хиперактивно дете изгонено в първи клас от директорката на училището

Извинявай, може би не очакваш точно тази реакция, но - да попитам - кой диагностицира детенцето ти като "хиперактивно"?
Експертизата помогна ли пред съда?

Това, което разказваш, направ ме уби - в добрия смисъл... БГ съд да вземе под внимание такова "екзотично" основание като хиперактивност? Моля те, разкажи повече! Хиперактивността е нещо, за което тепърва се заговаря у нас. После и аз ще добавя по темата.
 

Весе, писах ти на ЛС.
Това, което ви се е случило е абсолютно недопустимо и е възможо  единствено в Бг.  

Точната диагноза е растройство в адаптацията в училище. А съда специялно в комисията за защита от дискриминация е много добронамерен към деца с увреждане и такива директорки ги връщат много бързо на земята.

Весе,

На моето дете беше забранено да влиза в клас точно на 3-ия учебен ден от първи клас- миналата учебна година. И  на нас ни предстои да сме втрои клас след 2 седмици в същото столично училище. Отидох в училище и директорката ми заяви, че хиперкинетичното поведение на сина ми, смущава останалите деца и техните родители и затова е издала заповед детето да не влиза в клас, тя е Забранила!
Нашата дирекорка обаче, не знаеше, че съществува Индивидуалната форма на обучение...или просто не ми я предложи. Но понеже в училището има ресурсен кабинет, с ресурсен учител, логопед и психолог, в който кабинет детето ходеше всеки ден по 1 час, според нашата директорка, детето се обучава.
Е, това беше, най- големия абсурд за мене!
Изолирах просташката й реакция със забраната на детето да влиза в клас, защото , разбирам, че и другите деца имат права, и моето разхождайки се в клас и говорейки, ги смущава, смущава и родителите им, но че се забрани на детето ми да се образова и че се опита директорката да лиши детето ми от конституционното му право на образование...
И казва ми тя "Той нали идва на училище, ето , идва в ресурсния кабинет всеки ден за по час"
ОТНЕ МИ СЕДМИЦИ, ВСЕКИ ДЕН ДА ХОДЯ С ЦЯЛАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПОД МИШНИЦА, ДОКАТО Я УБЕДЯ, ЧЕ РЕСУРСНОТО ПОДПОМАГАНЕ НЕ ДАВА ОБРАЗОВАНИЕ, А Е САМО ПОМОЩ!!!
Разбираш ли...
Междувременно бях подала Заявление за преминаване на индивидуална форма на обучение на детето, защото детето трябва да се образова.
Края на Септември мина заверката на Образец 1, все още я убеждах кое дава образование в бг и кое е подпомагане и каква е разликата...
Чак средата на октомври, детето мина на индивидуална форма на обучение и започна да се обучава- 8 часа седмично- часове, които са достатъчни за само 2 предмета- български и математика.
В Заявлението си се позовавах на чл. 83 от Правилника за прилагане на закона за Народната просвета, по липса на друг такъв, според който на индивидуална форма на обучение се обучават деца, които отсъстват от училище повече от 30 дни. Правилника е правен в средата на 80- те години, когато различни деца не е имало , нали разбираш...и по тази причина от 8 до 12 часа седмично ( както е посочено ), са достатъчни били за времето от около 40 дена например, през които детето отсъства от училище със счупен крак, да речем, да навакса и като се върне, да се оформи успеха му по всички останали предмети.
Да, обаче моето дете и деца като него отсъстват от училище цяла година и се обучават по 2 предмета цяла година...
По всички останали предмети- роден край, домашен бит и техника, рисуване, английски, музика, го водех на частни уроци. На края на годината се яви на тестове за завършване на първи клас, заедно с всички деца и завърши с 5- ца, което беше моя голям празник.
Освен това, цялата минала година се опитвам да направя промени в законодателството в образованието, поради това на всички заседания на комисията по образование към народното събрание започнаха да ме канят, накрая направих предложение поне да се увеличи броя на часовете за деца на индивидуално обучение от 8 до 12 на от 14 до 16, за да са достатъчни за всички предмети, да се смени наименованието на вида обучение за деца, които не могат, поради хиперкинетичността си, импулсивността си, не признаване на авторитети, не могат да се впишат в масовия клас.
След последното заседания на Комисията по образованието, бившия министър ме погледна и каза "Г- жо, разбирам Ви прекрасно, ама кажете, от кои деца да вземем пари, така че да увеличим броя часове за вашите със СОП?"
Еми, онемях, какво да кажа, от децата в норма ли....
Казвам, нали затова сме предложили и промяна във фромулата за делегираните бюджети на училищата, от там идва финансовото притеснение на директорите на училища, защото нашите деца не са заложени никъде във формулата за изчисляване на делегираните бюджети, те са невидими деца.
Сега възлагам големи надежди на новата министърка.

