Публикувана: 30 авг. 2009, 11:02 ч.
Последно мнение: 23 септ. 2009, 15:02 ч.

Как един удар промени животът ни!

26 658
375
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви правни действия можем да предприемем след инцидент, при който дъщеря ми беше ударена с камък от друго дете?
Какви са правата на родителите на детето, което е причинило инцидента?
Какви могат да бъдат правните последици за родителите на детето, отговорно за инцидента?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви правни действия можем да предприемем след инцидент, при който дъщеря ми беше ударена с камък от друго дете?
  
  След инцидента можете да предприемете няколко правни действия. Първо, можете да подадете жалба в полицията или прокуратурата, които ще се свържат с родителите на детето, отговорно за инцидента, и ще ги предупредят. Освен това можете да заведете дело срещу родителите на детето в районния съд по местоживеене, като поискате възстановяване на разходите за лечение на дъщеря си и претендирате за неимуществени вреди. Освен това можете да се консултирате с адвокат, който може да ви предостави насоки и съвети относно най-подходящия курс на действие за защита правата на вашето дете.
- Какви са правата на родителите на детето, което е причинило инцидента?
  
  Родителите на детето, отговорно за инцидента, носят отговорност за действията му. В случай на непозволено увреждане, родителите могат да бъдат подведени под отговорност заедно с детето. Те трябва да поемат отговорност за поведението на своето дете и да се съобразяват с последствията от неговите действия. В този контекст родителите на пострадалото дете имат правото да търсят обезщетение за лечението на дъщеря си и да претендират за неимуществени вреди.
- Какви могат да бъдат правните последици за родителите на детето, отговорно за инцидента?
  
  В случай на причиняване на нараняване, родителите на детето, отговорно за инцидента, могат да бъдат подведени под отговорност. Те може да бъдат изправени пред съдебни действия и да носят отговорност за действията на своето дете. В този контекст възможните правни последици включват обезщетение за лечението на пострадалото дете и търсене на обезщетение за неимуществени вреди. Освен това родителите на пострадалото дете имат правото да подадат жалба в полицията или прокуратурата и да заведат дело срещу родителите на отговорното дете в местния съд.
- Какви могат да бъдат правните последици за участващите страни (мъжа, който е ударил детето и родителите на мъжа) в инцидент, включващ дете?
- Как хората във форума реагират на бащата, който удари друго дете, след като то удари неговото дете с камък?

# 60 31 авг. 2009, 13:13 ч.

sofia
Мнения: 9 236

Цитат на: Le Soleil в пн, 31 авг 2009, 11:46

...... но той все пак е на 6г. и би трябвало да знае какво последствие може да има след удар с камък по главата.

Преди време и аз така си мислех....докато сина ми не стана на 6 и разбрах че не е толкова зрял в постъпките си. До дете си е.....затова не ги оставям без надзор.

# 61 31 авг. 2009, 14:19 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Чета и си мисля, че ако шестгодишното ми дете разбие главата на друго дете с камък, бих преглътнала шамара. Предполагам, че ако пък на мен ми се случи и аз бих отвъртяла една плесница на агресора.
Мама Мими, дано детето ти се оправи по-бързо и да забрави! Съдете родителите на това дете. Те явно го заслужават.

# 62 31 авг. 2009, 14:27 ч.

Мнения: 4 554

Цитат на: Лола в пн, 31 авг 2009, 10:25

Не слагам равенство между удар с камък по главата и плесването на шамар. Но справедливо е да се отчете разликата между шестгодишното момче и възрастния мъж.

Да, ествествено, че има разлики между мъжа и детето. Те са толкова много, че аз изобщо не бих направила аналогия между техните действия, защото смятам, че такава няма. И докато смятам реакцията на мъжа за допустима, смятам действието на детето за недопустимо, независимо кой на колко години е. На 2 години е нормално да хвърляш камъни без да си даваш сметка какво ще стане, но когато го правиш на 6, ти знаеш какво ще стане и целиш именно това. Удрянето на друго дете с камък по главата на 6г е осъзната агресия. И независимо дали е имало провокация или не, родителите на това дете е трябвало да го научат, че така не се прави и ако не са успели, то е трябвало да го наглеждат, докато започне да се държи приемливо за обществената среда, а не като в джунглата.
Не знам защо се смята, че след като детето не носи отговорност, то едва ли не никой не трябва да носи.

