Цитат
Какво им казвате на такива,където все някой им е виновен?
"На крива антена, Космосът й е крив" - това им казвам.
- Публикувана: 23 авг. 2009, 19:27 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2009, 00:12 ч.
Какво им казвате на такива,където все някой им е виновен?
Да, имам такъв в близкото си обкръжение. Почти винаги се проваля и все другите му криви. Чужда мисъл в главата му не влиза. Не се променя. Убеден е в съвършенството и интелекта си. Неразбран е от околните, щото те са по-долно качество... 
Оправия с такъв няма. Правиш ли опити да му помогнеш, вливайки акъл или показвайки грешките му, ще отидеш директно в графата - некадърници, завистници и врагове.
Оправия с такъв няма. Правиш ли опити да му помогнеш, вливайки акъл или показвайки грешките му, ще отидеш директно в графата - некадърници, завистници и врагове. 
Няма какво да й кажеш, повярвай ми. Докато тя не порастне и сама не го види, всички приказки ще останат нечути. Казвам го от личен опит, в по-ранната си младост (ех, как прозвуча... старост-нерадост ) бях абсолютно същата мърморана. Животът е този, който ще я накара да се промени. Или не. Ако намери кой да й уйдисва на акъла, както казваше баба ми.
) бях абсолютно същата мърморана. Животът е този, който ще я накара да се промени. Или не. Ако намери кой да й уйдисва на акъла, както казваше баба ми.
На моят мъж пра-баба му е била много опък човек. И на нея все другите са и били виновни разказвали са ми една случка ,дето бабата сипвала ракия на дядото в една чаша и без да иска разсипала малко.Дядото като я попитал дали тя е разляла ракията тя била казала , че чашата е крива. Та на такива хора какво да кажеш ,то от дума не разбира. 
Ами, май нищо не им казвам. Дори започвам леко да им завиждам за това, защото така запазват своя вътрешен мир. Ако можех и аз така животът ми щеше да е по-спокоен.
Не си го пожелавай, на тези хора на практика им е много трудно.
Имах познат с такъв тип мислене. Въртеше едни и същи грешки с години, губейки време да търси виновните, които можеха да бъдат поправени с простото проглеждане на истината и вземане решения в собствените му ръце, които решения не бяха нито много трудоемки, нито искащи много средства, нито много познания и опит, просто се искаше активност от негова страна. И се косеше и обвиняваше, и злоба изпитваше, и мъст, и завист. Откопчих се от него трудно но с голямо облекчение.
Имам и близка от този тип- и работа, и място за живеене, и хора близки все не си намира и все поради вина на оня отсреща. Страда си и практически и чисто лично от това си поведение и тези си нагласи.
Много е трудно на този тип хора, сами със себе си не се чувстват добре, първо проблемите им си остават нерешени, второ- никога не могат да намерят близък човек /нормално е да не искаш да си близък на подобни хора/, изпитват горепосочените чувства, с които основно морят себе си.
няма съвършени хора и че всеки трябва да работи върху себе си, за да може да израства личностно и професионално. Мисля, че успях в голяма степен да превъзпитам егото си.
Въпросът е, че човек сам трябва да осъзнае кои са слабите му страни и да се опита да работи върху тях. Естествено това изисква време, но не е невъзможно. По-трудната част е самото осъзнаване, и съответно желанието да се коригира.
Въпросът е, че човек сам трябва да осъзнае кои са слабите му страни и да се опита да работи върху тях. Естествено това изисква време, но не е невъзможно. По-трудната част е самото осъзнаване, и съответно желанието да се коригира.
Абсолютно съм съгласна с това мнение
От любителските ми познания по психология пък си спомням, че обикновено интровертните личности имат склонност да търсят вината винаги извън себе си. Естествено, винаги е по-лесно да заключим, че целият свят е виновен, но не и ние самите.. За по-слабите и неуверени личности това е много удобно оправдание, което обаче много пречи.
