Според мен не се държи нормално, според него аз не съм добре

Абе Мигито, моят мъж няма да го видиш да пипне домакинска работа  Обаче няма и да го чуеш да ми намира кусури в това отношение. Яде каквото съм му сготвила без да мрънка и т.н. Дето се вика не знае къде седят чиниите  Обаче както виждаш не съм тръгнала да го зарязвам, защото наред с тия недостатъци си има много повече положителни качества. Като гледам мъжът на авторката се държи с нея като с прислугата, на която плаща. Това, че не поглежда детето всъщност ме потресе много повече. Така че хич не го защитавай. На такъв не само мили очи няма да му правя, ами ще му бия шута на мига. И по принцип Никол е права  Много мразя съвети от типа "Той все е уморен и не му се прави секс", "Ами облечи нещо по-секси и го съблазни"  Що? Що жената ще трябва да се гърчи да угажда на мъжа си или всичко е подплатено с цитати библейски как жената трябва да Го уважава и всичко да прави за него... това може да е било, ама в други времена 

Евала за това мнение!

Точно такова нещо не съм написала. А останалата част от мнението ми е описана от Дейл Карнеги, а не от Библията, а той не е християнин!

Дано и мъжът на авторката почете Дейл Карнеги, защото с едностранни усилия нЕма да стане ...

Ако го докараме до там, че да четем Карнеги и да си обясняваме, защо не съм лоша домакиня, отказвайки да се правя на високопланинско муле с торбите от магазина, няма да стигнем далече..

Е ваша си работа, при мен проработи. Не нося торби и мъжът ми се грижи за децата. 
Успех на авторката!

Да, не си! Написа това

Аз просто го допълних... щото такива акъли има по другите теми.
Дейл Карнеги не го знам каква религия изповядва, ама знам, че на последната сватба дето бях попа чете на булката, че трябва да почита мъжа си.. момичето настоя да види къде точно го пише и той й показа  

Понеже тук четем само едната гледна точка не може да съдим 100%, но така както изглежда авторката си има един съвършен тиранин вкъщи. А между другото поставянето във финансова зависимост вече се води домашно насилие. Нека го знае това момичето, защото мисля, че това му дава сила да се държи по този начин. Иначе аз акъли за разваляне на семейства не давам. Всеки си има праг на търпимост. Моят праг е далеч под това дето чета, но всеки човек е различен. Успех пожелавам на авторката и водещо за нея оттук нататък когато предприема нещо е как да бъдат добре децата и тя. А, в тази връзка се сетих нещо за горния цитат. Значи тя ще мисли за 2 деца, за себе си, че и за нуждите на мъжа си.. айде нЕма нужда. За нея кой ще се погрижи ако не самата тя  

направи се на болна , лекаря ти е казал да лежиш заради бебето , обръщай внимание само на детето докато го няма , а като го има обръщай внимание на детето ама лежейки предимно , прехвърли всичко на него и грижата за дома и за детето и изисквай и грижа за теб все пак си бременна и малко болна в момента , мисля че ако се озове в твоята позиция че преосмисли нещата и ще започне отново да те цени и труда ти а и теб , позволи му /по точно накарай го/ да се грижи за теб , но се опитай в този период въобще да не се караш с него ,само с добро: " ох колко съм зле , ох колко силни контракции имам, доктора е притеснен иска само да лежа , как искам да стана и да свърша нещо ама заради бебето не може , ах колко добър баща и съпруг си как добре се грижиш за мен и за малкия , знам че си уморен ,но до раждането ще устискаме заради бебчо" ,  и само така ох и ах да му извадиш душата с памук и го хвали когато се държи добре и се прави максимум на безпомощна и страдаща

Аз мисля, че в ситуация като нейната безпомощността само ще влоши нещата. Така като я третира хич няма да му стане жал за нея. Точно обратното би предизвикала демонстрацията на безпомощност - отвращение. Той и сега я смята за жена, която няма да се справи сама с две деца и се гаври.

Според мен в тия случаи трябва да се говори. В хода на разговора ще стане ясно кой накъде е. Разбира се всичко е ужасно сложно, особено в нейното положение и предполага тя да направи по-големите компромиси, за да е добре с децата. Но компромисите са до време.

не знам на мен ми се струва че вече авторката на темата е опитала да говори с него но не се  е получило , ако легне болна /особено ако го съгласува и с лекаря си / поне ще го провери що за човек е в критична ситуация , колкото и да лентайстваш и да си свикнал жената да изнася всичко на двете си ръце когато тя е зле и още повече носи детето ви и заради това дете е важно да лежи по лекарско предписание трябва да си голям гад за да продължиш да се държиш по същия начин и да не поемеш грижите за дома детето и нея самата , аз мисля че един театър болна съм  добре изигрн и достатъчно дълго би го стреснал и би променил нещата . Моя приятелка скоро се раздели съсъ съпруга си коойто от доста години и беше прехвърлил ангажиментите за финанси дом , а по късно и дете и освен да играе на компютъра друго не правеше , но и тя самата макар  доста да се караше с него определено здраво го порязваше когато той се опитваше да и помогне вкъщи например тя е раздразнена и уморена кара се с него че не се чувства добре а той дори една салата не иска да нареже за да вечерят , той отива да реже салата , тя след малко отива принего и започва да му вика защо реже на такава неправилни кубчета краставиците , ако ще ги реже така по- добре нищо да не прави , после му казва дай дай на мен че не мога да те гледам какво правиш . Еми не се разбраха говориха опитваха говориха и явно не могат да живеят заедно разделиха се