Г- жо Saule ,

Споделям мнението Ви, че реакцията Ви е странна.
Може би не сте в течение на съвременните схващания, че хиперкативността й като чиста такава, не се допуска вече, че съществува. Тя е проявление на някакъв проблем, обикновено поведенчески при децата, както и прикрива неувереността на децата в нещо и в самите тях.
Екзотичната сте Вие.

Kezaja,
ще се посмея на поста Ви в тази част, която касае въпроса ми. Бих Ви препоръчала да понамалите параноята.
Разбирам чувствата Ви по въпроса, но ако смените отношението и тона, може би ще получавате повече подкрепа за детето Ви и вас. Ако подхождате с това отношение навсякъде, то нищо чудно, че на определени места срещате затруднения.

Въпросът ми се касаеше за следното. Психолог съм, дълго време работих в младежки центтър за психично здраве. Познавам системата и целия дебат около хиперактивността. Понеже темата е озаглавена "хиперактивно дете" - формулировка или диагноза, която не си представям, че БГ специалист би поставил на дете на 8, се запитах кой "велик" колега си е свършил работата така фрапантно неграмотно. "Хиперактивност" е просто нещо като кошче, в което доста колеги, уви, все още запращат проблематика, за която нямаме достатъчно разбиране. Мисля, че самата думичка "хиперактивна" е ужасно вредна, а децата с обучителни и поведенчески затруднения в България и техните родители получават срамно малка до никаква подкрепа.  


Трогателен е опитът ви да ми обясните генезиса на т.нар. "хиперактивност"... но може би на Вас самата би свършил доста работа за обяснението на нещата, които Ви се случват.
Успех!

Г- жо Saule,

През последните 5 години доста уважавани психолози са работили с детето ми, но репликата, която изпуснахте, ми прозвуча твърде далечна от психолозите, които са работили и работят с детето ми. Затова не Ви взех насериозно, а ми прозвучахте екцентрично.
Нищи лично.

Относно проблемите, които срещаме по пътя и особено в училището, свързани с хиперакинечността на детето ми и повишената му двигателна активност, и импулсивност, колкото и да се различавате от мене и от майката, пуснала темата, вярвайте, че поставена на наше място, нямаше да ги избегнете, въпреки професията си на психолог, за която вероятно имате документ, но не Ви е призвание. Иначе моите най- дълбоки почитания към професията психолог, както и логопед, както и всички останали терапевти, които ежедневно полагат огромни усилия и грижи за децата ни , без да се оплакват и без които децата ни, не биха постигали резултатите, които имат.
А и застраховка срещу проблема няма...

Kezaja,

отново повтарям, допускам, че свръхчувствителността ти по темата те прави докачлива и откриваща телета под волове.
Затова ще пропусна квалификациите ти и съжденията ти на кого какво е призванието, основани на Бог знае какви ирационални процеси. Ако ти е олекнало, няма лощо. Моете себеусещане не се клати от това, ама никак!

И отново ще ти пожелая, въпреки отношението ти, детето ти да намери нужната подкрепа. У нас липсват както достатъчно квалифицирани специалисти, така и разбиране.

Впрочем, включих се по темата, защото имах желание да допринеса с разни конкретни, практически хитринки и идеи за добра интеграция, "справяне" с директори и прочее училищен персонал, информация за ресурси и т.н.. Сама разбираш, че след интервенцията ти, енергията ми се изпари.
 

Saule, разбира се, че трябва да се съобразиш и със свръхчувствителността на родителите. Тук не е седянка на психолози, където можете да си обсъждате кой какви безумни коментари е направил и да си чешете егото.

Определено, ако и твоето дете е било изгонено от детската градина и после има заповед да изчезне от училище, ако трябва да си плащаш от джоба всички занимания, а пък виждаш, че детето има потенциал, ще бъдеш леко изнервена.