Аз също имах такава склонност да обвинявам обстоятелствата, но мисля че успях да се преборя и да признавам /поне пред себе си/ кога аз съм си виновна, и кога нещата наистина не зависят от мен.
Хората, които не осъзнават този проблем, и според мен не са за завиждане. Възможно е целият им живот да премине в оправдания и търсене на виновници за собствената им пасивност/мързел/ и т.н.
Първо им казвам, че "където" определя място, а не лице и затова е правилно да се напише "такива, НА КОИТО"...ох, поне малко логика, ако не граматика...
По темата - не може да се направи много,мнението ми се покрива с това на Лизбет - ако може по-далече от такъв човек и това е.
По темата - не може да се направи много,мнението ми се покрива с това на Лизбет - ако може по-далече от такъв човек и това е.
Цитат
Какво им казвате на такива,където все някой им е виновен?
"На крива антена, Космосът й е крив" - това им казвам.
Много точно!
Избягвам да контактувам с такива хора.Прекалено много ме натоварват психически.
С един такъв работя в една стая 
Уникално негативен човек. Ама все за нещо мрънка, все някой му е виновен. Направо ужас. Но се научих да го игнорирам и почти не го слушам, като отвори уста. А напоследък възприех нова тактика: щом започне да говори и аз хващам телефона. Понякога си говоря и сама, но поне той млъква
Уникално негативен човек. Ама все за нещо мрънка, все някой му е виновен. Направо ужас. Но се научих да го игнорирам и почти не го слушам, като отвори уста. А напоследък възприех нова тактика: щом започне да говори и аз хващам телефона. Понякога си говоря и сама, но поне той млъква
За съжаление не винаги можем да сме "далеч" от тези хора, особено ако са в графата "близки" или "приятели". Аз, както навярно и повечето от вас, имам такива хора около себе си. Какво им казвам ли? Ами мъча се да им помогна със съвет. В някои случаи го приемат, за съжаление, в повечето случаи-не. После идват да "плачат на рамото ми" и... колкото и да се ядосвам, търпя. Защото кажа ли им : "Защо не ме послуша?", в 99% отговорът е: "Ами...не знам.Какво да правя сега?" В крайна сметка няма оправия 
И все се заричам повече да не се ядосвам с техните проблеми и "..да се оправят, да не би да са малки.." и така- до следващия път. 
И все се заричам повече да не се ядосвам с техните проблеми и "..да се оправят, да не би да са малки.." и така- до следващия път. 
Каквото и да я съветваш, каквото и да й говориш по въпроса, няма да я промениш, ако тя самата не иска да се промени.
Ти виждаш нейните грешки и недостатъци, но тя не си ги вижда.
Хора /близки, познати, приятели/ oт обкръжението й, с които е имала взаимоотношения и конфликти през годините не може да не са й заявявали в прав текст какво мислят за поведението й в дадена ситуация. Други, естествено не са я приемали и са са отдръпвали от нея. Ако досега не си е направила изводите и не се е научила да бъде коректна към околните и малко по-критична към себе си, не очаквай да се случи сега или за в бъдеще.
Не е в първа младост, а хора от средна възраст нататък трудно променят навици и модели на поведение и общуване.
Късно им е вече за това /за повечето/...
Ти виждаш нейните грешки и недостатъци, но тя не си ги вижда.
Хора /близки, познати, приятели/ oт обкръжението й, с които е имала взаимоотношения и конфликти през годините не може да не са й заявявали в прав текст какво мислят за поведението й в дадена ситуация. Други, естествено не са я приемали и са са отдръпвали от нея. Ако досега не си е направила изводите и не се е научила да бъде коректна към околните и малко по-критична към себе си, не очаквай да се случи сега или за в бъдеще.
Не е в първа младост, а хора от средна възраст нататък трудно променят навици и модели на поведение и общуване.
Късно им е вече за това /за повечето/...