Само да вметна, че ако аз бях написала тема когато бях в деветия месец бременна със сигурност щеше де е нещо по-кошмарно от това. Повечето жени в този период са страшно емоционални и черногледи. Поне аз ревях постоянно за какво ли не и не бях доволна от нищо. Всеки има своята дефиниция за нещата. Никоя от нас не е била там и да види как точно този човек не си поглежда детето или авторката поставя очаквания които няма начин след работа той да изпълни. А честно казано ако хлапето от входа му се хвърли на врата няма начин той да да го отмине като мебел в къщи. Но авторката не пише хлапето да му се радва... дали пък тя не е предава негативното си отношение на детето и той да го чувства.
Говоря ви по този начин, защото с годините оставам все повече поразена как хората сме склони оправдавайки собствените си действия и в желанието си все ние да сме прави, да се вживяваме в ролята на жертви на световната конспирация. Особено последния месец имах много фрапиращ такъв случай с жена с болно от генетична болест дете на което вземах лекарствата... И съм изумена как хората винаги се виждат прави...
Присмивате се вие на Карнеги, но човека е казал и друго, че е много важно как критикуваш. Не може да тръгнеш с боксовите ръкавици и човека срещу тебе да не застане в отбранителна позиция и последното нещо за което ще помисли е прав ли е или греши. Много е важно как критикуваш.

Ваче, да почиташ някого, означава да го уважаваш, нещо странно ли има хората да се уважават? И за да не се помъчиш да ми изкарваш как християнството потъпква жената ще вметна, че пише и мъжът да обича жената "така както Христос обикна Църквата (има се предвид обществото от хора)", какво направи той от любов-стана жертва вместо нея. Та има много висок стандарт за това как да се обичат мъжът и жената. Но не е това темата нили?

Показвам ви и друга позиция, защото да кудкудякаме в един хор не е интересно.  

Напълно съм съгласна с migito   и аз чета Карнеги и повярвайте ми много  помага.
 ,,Кaк дa прeoдoлeeм бeзпoкoйствoтo и дa сe рaдвaмe нa живoта''
  ,, Кaк дa пeчeлим приятeли и дa влияeм нa другитe''
 
 

    Карнеги учи хората как да бъдат внимателни в думите,които изказват,учи хората в изкуството на спора, как да се изслушваме, защото се оказва че доста хора изобщо не слушат като им се говори,и то да слушаш със жив интерес,не стоейки пред компютъра или гледайки тв.Но има хора, при които никаква дипломация не върви.Особено вече като са много обидени един на друг,те не могат и да си говорят нормално.Всеки е в отбранителна позиция,и чака пак да се повтори същия диалог, даже вече им трябва много по-малко.
   Напълно съм съгласна,че жените имат вина за такова стечение на обстоятелствата. Аз моя мъж го взех чистофайник, с много навици,и като чисти облизва всичко,в шкафа му дрехите бяха като под конец,аз още не мога така добре да подреждам моите,като простира,го прави красиво,щипката я избира като цвета на дрехата, чорапите си ги сгъва по един особен начин,и стават като малко квадратче, аз не мога така добре да ги сгъна.И какво стана - аз постепенно,постепенно го избутах от всичките неща които вършеше.Стигна се до там че бях бременна с второ, имах едно малко,и вършех почти всичко. Освен това и критики получавах понякога.
   Аз знам от къде идва това при мен,от семейството ми,баща ми не пипва ама нищичко в къщи, дори като излезе от банята, майка ми му приготвя дрехите.Не че е тиранин - тя така го е свикнала.И на мен продължава така да ми говори - една жена трябва всичко да прави, трябва да си добра домакиня, защо да ти се пречка в кухнята,той нали носи пари,те всички мъже са така, и подобни...
 Така че ще започвам постепенно постепенно да го приобщавам към семейните задължения,но наистина мисля да не е с упреци и сръдни.По време на бременноста не успях,защото много ме дразнеше,направо не можех да го гледам,но сега съм в позиция да успея.

Има и още нещо, мъжете (не всички,по-несъобразителните може би) наистина си мислят, че бременната жена или майката гледаща малко дете цял ден стои и си клати краката,и не могат да разберат как така за един цял ден тя не можи да измете,изпере и сготви.Говорила съм и с други мами,и на повечето мъжете им казват - на разходки ходиш,с приятелки се виждаш,имаш време и за къщата и за себе си,защо все се оплаваш и защо все ти е много скучно.Моя мъж ми е изчислявал че ми трябва един час за да изчистя и сготвя.Казавал ми е, ехее айде аз да остана да гледам детето,цял ден по парковете,ще е изчистено и сготвено,ти ходи да работиш ама да видим ще изкарваш ли толкова пари.Тъй че това си е един проблем,мъжа да се убеди че не е толкова лесно.