Това, за което говорите се нарича отговорност.
Има страшно много хора, които бягат от отговорност и я извеждат извън собствената си орбита.
Разбира се, отговорността не се стопява в небитието и поради тази причина трябва да бъде приписана някъде другаде- друга личност, личности, обстоятелства и прочие.
Способността за поемането на отговорности се възпитава от ранна детска възраст и ако за дете е простимо ако намерите огромно мазо петно на килима си, детето ви да обясни, че един непознат чичко е бил на гости и е счупил бутилка зехтин, или кучето си е играло със зехтина и прочие и прочие, за възрастен индивид това е сериозен проблем.
Както казах, аз познавам много хора, които не могат да поемат отговорност за действията и бездействията си, са собствения си живот, както и за живота на семейството си, ако са семейни и имат деца, за работата си- ако работят и изобщо чисто житейски.
В моето близко обкръжение, свекърва ми и двама души на отговорни позиции във фирмата ми не са способни да носят отговорности.
Аз, обаче не съм им майка, за да ги превъзпитавам и обичайно, когато започнат да ми шикалкавят за незначителни случки просто премълчавам, а в случаите, в които става дума за значими отговорности, които ме засягат, ги притискам открито.
Има страшно много хора, които бягат от отговорност и я извеждат извън собствената си орбита.
Разбира се, отговорността не се стопява в небитието и поради тази причина трябва да бъде приписана някъде другаде- друга личност, личности, обстоятелства и прочие.
Способността за поемането на отговорности се възпитава от ранна детска възраст и ако за дете е простимо ако намерите огромно мазо петно на килима си, детето ви да обясни, че един непознат чичко е бил на гости и е счупил бутилка зехтин, или кучето си е играло със зехтина и прочие и прочие, за възрастен индивид това е сериозен проблем.
Както казах, аз познавам много хора, които не могат да поемат отговорност за действията и бездействията си, са собствения си живот, както и за живота на семейството си, ако са семейни и имат деца, за работата си- ако работят и изобщо чисто житейски.
В моето близко обкръжение, свекърва ми и двама души на отговорни позиции във фирмата ми не са способни да носят отговорности.
Аз, обаче не съм им майка, за да ги превъзпитавам и обичайно, когато започнат да ми шикалкавят за незначителни случки просто премълчавам, а в случаите, в които става дума за значими отговорности, които ме засягат, ги притискам открито.
Това, все едно аз съм го писала 
, но тя никога за нищо!
Колежката ми (с която прекарвам повече време на ден в офиса, отколкото със семейството си) е точно такова мрънкало... Наложа ли й пълен игнор, изпада в тотална драма, че губи ценен слушател или потърпевш за глупостите си. 
Положението е неспасяемо!