Как един удар промени животът ни!

  • 26 670
  • 375
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 081
Преди един месец, детето ми на 4 г. играеше с приятелчета на една платформа около метър е височината, дойде друго дете и след малко чувам нещо как изпляска, онова се засилило и бутнало моето дете в гръб,  право на корема си падна, докато се усетя нещастниците си събраха изрода и се ометоха, а моето дете започна да плюе пяна, естествено отидох до спешното, където ме предупредиха да го наблюдавам два дни - да няма нещо разкъсано.
Аз мисля, че детето което е хвърлило камъка носи вина, едно време детска педагогическа се занимаваше с такива случаи.
Когато човек е в състояние на афект трудно мисли, най- правилно щеше да бъде ако бащата на удареното детенце го беше завел при родителите и заедно право в болницата.

# 46
  • Мнения: 184
Знам, че сто пъти ще съжалявам, че съм писала по темата като вземат да ми излизат новите отговори, но не се стърпявам.
За какъв двоен стандарт говорим? Ами ако родителите на момчето смятат за толкова травматичен един шамар, какво трябва да е мнението им за удар с камък? Или стигаме до поговорката "на чуждото дете и ударът с камък е малко".
Аз явно съм израснала на извънземно място. Не съм предполагала, че като порасна ще се озова там, където децата са били удряни един единствен път през живота си с онзи прословут първи и последен шамар, и това е нанесло такава травма върху развитието им, че са си дали тържествен обет да не удрят никога, ама никога собственото си дете. Пък камъните по главата на чуждите какво ги интересуват, нали не са по тяхното златно яйце.
Споделям мнението, че камъните тепърва ще завалят след някоя и друга година върху главите на родителите на момчето, и това не е някакво злорадство, а нормалният ход на живота.
Искрено се надявам момиченцето да се оправи. Ходили ли сте за второ мнение, дали не може да се намалят лекарствата? Дано детето излезе с възможно най- малко травми от предстоящите дела. Успех!

Последна редакция: пн, 31 авг 2009, 08:18 от Лавиния

# 47
  • Мнения: 261
За последен път се включвам само да кажа , че мнението на Лавиния съвпада 1 към 1 с моето също.
Peace peace !

# 48
  • Мнения: 14 651
Ужасна случка, взимайте всички медицински документи и подайте жалба в полицията ако още не сте го сторили, пък там попитайте за координати и на детска педагогическа стая. Знам, че тези институции са адски мудни, но все пак по-добре да направиш нещо, отколкото нищо с идеята, че така и така няма да си мръднат пръста.
А за шамара на другото дете нямам какво да кажа, заслужен е според мен, обаче пък не е законно. Честно казано ако видя възрастен да удря детето ми, най-първата ми реакция ще е да извикам полиция, пък после да питам какво се е случило.

пп:
А ти твоето не би ли го защитила при всички обстоятелства?

Не, не бих. Точно така малките лайненца израстват с усещането за безнаказаност и стават нагли и арогантни, защото каквото и да правят, все родителите им ги измъкват.

# 49
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Знаете ли, преди много много години, още в соца, когато бях на 7 години, синът на един известен човек, тогава на 8 години, в пристъп на неоправдана агресия ме поспъна, понаби и поблъска, в следствие на което счупих 2-та си предни горни постоянни зъба. Тегло от това поражение в детските си години търпя и до днес. Хората ни бяха съседи, познавахме се прекрасно. От мига на инцидента, та до ден днешен тяхното семейство спря да поздравява нашето. Никога, никой от нас не е търсел справедливост, но и никой от тях не се обърна към нас, дори само за извинение и съчувствие. Това, което остана беше само една средна телесна повреда, нанесена от дете на дете.

Неприятно ми е да си спомням за този случай.

Разбирам майката. Оправдавам бащата.

# 50
  • гр.София
  • Мнения: 380
За какъв двоен стандарт говорим? Ти наистина ли слагаш знак на равенство между шамар и удар по главата с камък, причиняващ мозъчно сътресение?! Наистина ли мислиш, че бащата е ударил детето с мисълта, че му дава да си получи "заслуженото"? ... Но не е така, шамарът е емоционален изблик, а не представата на бащата за това, какво наказание трябва да получи провинилото се момче.  

