за мен е странна връзка с голяма разлика, аз лично бих усещала разликата в поколенията. проблем вероятно няма когато или жената е преждевременно остаряла или мъжа не е все още порастнал.
- Публикувана: 29 авг. 2009, 14:10 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2009, 07:43 ч.
Възрастова разлика
mitkoP, въпросът ти е странен. За любовта няма граници. Имам предвид и възрастови, и географски. Моят втори съпруг е с 20.5 години по-възрастен и го обожавам - не бих го сменила за никого. Бях омъжена дълги години за мъж, почти връстник, който ми съсипа здравето и нервите, беше грубиян, побойник, лъжец, въвличащ се непрекъснато в някакви проблеми, от които трябваше да го спасявам. След като узрях за идеята за развод, по-щастливо събитие в живота ми не беше имало. После излизах или с 10 години по-млади, или с поне 10 години по-възрастни мъже. Връстниците си старателно ги отбягвах. За брак не исках и да помислям, а когато ме срещна сегашният ми съпруг - луд го направих, само и само да го откажа. При това, ако говорим за пари, преди разполагах с точно 10 пъти повече средства (и свобода), сега съм домакиня и се съобразявам със скромен % от заплатата му, докато успея да си намеря работа.
Имам познато момиче на възрастта на твоето, което обича мъж с доста повече от 20 години разлика, но те като вас се измъчват от няколко години с този въпрос - има ли смисъл или не. Посъветвах я, да слуша сърцето си, но май са се отказали и продължават с въпроса "да бъде или да не бъде". Познавам 3 двойки щастливо женени, при които съпругата е с доста години по-възрастна (включително майка ми е с 3 години по-възрастна от баща ми, но са разведени. Втората му съпруга също е по-възрастна от него). Познавах и мъж на 39, който злоупотреби с 23 годишно момиче, а тя беше готова на всичко за него, включително на брак, при това тя беше от много богато семейство, а той - последен голтак - въпрос на гледна точка. Срещала съм и други двойки - гаджета, които взаимно се измъчват с голяма разлика във възрастта, както и такива, които са много щастливи. Баба ми и дядо ми бяха с 14 години разлика, имаха над 60 години семеен живот, бабата и дядото на моя приятелка бяха с 19 години разлика - също щастливо дочакаха старини (не знам дали са още живи), майката и бащата на моя приятелка - 18 години разлика, един колега в университета също се хвалеше какъв пич е баща му, да забие майка му с 20 години разлика....
Истории всякакви. Ти решаваш каква да е твоята. Тя също има право на дума. Ако сте взаимно коректни, ако се обичате и уважавате, дори един ден да решите "да останете само приятели", всичко е наред. Брак също е възможен, ако стигнете до такъв етап. Но повярвай ми, това зависи само от вас - никой друг, не само непознатите от форума, ами и най-близките ви приятели и роднини не могат да ви кажат какво бъдеще ви очаква.
Имам познато момиче на възрастта на твоето, което обича мъж с доста повече от 20 години разлика, но те като вас се измъчват от няколко години с този въпрос - има ли смисъл или не. Посъветвах я, да слуша сърцето си, но май са се отказали и продължават с въпроса "да бъде или да не бъде". Познавам 3 двойки щастливо женени, при които съпругата е с доста години по-възрастна (включително майка ми е с 3 години по-възрастна от баща ми, но са разведени. Втората му съпруга също е по-възрастна от него). Познавах и мъж на 39, който злоупотреби с 23 годишно момиче, а тя беше готова на всичко за него, включително на брак, при това тя беше от много богато семейство, а той - последен голтак - въпрос на гледна точка. Срещала съм и други двойки - гаджета, които взаимно се измъчват с голяма разлика във възрастта, както и такива, които са много щастливи. Баба ми и дядо ми бяха с 14 години разлика, имаха над 60 години семеен живот, бабата и дядото на моя приятелка бяха с 19 години разлика - също щастливо дочакаха старини (не знам дали са още живи), майката и бащата на моя приятелка - 18 години разлика, един колега в университета също се хвалеше какъв пич е баща му, да забие майка му с 20 години разлика....
Истории всякакви. Ти решаваш каква да е твоята. Тя също има право на дума. Ако сте взаимно коректни, ако се обичате и уважавате, дори един ден да решите "да останете само приятели", всичко е наред. Брак също е възможен, ако стигнете до такъв етап. Но повярвай ми, това зависи само от вас - никой друг, не само непознатите от форума, ами и най-близките ви приятели и роднини не могат да ви кажат какво бъдеще ви очаква.
Тук не става въпрос дали ще предлагам брак или не, а просто дали според вас има бъдеще такава връзка? Знам, че е трудно да се каже, че всяко нещо е индивидуално, но някои неща са очевидни за околните, а тези които ги касаят не могат да ги видят. Затова ви питам. Ни най-малко не говоря за провокации - стари мъже с млади момичета, а просто дали виждате смисъл в такава връзка или си е просто губене на време и за двамата?
Аз съм на 21. Влюбена съм в мъж на 41 и сме заедно от началото на лятото, след цяла година отношения от разстояние. Въпреки реакцията на всички останали, смятам че няма нищо лошо в такива отношения, а голямата разлика - по-скоро плюс е, че за да се преодолеят предразсъдъците, значи има истински чувства.
Проблемите идват от разликата в мненията и възгледите, а трудно е да няма такава. За моята връзка мога да кажа, че понеже сме от различни градове, трудно е да сме заедно, повечето мои близки имат предразсъдъци и ме атакуват, той се чувства достатъчно готов за семейство и деца, а аз не, и още разни други (не)маловажни неща.
Но пък такава връзка е ценна заради многото емоции и обоготяване в емоционално и интелектуално (поне за мен) отношение. Дори да се окаже без развитие, със сигурност ще остане незабравима. Надявам се и твоята също.
Съпругът ми е 14 години по-възрастен от мен. Според мен една разлика в полза на мъжът е добър вараиант, защото са малко по-улегнали, по-сериозни. Няма излишно напрежение. Е, всичко си зависи от човека, но ако имате любов и доверие, нямате никакви пречки. Пак казвам, че всеки човек е различен, но послушай сърцето си - то няма да излъже!
