У нас идват рядко на гости-моите родители са на другия край на София...не е особено далеч, но все пак всеки си има задължения, ежедневие. Баща ми идва веднъж месечно, с майка ми се виждам да кажем 2 пъти. Зеъним си, но тя не е тип човек, който ще виси непрекъснато в нас. Случвало се е да и зеънна да дойде и да каже, че я мързи
Мен това ме устройва-не се засягам, знам какви са ни отношенията и ме облекчава, защото не се изисква и от мен.Имам близки роднини, които имат и семеен бизнес и всички са заедно непрекъснато. Понякога ми липсва такава ситуация, друг път си отдъхвам, защото съм оставена да решавам сама, да живея спокойно сама с мъжа си и детето. Не са ми разпределени дните по сестри, майки, свекърви...Никой не идва в нас в 7 сутринта да ми готви и да ми гледат детето.
Аз като я видях се вцепених, а тя хич не се притесни, дори ни вика "спокойно, вие си лежете, аз ей сега излизам"
Не се ядосвам на жената, мисли за мен, да не рекат хората, че съм "Развалена стока" на 20 години


