Отново за родителите и домашните

Това съм пак аз. Стана някакъв нещастен случай. Извинявам се.

Да, много е важно децата да се научат да отделят същественото от плявата. Но, особено на един по-ранен етап, има нужда от нашата помощ за това. Но не смятам, че това бих постигнала като им покажа, че е съвсем ОК да свършат някаква възложена им задача без да се постараят, през пръсти или пък изобщо да не я свършат. Дори и безумна да ми се струва, ако в нея има дори частица, която с нещо би ги обогатила бих ги поощрила да я направят със света. Даже и те самите да открият смисъла да го направят. Нещо, която би било полезно за тях. По-добре да седнем двамата да правим споменатата по-горе релефна карта и два дни да се занимаваме с нея /поне ще започне да се ориентира по границите, ще разгледа планините, ще понаучи посоките или дори и просто да открие радостта да създаде със сръчност, умение и изобретателност нещо сам, да споделим ден заедно/, отколкото да превключва каналите с дистанционното.

Сигурно в началото и аз ще роптая, че нямам си сега друга работа, ами ще правя безумтата приумица на някоя отвеяна госпожа.  

Сигурно не ти допада, но е факт. Като няма как, намираш начин. 

За Ангел сигурно си права. Може и да намира винаги по някоя будала, ама не мога да лежа на тази кълка. 

Ама, защо поставяш на кантар правенето на релефна карта и цъкането с дистанционното? Вместо да прави релефна карта 2 дни детето би могло да порешава задачи за контролното по математика или да си научи думите по английски. Със сигурност последните две ще са му от полза. Ако ще е радост от създаване на нещо, нека да ходи на кръжок по някакво изкуство или да  врътне едни сандвичи (ако му харесва да готви)! Тъй като се хванахме с примера за релефната карта, да кажа още нещо. Не мисля, че е нужно да се губи цял ден в правене на релефна карта, вместо детето да разгледа в продължение на някакво време внимателно съществуващата вече такава. Вярно, че децата искат да пипнат, но много неща могат да се научат и с гледане.

Аз водя едно обучение. Работя с групи хора, които придобиват специална квалификация. На всеки сме подсигурили компютър, за да може нещата, които приказвам да се изпробват и отработят. Те ме слушат винаги внимателно, водят записки като обезумели. Забелязала съм /а и сме го коментирали с колежката, която им помага после в упражненията/, че колкото по-сложни неща им говоря, толкова по-ясно им става всичко. Колкото е по-лесна материята, толкова повече въпроси имат. Когато сериозно преминем към наистина сложните неща, те гледат и  слушат все по-разбиращо и по-разбиращо. И после като им дам задачите просто седя и им гледам сеира. Защото прекрасно разбирам, че без да се коментират и без да се отработят нещата няма начин да ги разберат и изработят сами. Иначе да, могат да ме слушат колкото си искат. Могат и да ме гледат. Мога и просто вече изработените неща да им покажа и обясня подробно /което и правя/, но ако не го развъртят сами, ако не се поблъскат, няма да се получи.

А аз работя с възрастни хора. Хора, които идват напълно убедени в ползата на това обучение и ми плащат солидно. Т.е., мислещи, добре мотивирани и с явни намерения да се научат. Което за едно дете докъм 13-14тата му година не може да се каже.

Та по въпроса за разликата между гледането и това сам да го направиш не мога да се съглася с теб.

Въпросът за мен е дали два дни правене на релефна карта ще донесат толкова полза, колкото ресурси са вложени. Става въпрос за ефективност. Естествено, че няма как да научиш една нова компютърна програма без да я пипнеш, но не смятам, че е толкова критично да прави 2 дни релефна карта, за да научи къде какво има.