Изпарило ти се е желанието да кажеш нещо по темата и може би по-добре
 

здравейте, за едно такова дете с каквото и име да наречем състоянието му ни отиват над 800 лева месечно/за домашен учител ,за психолог,за виолетовата жаба, за логопед и арт терапия/ отделно между всичките тези занимания трябва да намеря време все пак и да работя за да се случват всички тези неща ,а междувремено и да съществуваме и да гледам  другото си дете.Така че знам какво ни е на всички майки с деца с проблеми и няма как да не сме изнервени.Днес срещнах учителката на дъщеря ми,която каза че освен че още от рио не се отпуска ресурсен учител и психолога на училището бил напуснал защото не му се работело на половин щат за 118 лева. Е кажете как няма да си изнервен. Най голямата ми надежда е в сем. Левашки от Варна които са пуснали писмо-проект до министърката за създаване на училище в София за такива деца като нашите. Те и двамата са учили в Германия специялна педагогика за работа с деца индиго.Повече за това може да прочетете на indigota.com там е побликувано и цялото писмо.

"Kezaja,
ще се посмея на поста Ви в тази част, която касае въпроса ми. Бих Ви препоръчала да понамалите параноята.
Разбирам чувствата Ви по въпроса, но ако смените отношението и тона, може би ще получавате повече подкрепа за детето Ви и вас. Ако подхождате с това отношение навсякъде, то нищо чудно, че на определени места срещате затруднения."
Saule,няма да коментирам професионализма на това Ви изказване-Вие го направете,само ще кажа-когато от сто места през годините са ти повтаряли само едно-детето Ви ще умре,ще бъде растение,не става за нищо,зарежете го и куп още простотии коя от коя "по-прекрасни" накрая забравяш,че трябва да се говори тихо и започваш да крещиш,защото това се оказва единствения начин да получиш справедливост и шанс детето ти да развие максимално възможностите ,които има,защото през всичките тези години на мълчание ти като негов родител и специалистите работили с него(макар и малко на брой качествени такива) сте направили и невъзможното това дете въпреки усилията на системата(социална,здравна и образователна политика) да стане човек.
Не говорете за разбиране-можеш да разбереш някого само когато поживееш в неговите обувки-не искам никой да влиза в моите,а всеки да прави това,което трябва:
Щом аз съм осигурила присъствие и всичко,което е нужно за детето ми в училище(сама се борих за ресурсен учител,сама разкарвам на гръб сина ми по етажите,защото училището е без екстрите,които няма да ми тровят живота,плащам си за всичко,което му е необходимо за да върви напред),щом аз съм се погрижила за това,което няма ,много моля ,но не допускам реплики и натиск от рода(казани от директорката) и то без да е хиперактивно или по някакъв начин пречещо детето ми на останалите в класа-на него ще му е много трудно,ама много трудно в 5-ти клас,трябва да го прехвърлите на дом.обучение-реплики казани от същата тази директорка след матурите,които синът ми издържа по-добре дори от напълно здраво дете,да не споменаваме факта,че в закона изрично е упоменато,че децата с нарушена моторика на горен крайник не държат писмени изпити,че трябва да им се удължи времето(което не бе направено).
Дали съм гневна,не ,не съм-повече от бясна съм,дали крясъците вършат работа-ОО,ДА,щом с тях ще ги накарам поне да проявят уважение към труда на детето и на всички,с чиято помощ се случват чудеса,защото нЕмам нерви и време(годините се изнизват прекалено бързо в случаи като нашите) да съм любезна, усмихната и все разбираща,в резултат на което губи само детето.
Така,че моля не ни иронизирайте,а просто застанете до нас,покажете,че сте от нашата страна,защото целта е една-дете от нашите да се научи на нещата,които ще му помогнат да се реализира по един или друг начин в живота.  

veseivanova  браво за куража да се бориш! Ако бях на твое място директорката вече щеше да е с перука!
Saule , чудесно е, че знаеш толкова професионални хитринки! Жалко е, че сигурно още малко време ще имаш възможност да ги прилагаш-просто системата ще те изхвърли, рано или късно. Ако беше наистина профи, щеше тутакси да се извиниш, че не си намерила точния изказ, когато говориш на майки като нас! Познавам достатъчно твои колеги, някои вече са ми приятели- просто не крещят повече от мен-това е разликата между теб и тях.
Съжалявам, ако звуча грубо- пожелавам ти по-бързичко да си намериш по-точното поприще.

  момичета ние се уредихме с ресурсен учител и психолог .Днес нещата в училище протекоха много спокойно и без да ме викат след първият час. Значи могло и нашите деца да учат без напрежение ,когато всеки знае какво трябва да прави. Иначе ни изготвиха програма по три часа на ден ,но учителката каза че някой път може да остава и за други часове. Така че момичета аз си мисля че лафа ''БЕЗ БОЙ НЯМА ПОБЕДА''е много ефикасен за нас.

браво,дай Боже все така да ви върви-по вода!