здравейте, накратко така стоят нещата: от година и половина живеем заедно, дете на 10 месеца. Още в първите месеци на бремеността се разочаровах много от мъжа до мен, но все си мислех, че е от хормоните и исках да изчакам и се надявах на нещо по-добро. Той се премести при мен, защото имах хубава работа, преместихме се в ново жилище. Бях бременна и работех всеки ден, той уж си търсеше работа, след 3 месеца започна, но работи само 2 месеца и го изгониха. Занизаха се месеци на стоене пред компютъра и никакво желание за нищо. При всеки опит от моя страна да говорим той нямаше настроение или казваше че сам ще се оправи. В къщи нишо не пипваше, никаква заинтересованост към подготовката за детето. И така 1 година стоя в къщи и през цялото това време все обяснения за търсене на работа, започване на бизнес и т.н., но накрая нищо. Междувременно се скара с моите родители, все искаше да има дава акъл за работата им.По мое настояване наи-накрая си намери работа. И след 2 месеца пак го изгониха - не го оценявали, бил много способен, завиждали му... Освен това в опит да говоря с него и да му обясня колко зле се чувствам той се нахвърля срещу мен, била съм го зарязала, не се интересувам от него,не го зачитам, ненавиждал работата ми, колегите ми, приятелите ми, не му се живеело. Всеки разговор, ако въобще може да се нарече разговор завършва по този начин. С нищо не ми помага, вече изнемогвам - спа по 3-4 часа на нощ, защото той стои по цяла нощ пред компютъра, яде, вдига шум. Аз ставам рано, готвя за детето, оправям се за работа, после обличам детето и го водя на ясли, движа всички ежедневни задачи, защото той зарязва всичко и така изпускаме срокове, злепоставяме се пред хора, наемодатели, и др. Освен това ако имам вечеря с клиенти или командировка той не иска да поеме никакъв ангажимент към детето и така ми се провалят служебните задачи. Как ги виждате нещата от вън, греша ли някъде? Жал ми е за него, а искам да имам човек до мен от който да се възхищавам, да е силен и оправен и да мога да разчитам на него. Благодаря за мненията
- Публикувана: 2 септ. 2009, 11:33 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2009, 00:17 ч.
греша ли някъде или съм много търпелива
Е как може изобщо да се чудиш за човек, който повече година не работи?
Или като не работи, поне да гледа детето и домакинството.
Бебенце на 10 месеца ще ходи на ясла, при баща вкъщи - само това би ме разкарало от полезрението му.
И тя какво да направи?
Или като не работи, поне да гледа детето и домакинството.
Бебенце на 10 месеца ще ходи на ясла, при баща вкъщи - само това би ме разкарало от полезрението му.
Може да е стресиран и подтиснат от това че ти си успяла в работата и затова да е отишъл в другата крайност.
Миличка мъжът ти явно не е човека който искаш да имаш до себе си.Лошото е че няма как да ги променим и или се преиряваме с характерите им или ги напускаме.Моят беше работохолик,мислеше само за пари а аз исках такъв който да мисли за мен.Нежен ,внимателен ,заинтересуван......................е неуспях да го направя такъв и след 7 год брак в момента съм в развод.А на въпроса ти дали грешиш -НЕ не грешиш ,в правото си си да изискваш от него всичко,нали е главата на сем. ако разчитате на него ще е доста трудно.Постави му нещата така-И БЕЗ ДРУГО СЕ СПРАВЯМ САМА С ВСИЧКО ,АКО НЕ СЕ ВЗЕМЕШ В РЪЦЕ НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ С ТЕБ.НЯМАМ НУЖДА ОТ ОЩЕ ЕДНО БЕБЕ.Опитай ,може да има ефект
искам да имам човек до мен от който да се възхищавам, да е силен и оправен и да мога да разчитам на него.
Успех.
Заслужаваш истински партньор.
Много едностранно ми изглежда описано... Злият той, добрата ти. От колко време ви е връзката преди бременността, нали нещо е имало между вас (освен секс), щом сте решили да имате дете. С какво те е привлякъл? Как се е справял в живота преди да започнете връзката си? На мен този човек ми звучи в депресия, затиснат в ъгъла. Психолог + много, много подкрепа, окуражаване и обич. Ако държа на него, разбира се. Ако не - ясно.
Грешиш, разбира се. Отглеждаш го като малко дете. Я полегни в къщи, да не те е грижа за нищо.
Лошото е, че любовта е сляпа и късно се вижда.
Лошото е че няма как да ги променим и или се преиряваме с характерите им или ги напускаме.
Лошото е, че любовта е сляпа и късно се вижда.
Е как пък никой, освен Лизбет, не се сети да попита, аджеба, авторката за предисторията?
Не вярвам, ама никак, на такива стопроцентови истории за лошият Вълк и добрата Шапчица.
Почти винаги си има крушка опашка.
Освен това мъжете, колкото да ги пишем силен пол, депресират не по-рядко от жените, и понякога при тях е много по-силно, но приема различни измерения.
С горенаписаното не защитавам никого. Само разсъждавам. (понеже в Д и С не се разсъждава, тук е на принципа черно и бяло, има/няма, и най-често-напусни го, той не те заслужава, ти си дъ бест, дъ уан, и т.н. бля-бля)
Не вярвам, ама никак, на такива стопроцентови истории за лошият Вълк и добрата Шапчица.
Почти винаги си има крушка опашка.
Освен това мъжете, колкото да ги пишем силен пол, депресират не по-рядко от жените, и понякога при тях е много по-силно, но приема различни измерения.
С горенаписаното не защитавам никого. Само разсъждавам. (понеже в Д и С не се разсъждава, тук е на принципа черно и бяло, има/няма, и най-често-напусни го, той не те заслужава, ти си дъ бест, дъ уан, и т.н. бля-бля)
Е как пък никой, освен Лизбет, не се сети да попита, аджеба, авторката за предисторията?
Не вярвам, ама никак, на такива стопроцентови истории за лошият Вълк и добрата Шапчица.
Почти винаги си има крушка опашка.
Освен това мъжете, колкото да ги пишем силен пол, депресират не по-рядко от жените, и понякога при тях е много по-силно, но приема различни измерения.
С горенаписаното не защитавам никого. Само разсъждавам. (понеже в Д и С не се разсъждава, тук е на принципа черно и бяло, има/няма, и най-често-напусни го, той не те заслужава, ти си дъ бест, дъ уан, и т.н. бля-бля)
Не вярвам, ама никак, на такива стопроцентови истории за лошият Вълк и добрата Шапчица.
Почти винаги си има крушка опашка.
Освен това мъжете, колкото да ги пишем силен пол, депресират не по-рядко от жените, и понякога при тях е много по-силно, но приема различни измерения.
С горенаписаното не защитавам никого. Само разсъждавам. (понеже в Д и С не се разсъждава, тук е на принципа черно и бяло, има/няма, и най-често-напусни го, той не те заслужава, ти си дъ бест, дъ уан, и т.н. бля-бля)
Да, бе, страхотни сте вие с Лизбет. Ама ако ви се падне такъв мъж?! Да, жената е оправна, справя се с всичко. А на вас никога не може да ви се случи.