Когато преподавах /на студенти/, аз пък се стараех да опростя и установих, че хората възприемат най- добре, когато това, което имам да кажа, го изобразя на схема, дам примерен казус, т.е. приближа го до тях на по- емпирично ниво и избегна високото теоретизиране и сложна термилоногия.
Прекомерното натоварване пък води до зацикляне, от него няма никаква полза. Заниманието, освен полза, следва да носи и удоволствие, каквото не би било налице при прекомерност в изискванията по отношение резултата и прекомерност по отношение заделеното за изпълнение време.
Законите на физиката за КПД- то важат за всичко. Колкото повече енергия се влага и по- малък резултат се постига, толкова ефективността от начинанието е по- малка. Умението да постигаш  повече с по- малко усилия е целта.
"Да, много е важно децата да се научат да отделят същественото от плявата. Но, особено на един по-ранен етап, има нужда от нашата помощ за това. Но не смятам, че това бих постигнала като им покажа, че е съвсем ОК да свършат някаква възложена им задача без да се постараят, през пръсти или пък изобщо да не я свършат. Дори и безумна да ми се струва, ако в нея има дори частица, която с нещо би ги обогатила бих ги поощрила да я направят със света."
Ами това не се оспорва от никого в настоящата тема. Всеки до тук е писал именно за помощ и гранацата, до която според него тя следва да се простира, както и кога помощта вече преминава в изземване на функциите на онзи, който следва да свърши работата. Поне аз не видях някой да предлага да се остави малко дете да изпълни възложена му задача единствено според личните си разбирания и умения или просто да я свърши "през пръсти", не и в настоящата тема. Идеята е по- различна- не е нужно да се отделя цял ден от родител и дете за направата на карта, примерно, или родител да пише изцяло стихотворение за детето си, поне за мен това е излишно и направо вредно.
Когато имат да правят сандвичи мога да дам идея- да си свари яйце и как да направи от него мишка, но той ще си го направи. Мога да му покажа как се зашива копче за плат, но изпълнението за пред учителя следва да е негово. Мога да дам идеи за мартеница, да покажа готови мартеници, но ако ще отчита резултат, то направата следва да е негова. Когато не разбира даден тип задачи съм сядала да съчиня аналогични, да обясня, да ги порешаваме- заедно, след това самостоятелно и накрая го оставям да си направи домашното сам. При неотговорен въпрос по ЧО или ЧП изпитвам за материала, когато се убедя, че е разбран домашното винаги се прави без проблеми напълно самостоятелно. Подобна карта бих обяснила как се прави, но цял ден за мен е загуба на време, особено ако детето не желае /а на малка възраст не виждам много как ще пожелае да се занимава толкова дълго с изпълнението на една задача/. Аз също бих предпочела детето ми да порешава задачи половин час, да почете или направи граматическо упражнение, да си научи думите по английски и, задължително, да поиграе на спокойствие.

Понеже се хванахте за примера с картата... Само да вметна, че всяка ситуация има много гледни точки, според които може да се разгледа ефективността. Всеки естествено си избира приоритетните. И ако от гледна точка на самото правене на карта (или каквато и да е подобна "глупост"), отделеното време е безсмислено, на мен в случая целта ми беше друга. Просто използвах случая, както написах и по-горе, за да покажа на детето, че дори и при липса на определени възможности и умения, човек винаги може да вложи малко повече мисъл и да потърси начини, които да му помогнат да получи по-добър резултат... Което за мен е важно, т.е. времето не е загубено. И в никакъв случай не е в ущърб на математиката!   С две думи, подкрепям Дара, че при добро желание от всяко нещо може да се извлече някаква дългосрочна полза, колкото и безсполезно да изглежда на пръв поглед...

Понеже беше даден тук този пример, затова. За да е ясно, че не е само картата, съм дала и други, примерни и съвсем произволно избрани.
М4, никой не казва, че от това, за което пишеш, не може да се научи нещо, напротив, лично аз не пиша, че е безполезно, дори не го и мисля. Просто същото това нещо може да се научи и по друг начин и за по- малко време, като остане време и за доста други неща, от които ще се извелече и друга информация, и друга опитност, и други емоции. 