Не слагам равенство между удар с камък по главата и плесването на шамар. Но справедливо е да се отчете разликата между шестгодишното момче и възрастния мъж. В първия случай става дума за дете, което не е достигнало физическа, психическа и емоционална зрялост. Защо не допуснете, че то също е действало под влияние на емоциите? Дори децата да са твърдели, че момиченцето не е предизвикало момчето, не знаем предисторията. Възможно е да го обидило по-рано или да са се скарали по детски. Дебело подчертавам, че не смятам това за основателна причина едно дете да удари друго с камък по главата, но на тази възраст децата все още нямат ясно изградена представа за добро и зло, за допустимо и недопустимо. Ако аз съм родител на детето, нанесло удара, ще се опитам да разбера какви са причините-за шестгодишното дете може да има напълно логична причина, дори за нас, възрастните тя да звучи неприемливо. Бих потърсила и помощ от психолог. Но не мисля, че е оправдано удрянето на чуждо дете, макар и под влияние на емоциите. Даже обратното. Зная за случаи, при които един непремерен шамар е довел до смърт. Звучи драматично, но точно под влияние на емоциите един възрастен мъж може да нанесе сериозни физически травми на едно дете. Нямах предвид толкова емоционалните травми, въпреки че и те не са за подценяване. Дано да бъда разбрана правилно. Не оправдавам детето-побойник, но щом толкова охотно признаваме на големия мъж правото да бъде емоционален и да действа първосигнално, защо да не допуснем, че малкото момче може би също е било емоционално.

# 51
  • Мнения: 1 752


пп:
А ти твоето не би ли го защитила при всички обстоятелства?

Не, не бих. Точно така малките лайненца израстват с усещането за безнаказаност и стават нагли и арогантни, защото каквото и да правят, все родителите им ги измъкват.

Точно така, абсолютно си права.

# 52
  • Мнения: 20
Не оправдавам мъжа ти,въпреки емоциите.Но направо се чудя на наглостта на родителите на момчето. #Cussing outВместо да се извинят и да предложат някаква помощ....Тако поощряват още повече сина си да прави ужасни неща.Дано дететцето ти се оправи по-бързо. Praynig
Напълно подкрепям горното  Peace
Дано детенцето ти се възстанови напълно  Praynig
А незнам какво възпитание продължават да дават родителите на момченцето с тоя заведен иск  ooooh! Сътресение на мозъка не се получава как да е...

# 53


пп:
А ти твоето не би ли го защитила при всички обстоятелства?

Не, не бих. Точно така малките лайненца израстват с усещането за безнаказаност и стават нагли и арогантни, защото каквото и да правят, все родителите им ги измъкват.
Точно така, абсолютно си права.
Янечек, лъжеш само себе си. А и като чета изразите, с които си позволяваш да наричаш чуждите деца, надали точно ти няма да защитиш собственото си "лайненце".
Едно не мога да разбера - тук на всички децата ви са мнооого милички, мнооого възпитани, а пък за родителите им да не говорим. Е тогава - кои са тези деца, които се виждат на улицата, малтретиращи по-малки, изтезаващи животни, използващи вулгарни изрази още на 5-6 годинки?
Това са Нашите деца. И докато продължавате да мислите за тях като "лайненца", и да смятате за нормално да идете и да ошамарите чуждото дете, при положение, че вие самите сте оставили без никакъв надзор собственото си дете.....така ще е.
Според мен, агресията в децата е 99% предизвикана от нас, възрастните - от нашето отношение(или липсата на такова) към тях, от нашето отношение към околните.
Докато седите и си плюете по форумите вместо да възпитавате децата си така ще е.

