колко и какво трябва да изтърпя преди да се реша на развод

lora bg, твоята история прилича намоя съпружески живот.Моят след работа отиваше някъде с колегите си и се връщаше по малките часове подпийнал,в събота и неделя-при майка си или с приятели,аз седях сама в къщи.Трудно е да те посъветвам,да живееш сам ,без приятели,да няма с кого да споделяш е дпресиращо.Намери си други приятелки,излизай с тях,ти от къде си,имаш ли възможност да си намериш по-добра работа?Дай си малко свобода и на себе си,не мисли само за другите,а бъди повече егоистка.Успех,дано да постигнеш това ,за което мечтаеш.

И аз мисля така, успех и от мен 

Въпросът "колко и какво трябва да изтърпя преди да се реша на развод", предполага и отговора: много и какво ли не.
Задай си друг въпрос - колко още би могла да живееш по този начин, харесва ли ти той и искаш ли да прекараш остатъка от живота си именно така? Ако отговорът е "не", първо гледай да се стабилизираш психически, защото в момента си страшно раздразнена и емоционално нестабилна. А паниката е лош съветник. След това намери хора, които да те подкрепят макар само с изслушване, после разумно помисли как ще се осигуриш финансово и чак тогава предприемай стъпките по развода.
Не е толкова трудно, стига да се решиш веднъж 

Mоето мнение е комбинация от тези 2 постинга. Аз съм тип човек, който е много гъвкав и много трудно би пристъпил към развод, вече съм си изказвала мнението по въпроса.
Финансово не съм зависима от мъжа ми. За мене това е един от най-важните моменти в една връзка, точно за да не се чувствам насила "вързана", а да мога да си отида, ако наистина се е стигнало дотам. Но си плащам висока цена за това.

Когато престанеш да бъдеш малката сива мишка, скрита зад щанда в магазина, може и да успееш да стигнеш до развод. Като за начало започни да си отстояваш мнението, след това да си защитаваш интересите, след това си намериш работа, приятели... Необходимо ти е да израснеш психически, за да си готова за следваща крачка.

давам си сметка ,че в момента съм под голям стрес.Лабилна съм , изпадам в паника на моменти не мога да дишам и всичко това заради безисходицата в която съм се поставила.Незнам лошо ли е да искам да започна отначало.Това признак на слабост ли е.Може вината да е в мен ,да искам да избягам от проблемите си.Знам че за да се разреши един пробем трябва да се вземат конкретни решения и конкретни действия, стъпка по стъпка.На теория всичко ми е ясно .Просто съм много объркана .Незнам от къде да започна.Мисля да замина да работя в чужбина там имам приятели които могат да ми помогнат но това след време когато обмисля всичко.Не искам да избързвам.Но истината е че ме ужасно страх как ще реагира мъжа ми на това ,че искам да го напусна.Ще ви кажа образно какво съм за него.Има един москвич  кото му е първата кола , с него е изкарвал първите си пари , отдавна е в забвение но не го продава , стои си и изгнива под дъждовете.Не го продаде когато можеше- не го ползва , изгнива си ,но и не го дава - ето това съм аз за него-не ме ползва но трябва да стоя в "автопарка"- на склад.Въпрос на чест.

Първо се успокой,за да можеш да приемеш нещата по-трезво.Вземи решение какво да правиш и бъди по-твърда,отстоявай мнението си,изисквай.Дръж се малко като генерал.

Ако за всяко нещо искаш разрешение от някого и питаш хората какво да направиш, разбирам защо мъжът ти те гледа с насмешка.

Що за отговор.Какво нападате момичето.Мъжът й е явно много голямо л..й.о.,това не значи,че жената като иска уважение и разбирателство той трябва да постъпва така.Момичето няма никаква вина.
Lora,не се предавай пред него,колкото и да те боли покажи обратното.Обличи се ,направи си прическа,кръстосай краката и бъди пред него със съмочуствие.Излез,не мисли за него той как ще се почуства,през деня не му се обаждай по телефона не го търси.Повярвай ми ще има ефект.Липсва ти съмочуствие,разбирам те напълно.Имаш деца,млада си,трябва вече да помислиш за себе си.Много ме е яд на такива мъже,той коя зодия е?

Аз наистина не разбрах какви точно са прегрешенията на мъжа, но да речем, че има някакви и тя не се чувства добре. Склонна съм във всякаква ситуация да съм на страната на жената. Ако фирмата наистина е обща, няма никакво значение обаче дали жената изобщо работи - като продавачка или както и да е, все едно, всичко е наполовина нейно. Още недоумявам финансовата зависимост при това положение.