Всичко зависи от семейството.
Ние например имаме договорка с детко и физика, геология, география и т.н бистрим на разходки.
Скоро добавихме и математиката
Довечера ще правим малки опити вдъхновени от елементарен въпрос на масата.
Гледам малко да стои на маса и пред книги детето, защото по мое мнение те ограничават свободната мисъл. Колкото по неформално, толкова по-добре, но пак според мен.

Ами да приемем, че "изобразяването на схема" е въпросната карта.   Всеки преподавател намира своите начини да доближи преподаваната материя до аудиторията. Всяка аудитория има своята специфика. За съжаления коментираната от нас е такава, че в най-голяма степен изисква помощ за ефективно и трайно възприемане. Ти си намерила твоя начин. Проектите, така наречени модерно напоследък, са друг начин. И тук темата се отплесна не в дали помагам или не, а дали и доколко проектите са нужни и ефективни.

Колкото до стихотворенията - те са друга чаша чай. Писането на стихотворения е въпрос на талант, творческа нагласа, желание. Това не е нещо, което се учи и усвоява. То не води и до развитието на каквито и да било умения, знания и навици. Не го виждам като инструмент за нищо друго, освен за терор по един, така или иначе, доволно тежък предмет. Бих го разбрала, ако детето има избор - да пишеш по зададена тема есе, стихотворение или каквото е там. Но случаят не е такъв. Не мога да се сърдя и на госпожата - това е по програма. За съжаление няма как /или поне аз не умея и не зная/ да "науча" някого да пише стихове. Подозирам, че бих, най-малкото потърсила начин, ако бях искрено и дълбоко убедена от ползата да го направя. Истината е, че не съм. А и примера със стихотворението не е удачен. Вярвам, че е изолиран случай, не е практика и е специфично като задача. Така че, дайте да го оставим на страна.

Разминаваме се в идеята, която обсъждаме, нямам нищо против картата, писах го многократно. /И не само картата имам предвид, дадох и други примери, за което също писах./ За мен е прекомерно и излишно да се занимава детето с една такава дейност толкова дълго време, освен ако самото то няма желание, а малките деца нямат до там устойчиво внимание за дълги и еднообразни занимания. Аз говоря за ефективност, целите могат да се постигнат по други начини, ангажиращи по- малко време и усилия и даващи възможност да се свършат и други неща.
Лично аз не обсъждам изобщо дали по принцип проектите са нужни и ефективни. Дали ще бъдат наречени проекти или домашни е все едно, за мен са нужни. Просто има такива, които не са подходящи за определен етап от развитието на децата и ако това е така лично аз бих предпочела не да свърша чуждата работа, а по- скоро да говоря с учителя и да споделя становището си по този въпрос. Бих обяснила на детето, като не разбира и бих оставила после да свърши нещото само. Ако всички деца направят самостоятелни изпълнения на домашните си и учителят би си сверил часовника и би установил, че някои неща не са дадени с времето си, други са зададени по неподходящ начин, имат неясна идея, не са разяснени, а това е работа на учителя, той дава заданието. Темата започна и така.
Стихотворение- аз не бих писала за детето си никога, дано е изолиран случай такова домашно, защото е направо изключително лоша идея да се даде на всички деца като домашна работа, не случайно го сравних вече с възлагане децата да се научат да свирят на пиано. Моят син не може да пее, въобще не е музикален, но по музика не го карат да пее, възлагат на децата неща, които се постигат с минимални усилия от тяхна страна и не изискват талант.
Съпругът ми имаше безумен проект като студент- да начертае в мащаб 1:1 голям инструмент. Няма значение какво е като качество изпълнение, до колко е вярно, държеше се на мащаба. Тогава му казах да почерпи, че не е станал архитект. Друго тъпо възложение- да се препише една тетрадка от всички студенти- тъпня на ента степен.