Към авторката: стискам палци момиченцето ти да се оправи. Но не мога да оправдая съпруга ти. Единственото, което е направил е да унищожи възможността това дете да осъзнае, че е направило нещо недопустимо. Него го е водила мисълта за отмъщение - сега и веднага. Вместо да заведе веднага дъщеричката си в болница, отишъл да набие едно шестгодишно хлапе... А ако беше някое двегодишно? И те хвърлят и удрят и то доста по-честичко.
Реално сте си вкарали невероятен автогол. Сега другите родители имат цел, която да ги отклони от факта, че детето им е агресивно и че има нужда от контрол и възпитание. Сега спокойно си оправдават момченцето - "тази малката сигурно е като татко си, сигурно тя го е предизвикала, кой знае какво му е казала за да я удари...нашето горкото момченце..."
Което пък прави още по-наложително да предприемете мерки и да пуснете жалба срещу тях, защото те в момента най-вероятно изобщо не осъзнават колко сериозно е застрашил техния син живота на детето ви.
И последно - нито един родител ли няма с тези 4-6 годишни дечица на улицата? Би трябвало да се организирате поне един възрастен да има с тях. Все пак са малки, нямат все още ясно изградена представа за добро и зло, надали изобщо и си помислят, че един камък може да убие другото дете.

# 54
  • Мнения: 184
Така, така. Ние, майките, знаем себе си. Винаги политически коректни, не допускаме даже и в кошмарите си вероятността да ударим шамар на детенце, камо ли чуждо. Нашите деца също си знаем. Прелестни ангелчета с неголеми, розови бузки, на които е говорено от утробата. Толкова много им е говорено, че трябва да стигнат шест годишна възраст, за да дойдем до темата "не хвърляй камъни". Ама ми е интересно дали познаваме и бащите така. Дали в един мъжки форум шамарът в конкретната ситуация би отнесъл толкова упреци?

# 55
  • sofia
  • Мнения: 9 236
И последно - нито един родител ли няма с тези 4-6 годишни дечица на улицата? Би трябвало да се организирате поне един възрастен да има с тях. Все пак са малки, нямат все още ясно изградена представа за добро и зло, надали изобщо и си помислят, че един камък може да убие другото дете.

Първо това ми хрумна като четох. Района, където живея е относително спокоен, къщи са и хората си оставят децата (5-6 годишни) да играят на улицата без надзор. Вярно че са почти пред вкъщи или през 2-3 къщи, но без надзор. Аз съм единствения родител, който излиза с децата си. Страх ме е да пускам големия сам. В мое присъствие му хрумват "гениални" идеи и не само на него.....но контролирам изпълнението.
Специално за камъните......живеем до река, знаят че се хвърлят само там, но това не пречи да проявят инициатива и да пробват какво ще стане. Сина ми имаше конфликт с едно дете....в един от поредните сблъсъци, само моя поглед спря това дете да хвърли камък по него. То ме погледна и видя че го следя какво прави и небрежно пусна камъка....иначе се беше подготвило.

# 56
  • Мнения: 2 478
Не искам да чета целият спор, който се е заформил. Съжалявам много за пострадалото дете на авторката, идея нямам как ще реагирам в подобна ситуация ( дано не ми се случва). Със сигурност се обърнете към адекватен адвокат.
Наясно съм как повечето от вас сега се наежиха как така таткото на пострадалото дете е отвърнало на побойника, но той все пак е на 6г. и би трябвало да знае какво последствие може да има след удар с камък по главата.

# 57
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Чета ,чета и по адекватно мнение от на Лавиния ,не видях
за капак съвпада изцяло с моето. Тръсете адвокат и дано малката
се възстанови по-бързо.  Praynig

# 58
  • Мнения: 3 550
Дано детенцето ти се възстанови бързо и докрай! Аз на българското правосъдие не вярвам, но съм сигурна, че има възмездие и всичко на този свят се връща.
Надявам се, че след този случай родителите на всички деца от вашето градче са си дали сметка, че не трябва да оставят безнадзорно децата си на улицата.

# 59
  • Мнения: 23 097
Изказах се още в началото на темата, но останалите отговори са определено интересни.

За мен е странно мнението, че едва ли не бащата на момиченцето е звяр, изверг и т.н. за това, че е ударил един шамар на явно самозабравило се дете.
Тук всички подскачат, когато тяхната рожбичка прави явни глупости и безобразия и изведнъж се появи някой възрастен, който да плесне въпросното дете.
Ама възпитавайте си децата, за да не се стига до подобни инциденти. И не подскачайте като ощипани кокошки, когато някой предприеме мерки, ако ще и да е един шамар.

Общи условия

Активация на акаунт