Читател, а минавало ли ти е през ум, че в този форум и конкретно в тази тема, не са се изказали абсолютно всички български майки? Преброй колко майки са писали тук, после си помисли колко майки има в България и ще си отговориш на въпроса как е възможно на улицата да се случва едно, а тук да се пише друго.
И стига драматизира с това ошамарване на чуждо дете. Този шамар ще го изкарате още малко кой знае каква невъобразима форма на насилие.

# 63 31 авг. 2009, 14:28 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Случката навява у мен неволно асоциация със снощния филм по Нова.

Мамо Мими, дано детенцето ви се оправи по-бързо и то, а и вие, забравите за тази отвратителна случка!

# 64 31 авг. 2009, 14:39 ч.

Под гъбата
Мнения: 1 458

Виждам че темата ми предизвика доста спорове.Ще отговоря набързо на накои от вас.
Да, потърсихме и друго мнение от лекар невролог и диагнозата и лечението беше потвърдена. Не сме и мислили да се съмняваме в нея защото ЕЕГ изследването ясно показва отклоненията.
И второто което твърдеше бащата пред полицията е че и двамата му сина редовно хвърлят камъни и те им се карат за това Sick

Ще взема вече да ги снимам с телефона си как докато минават колите по улицата двете дечица така невинно хвърлят по минаващите коли камъни. Thinking

Не знам какво медицинско точно имате предвид, но имаме амбулаторните листи от всички прегледи. Ходихме дори на УНГ защото педитърката при прегледа имаше съмнение за спукана костица на носа. От този инцидент ни тече всеки ден кръв от нослето и по всяка вероятност има засегнак кръвоносен съд в горната част защото предната е наред. Отказаха да ни направят рентгенова снимка за да не натоварваме детето допълнително.
Удареният шамар не е бил с цел убийство,припадък или пребиване до смърт като на филмова версия. У дома нямаме практика да удряме шамари и на двете си деца. Дори и да е станало някаква огромна беля. Като дете аз съм била доста често удряна и сега като майка съм решила че това насилие ще го спестя на децата си.Съпругът ми е бил удрян от баща си като дете точно два пъти , но все още ги помни. Виж мога да крещя, мога да наказвам и да се сърдя но шамарите ми не са ми приоритет.

# 65 31 авг. 2009, 15:01 ч.

Мнения: 256

Мама Мими, стискам палци Дребосъчка да се оправи. Със сигурност случката е променила живота ви, дано поне детенце да заличи този кошмар от съзнанието си.
Не зная аз или съпругът ми как бихме реагирали в подобна ситуация.
Дано само не ви се наложи след това което сте преживели, да се сблъскате и с неадекватността в съдебната система на абсурдната ни държава.
За Малечка Палечка bouquet

# 66 31 авг. 2009, 15:28 ч.

Цитат на: mama_mima в пн, 31 авг 2009, 14:39

Съдебно-медицинска експертиза трябва да имате, за да заведете дело. Събирате всичката документация - от спешно, от невролог - всичко, което имате, всички прегледи. Носите ги при съдебен лекар, и мисля, че на базата на преглед и документация ще ви извадят без проблем. Но наистина, трябва да си наемете адвокат. Това не е никак малко, поне средна телесна повреда, а може и дори с директна заплаха за живота. Абсолютно сте си в правото да ги съдите, дори сте длъжни да го направите, според мен.
За шамара - това каква практика имате или нямате не е от значение. Съпругът ти е ударил момчето - това си е саморазправа. В случая ще бъде във ваш минус. В момента най-важното е своевременно да задвижите дело срещу тези хора.
А за камъните - не можете ли да викнете патрулка - когато децата на тези хора пак са сами навън и хвърлят камъни?
Ескарина - колкото и да убеждаваме тук родителите на по-малки деца, че на 6,7 дори и на 8 едно дете няма зрелостта да преценява като възрастен и да предвиди всички последствия от действията си, докато твоето дете не стане на толкова няма да повярваш. В крайна сметка правните понятия малолетен, непълнолетен се базират на някакви сериозни доводи. Не са измислени просто ей така. Което по никакъв начин не означава, че не трябва да се търси отговорност, но тя се търси от отговорното лице, нали? Не от 6 годишно дете.