Помня, че и щерката веднъж имаше да съчинява стихотворение.  Малкият нямаше такава задача в същия клас и затова си мисля, че даването на подобни домашни е по преценка предимно на учителя или ако го има като залегнало в програмата, то по-скоро е в незадължителната част. В конкретната случка със стихотворението, тя си го съчини самичка, но после в часа децата по желание са чели произведенията си. Тя каза, че било много смешно, но единици отишли с това домашно.

Съвсем принципно съм съгласна. В частта с обяснението и оставянето на детето само и т.н. Правя поправка за тази част, че нямам енергията, физическата възможност, а трябва честно да призная и желание, да говоря за всяка неуместна според мен /която съвсем не съм преподавател, квалифициран по съответния предмет/ домашна работа. Аз имам три деца с по 1 година разлика. Представете си какво чудо минава през тях във вид на домашни и проекти. С ръка на сърцето мога да кажа, че поне 50% от тях не са ми симпатични, но не смея да твърдя, че те наистина не са подходящи и преценката ми винаги е точна. Не мога да си позволя лукса за всяка такава работа да тичам до училище и да провеждам задълбочен дебат по темата с всеки учител. Предпочитам да вярвам, че от това по-скоро би излезнало нещо полезно и полагам усилия децата да направят всичко възможно да се справят. Признавам, не съм от родителите, които за щяло и нещяло тичат при учителя и са склонни да висят по класните стаи с часове. Тук изключвам онова безумие със стихотворенията, то е извън коментар просто.

А и всеки, който е добре запознат с учебните програми и съдържанието на преподавания материал знае колко и какви са възможностите той изцяло и ефективно да се усвои в клас и какви са възможностите на учителя за работа. Това, че се е наложило да поработя допълнително с детето по някакво проучване или съчинени не е чак такава драма за мен. Тогава да речем, че гледам на това не като на вършене на "чуждата работа", а на моята собствена, тъй като става дума за моето собствено дете.

Не знам дали ти си по-права като предпочиташ да покажеш на детето, че учителят не е прав и смисъл от така поставената домашна няма или аз, която считам, че работата се върши и просто извличаме ползата от нея. Смятам, че важното е едно - и двете не оставяме децата да се пуснат по дългата шанца с късите ски, а считаме, по един или друг начин, че е редно да отделим нужното внимание на работата им в училище. Което и в крайна сметка отговаря на въпроса в темата.

Идеите ми са по- различни, но да не ги повтарям, достатъчно ясно ги обясних.

Това е идеалният вариант, но за съжаление смятам, че е непостижим. Ако учителят е на мястото си и подхожда наистина сериозно, просто не би задал задача, с която децата да не са в състояние да се справят сами според неговите насоки или поне с минимална помощ и разяснение вкъщи. Ако не е обаче, каквото и да му обясняваш .... Просто пак всичко остава в ръцете и на преценката на родителя (в случай, че изобщо го вълнуват подобни неща) дали, кога и колко да се намеси, според неговите виждания и най-вече според детето, разбира се. А в много от случаите учителят дори не проверява крайния резултат, т.е. кой направил, как направил, дали направил, все тая, най-много да напише някоя шестица ей така, щото нещо е направено. Едно, че децата дори нямат стимул да се постараят, а би им било от полза, второ наистина се учат да отбиват номера. Виждам например какво се случва с колективните проекти – едни, къде сами, къде с известна помощ вкъщи ровят, търсят, работят сериозно по въпроса, други просто отбиват номера, трети винаги се прикрепват към някоя Наталия да им изкара шестицата, четвърти, въобще не се захващат и минават между капките... Най-смешно ми е било, когато родители на деца от последните два типа гордо се бият в гърдите, колко децата им са самостоятелни и как никога не ги занимават с нещата в училище, а околните охкат и ахкат с възхищение!... Т.е. най-важното всъщност - да създадем у децата съответно отношение към нещата по принцип, пак остава само в наши ръце...