка, с която сме в прекрасни отношения, но съпругът и ме притеснява с отношението си към мен. Не се виждаме често, но когато го правим поставя в неловки ситуации и мен, и съпругът ми, и съпругата си с намеци и подобни по мой адрес. Напоследък ( последната седмица да кажем) започна да ми звъни всеки ден по телефона уж за общи работи да си говорим, търси си причина според мен.
За пръв път изпадам в подобна ситуация и просто се чудя как да постъпя. Старая се след като ми се обади по телефона да звънна на жена му и да спомена, че съм говорила с мъжа и за нещо и уж нещо не съм доразбрала, да потвърди и тя, но целия този " пасивно-агресивен танц" ме изморява неимоверно, а аз не обичам да хабя време и енергия за глупостите на някой друг.
Чудя се какво да направя- да наритам задника ( без извинение) където му е мястото( което съм в състояние да направя и без чужда помощ) или да кажа на приятелката ми ?
Та му прави забележки, когато сме заедно и уж обръща всичко на шега, но на никой не му е смешно, най-малко на мен.
С мъжът ми говорихме, чудим се и двамата как да постъпим, аз досега му казвах да не се намесва , защото се страхувам да не нараня приятелката си, към която съм много привързана, но честно казано знам, че това не е разрешение на въпроса.
Ако говоря с нея, страх ме е да не се обърне с/у мен ( все пак той и е мъж, има деца от него и т.н.) и да си развалим приятелството, заради простотиите на мъжа и. НЕ СЪМ го провокирала по никакъв начин, дори се старая да се държа максимално резервивано с него и винаги да сме заедно с други хора, но това явно не го спира.
Ако се скарам с него, не знам какъв ще е ефекта, жал ми е за приятелката ми честно казано. Приятелката ми ми е споделяла, че съпругът и си е такъв по принцип, не само с мен, но и с други жени, а на мен това ми е болезнено да я гледам как страда и тя.
Ако просто остявя моят мъж да се разправя, със сигурност ще се скараме.
Кажете ми как да направя така, че и вълкът да е сит, и агнето цяло?
Пиша от много години във форума, но за първи път пиша в ДиС и за първи път пиша като анонимен потребител. Надявам се да ме извините, но се налага да прибягна към това защото едната засегната страна в ситуацията, която ще опиша също чете и пише тук.
Накратко казано имам много добра приятелка, с която сме в прекрасни отношения, но съпругът и ме притеснява с отношението си към мен. Не се виждаме често, но когато го правим поставя в неловки ситуации и мен, и съпругът ми, и съпругата си с намеци и подобни по мой адрес. Напоследък ( последната седмица да кажем) започна да ми звъни всеки ден по телефона уж за общи работи да си говорим, търси си причина според мен.
За пръв път изпадам в подобна ситуация и просто се чудя как да постъпя. Старая се след като ми се обади по телефона да звънна на жена му и да спомена, че съм говорила с мъжа и за нещо и уж нещо не съм доразбрала, да потвърди и тя, но целия този " пасивно-агресивен танц" ме изморява неимоверно, а аз не обичам да хабя време и енергия за глупостите на някой друг.
Чудя се какво да направя- да наритам задника ( без извинение) където му е мястото( което съм в състояние да направя и без чужда помощ) или да кажа на приятелката ми ?
Та му прави забележки, когато сме заедно и уж обръща всичко на шега, но на никой не му е смешно, най-малко на мен.
С мъжът ми говорихме, чудим се и двамата как да постъпим, аз досега му казвах да не се намесва , защото се страхувам да не нараня приятелката си, към която съм много привързана, но честно казано знам, че това не е разрешение на въпроса.
Ако говоря с нея, страх ме е да не се обърне с/у мен ( все пак той и е мъж, има деца от него и т.н.) и да си развалим приятелството, заради простотиите на мъжа и. НЕ СЪМ го провокирала по никакъв начин, дори се старая да се държа максимално резервивано с него и винаги да сме заедно с други хора, но това явно не го спира.
Ако се скарам с него, не знам какъв ще е ефекта, жал ми е за приятелката ми честно казано. Приятелката ми ми е споделяла, че съпругът и си е такъв по принцип, не само с мен, но и с други жени, а на мен това ми е болезнено да я гледам как страда и тя.
Ако просто остявя моят мъж да се разправя, със сигурност ще се скараме.
Кажете ми как да направя така, че и вълкът да е сит, и агнето цяло?
На принципа колкото повече бягаш, толкова повече те гонят, играта на мъжът ще продължи (още повече щом "той си е такъв") докато в един момент не премине в другата крайност и не започне да създава проблеми между двете дами от яд , че не го е огряло. И често казано ,аз лично не виждам смисъл от подобно приятелство, не разбирам и "приятелката",която търпи пред нея(то всъщност няма значение къде го прави,ма това си е направо наглост) мъжът и да "сваля" други. 
От цялата ситуация най- много се дразни мъжа ми, защото е доста ревнив. Проблема се реши кардинално- вече не се събираме с тях. 