# 67 31 авг. 2009, 16:07 ч.

Мнения: 4 554

Читател, ти в какво точно ме убеждаваш? Защото аз казах именно, че за действията на детето, отговорност носи родителят.
И понеже имам достатъчно наблюдения върху деца на 6, 7 и 8 години (преподавала съм на такива), не коментирах дали могат да носят отговорност, да осъзнават последици и т.н. Има голяма разлика. Казах, че да удариш толкова силно друго дете с камък е осъзната агресия. Не е игра, при която просто камъкът неволно се е изплъзнал от ръцете ти и е попадналнал в главата на другото дете. И не е нормално едно дете на 6г да изпитва таква агресия и да смята за нормално да я реализира безнаказано. На 6г децата са достатъчно социализирани, за да знаят някои основни правила и норми в общуването. Затова и не всяко дете удря другите с камъни по главите, макар че на 2 са се удряли с лопатките. Това поведение е проблемно и трябва да се вземат мерки срещу него, а не само да се повтаря, че то понеже било само на 6г, не можело да носи отговорност и не осъзнавало последиците.

# 68 31 авг. 2009, 16:54 ч.

Мнения: 708

Мила, из4етох вси4ко и се моля на Бог дребосъ4ето ти скоро да се оправи и да забрави за този толкова грозен момент.

Като бях на 6 бях оплюла едно моми4енце. Таткото на детето дойде в нас да се опла4е на родителите ми.
Няма да ви казвам колко ми се караха и как седях 1 седмица наказана без да излизам.
Спомням си, 4е на6ите се извиняваха на родителите на моми4енцето доста дълго време.
Никога не съм била възпитавана и отглеждана с идеята : "моето дете е най_доброто, хубавото и на никой ни6то ло6о не би сторило" Naughty

Та и моето дете го възпитавам по съ6тият на4ин и с ръка на сърцето ви казвам, 4е ако постъпи по този на4ин, много 6те ме е срам и най_малкият ми дерт 6те е 6амара на таткото Thinking

Аз живея в северна Италия и тук децата на 6 не играят сами по улиците и колкото и да ми става мъ4но за моето детство, когато играехме до посред но6т сами, може би така е по_добре Thinking

# 69 31 авг. 2009, 17:02 ч.

София
Мнения: 2 901

Много ми се иска и аз да напиша нещо в тази тема, нищо че оттук оттам моето мнение ще препокрие няколко други.

Знам как бих реагирала ако 4-годишното ми дете е ударено от друго дете. В паниката си бих направила всичко за моето дете - да го успокоя, отведа на лекар, и всичко подобно, до саморазправа не би се стигнало, просто не че не би ми минало през ума - но как ще си оставя детето за да гася пожара, който е в мен. Знам и че моят мъж би реагирал като този саморазправил се татко!

Знам и как бих реагирала, ако моето дете нарани чуждо, било и не толкова фатално, дори просто да го халоса с пластмасова лопатка по главата! Бих й се скарала, ошамарила пред всички, наказала. Знам, че моя мъж би направил същото, че ако е и по-сериозен случая - би дублирал моите саморазправи със собственото ни дете.

Само не знам кога ще мога да пусна детето си да играе само навън.На почти 4 и половина е, а и не мисля, че в близките няколко години бих могла да гласувам такова доверие на нея, другите деца, други хора или шофьори, че да я оставя да играе без надзора ми. Как ще я пусна на училище също не ми е ясно...

Съвсем по темата ето и моето мнение - мъжът ти е действал много импулсивно и макар да е бил под афект, е можел да направи нещо по-подходящо: да хване чуждото дете здраво за ръката и да го отведе в дома му, да поиска реакция от собствените му родители и ако не види градивна такава, да се саморазправи с тях, ако толкова го сърбят ръцете. Поне с това бих начуквала канчето на моя, ако се изтърве така с чуждо дете, както твоят мъж! 6-годишното дете в случая мога само да го съжалявам - според мен то така и не е разбрало какво наистина се е случило - нито е разбрало този чичко откъде му е дошъл, нито е разбрало защо като е направило такова лошо нещо родителите му го защитават. Просто е получило един лош урок от всички, който ще му изиграе лоша шега занапред.

Дано детето ти се оправи бързо!

# 70 31 авг. 2009, 17:07 ч.

Мнения: 708

Много съм съгласна с написаното от Ескарина.
Основният проблем тук е то4но осъзнатата агресия на детето.
Това дете няма страх от последиците след постъпката си, а на 6 би трябвало доста да се замисли.

И сега за да не стане пак спор "ама твоето дете да не би никога да не е проявявало агресия", 6те кажа, 4е моми4енцето ми като бе6е на само ма 1,5 бе6е доста агресивна. На всяка нейна агресивна постъпка съответства6е забележка, наказания, 4е и по6ляпване по памперса.
Сега е по4ти на 3 ама ми има страха и 100 пъти 6те се замисли дали да удари, пък нека някой ме обяви за зла майка.