Не, това е заради нарушения химичен баланс в мозъка ти.
Може да е депресия или паническо разстройство.
Което и да е, трябва да намериш начин да го контролираш.

Лора Бг,
Не бързай и не се самонавивай. Има критични периоди в една връзка, особено когото децата са големи. Не мисли за раздяла, това са глупости.
Писала си, че искаш да остареете заедно. Хората остаряват заедно само ако преминат през кризите и самосъжалението.
Намери си някакво само твое занимание и не се вторачвай в съпруга си.
Във всяко семейство има моменти на кризи и неразбиране.
Всичко минава.

Не, това е признак на сила. Ще бъдеш слаба ако продължиш да играеш ролята на москвиЧа. Някои мъже освен всиЧко друго имат нужда и от фасада за пред обществото и това вклюЧва деца, жена, на която не обръщат внимание, но пък могат да показват при нужда.
На колко години са децата? Защо мислиш Че би ги наранила ако се разделиш с баща им? След като са големи би трябвало да разграниЧават веЧе нещата. Ти пък от друга страна си прекалено млада за да се погребваш.
Натвое място бих запоЧнала с търсенето на работа. Ако смяташ Че това ще ти създаде проблеми защото мъжът ти няма да иска да те освободи от бизнеса, опитай да заделяш някакви пари на страни. Когато имаш достатъЧно за да можеш да изкараш няколко месеца докато си търсиш работа, го напускай. Малко е опростено, но не знам подробности за твоята конкретна ситуация, като например имаш ли къде да отидеш ако го напуснеш. Така или ианЧе много подробности се наместват в движение, а ако Чакаш всиЧко да е уредено за да можеш да го напуснеше, никога няма да стане. Затова най-важното според мен е да можеш да си обезпеЧиш живота за няколко критиЧни месеца или с работа или с готови пари. Успех и смелост!

Ама защо мъжа трябва да е изрод, та едва тогава да го напусне?  Ми той може да е мъж-мечта за много жени, но точно двамата да не си подхождат, тя да не се чувства добре с него. Още повече, че ако в очите на хората изглежда свестен, това не значи непременно, че е такъв.

Лора, аз се чудя кого щадиш? Децата? Ами я си помсили какво им предлагаш в момента. Надали едно хубаво и стабилно семейство - големи-неголеми тия неща се усещат, не знам какво точно имаш предвид под големи, но не можеш цял живот да живееш за тях! Те си имат свой живот и колкото и да си ги обгрижвала винаги могат кусури да ти намерят и да проявят неблагодарност. Сега правиш жертва може би основно заради тях, а те дали биха направили същото за теб? Според мен нито ти си им длъжна, нито те на теб. Ако наистина те обичат и държат на теб, ще те разберат, може би дори ще те подкрепят.

Не знам дали трябва да го напуснеш. Може би! Вероятно на твое място бих го напуснала.

Няма нищо лошо и страшно да поставиш себе си напърво място, да бъдеш егоист и да се погрижиш за собственото си благоденствие. Особено, ако никой друг не се погрижва за теб. Не смятам, че ролята на жертва и на мъченица отива на която и да било жена.

Всъщност, ако се замислиш и огледаш добре нещата, може би ще осъзнаеш, че стига да посикаш можеш да направиш всичко, което искаш, когато и както на теб ти хареса. Можеш да отидеш навсякъде, да работиш каквото решиш, да се срещаш с когото искаш. Реално ти си го казала, той те манипулира, а ти му се връзваш. Той те кара да се чувстваш зависима от него, а аз не смятам, че си.

Ако имаш истинско желание да пормениш живота си - ще го направиш.
Ако ли не - винаги ще си намираш удобни извинения... било то деца, работа, дом, пари или каквото там друго се сетиш!

Успех, каквото и да решиш!

Истината винаги има няколко лица.Не искам да изкарвам съпруга ми черен.Не пие , не пуши , не ми е посягал( израстнала съм в такова семейство),обича си децата.Омъжих се за него слд един месец от запознанството ни аз на 18 той на 25 - исках да имам семейство различно от това в което бях живяла.Не съм била влюбена , дори не го харесвах физически , не съм била бременна просто исках да се махна от моето семейство .Истната е че подходих към брака си безотговорно без да знам какво точно ме очаква като отговорности, но бях научена че една жена трябва да търпи и да се съобразява.Аз съвсем не съм идеална  , с годините обаче тия черти на характера му които приемах като необходимо зло ми се струваха все по отблъскващи- разсъжденията му , постъпките, вече не намирах защо да ги оправдавам.Вече даже и физически не го понасям просто съм свикнала с него.