Хората са казали "от далеко да е леко", а тук в Италия имат и друга поговорка. "малки деца, малки проблеми, големи деца, голени проблеми"
Въпросното 6 год. е оставено да си прави каквото си иска и му е насадено в главата, 4е дори и да пребие друго дете, то мама и татко са готови да го оправдаят..... Sick

# 71 31 авг. 2009, 18:48 ч.

Мнения: 2 755

Цитат на: Ескарина в пн, 31 авг 2009, 16:07

...И понеже имам достатъчно наблюдения върху деца на 6, 7 и 8 години (преподавала съм на такива), не коментирах дали могат да носят отговорност, да осъзнават последици и т.н. Има голяма разлика. Казах, че да удариш толкова силно друго дете с камък е осъзната агресия..... Това поведение е проблемно и трябва да се вземат мерки срещу него, а не само да се повтаря, че то понеже било само на 6г, не можело да носи отговорност и не осъзнавало последиците.

Че едно дете на 6, 7 или 8 години осъзнава, какво прави, е факт. Обаче, дали е същото и с контрола на емоциите? Дали едно малолетно дете е способно на самоконтрол? Доста от децата в тази възраст действат импулсивно.
Случката е много неприятна. Надявам се, момиченцето да се оправи по-скоро и да няма трайни последици. Praynig

Също така се надявам, че родителите на агресора, вече няма да го изпускат от контрол. Явно, доста трябва да се постараят.

# 72 31 авг. 2009, 19:01 ч.

Мнения: 911

Цитат на: Tintina в нд, 30 авг 2009, 13:36

Много съжалявам и аз за случилото се с детето, но и аз да бях, щях да ошамаря другото.
Медицинската документация вие си я имате, можехте да отидете и при съдебен лекар за специално медицинско, но мисля че и с тези документи става.
Ние имахме подобен случай, веднага след инцидента заведох детето при съдебен лекар, а след това подадох жалба в РПУ-то по местоживеене. Викали са побойниците в полицията, карали са ги да подписват предупредителен протокол и това е.
Подавайте една жалба в полицията или прокуратурата, те ще извикат родителите на побойника и поне ще ги предупредят. До отдела за закрила на детето също можете да пуснете жалба.

Не съм съвсем сигурна, но мисля, че за съдебните медицински имаше срок. Нека да се провери това непременно.
Не мисля, че нещата трябва да се разминат само с подаване на жалба. Всеизвестно е, че даването на писмени обяснения и писменото обещание 'моля, другарче, повече няма да правя така" до нищо няма да доведе, т.е. могат да си навирят носовете за безнаказаността....Съвсем спокойно могат да ги осъдят родителите на момиченцето!!!... а що се отнася до родителите на "пребитото" момче, явно са елементарни и прости хорица щом не си дават сметка какви таралежи са си набутали в гащите.

# 73 31 авг. 2009, 19:56 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

аз виждам два различни проблема
- този на агресивно дете дето заслужава не само шамари а един тежък пердах - на 6г се пускат децата на училище ...освен ако нямат проблеми психически и не могат да отговарят за поведението си...
- другия проблем обаче е на малкото дете без родителски надзор - сина ми е почти на 5г и не бих тго оставила сам - нито може да отговаря той за своите постъпки, нито да се защити

вярно че детето е пострадало и не бих искала да обвинявам майката...но все пак аз не бих оставила и не оставям децата си да играят сами за да не дам възможност да им се случат такива неща!

помня когато преди година и нещо може би - завърши зле случай на дете паднало от балкон - майката бе доста наскърбена от груби упреци
не искам да бъда упрекваща, но не мисля, че малките деца могат да са сами на улицата без надзор от поне един възрастен...и уви за нашите решения те си го отнасят

а по темата за съда - задължително бих завела дело - най-малкото родителите са повече от нагли и трябва те да си "научат" урока за да успеят и децата им да разберат че няма ненаказана жестокост....
успех, направете всичко възможно да осъдите родителите за да разберат тежестта на случилото се!

# 74 31 авг. 2009, 20:53 ч.

Мнения: 416

В случая Вашето дете е било ударено също от дете, а според наказателния кодекс малолетните не са наказателно отговорни. Затова не може да се говори за причиняване на телесна повреда. Разбирам много добре поведението на съпругът Ви и аз и мъжът ми сигулно щяхме да постъпим така, но лошото, е че възрасните носят отговорност за постъпките си и в случая родителите на другото дете могат да подадат жалба за извършано хулиганство. Така нашия НК квалифицира постъпката. Желая на детето Ви да не се случи нищо лошо и по-скоро да се оправи. Късмет.

Препоръчани теми

Странен поглед

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Трудно дете на 6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: