Почитатели на Майкъл Джексън 10 - ANOTHER PART OF ME

И ще има.На мен вече ми е все едно.На мен.

Малко репетиции и един щастлив и много сладък Майкъл:


http://www.youtube.com/watch?v=WfZMaeZFpAw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=E4cV0eiX9ZU&feature=fvw

Това е направо  rasar

На погребението мен единствено ме смаза да гледам Джанет,не знам защо но нея я чувствам като част от Майкъл-толкова искам да я видя някой ден и да я прегърна,имам чувството че ще се почувствам като че прегръщам част от Майкъл.
Колкото до това че много от хората са се усмихвали на погребението .. ами странно си е но да не забравяме все пак  че изминаха 2 месеца от трагедията, може би са били по-емоционални по време на церемонията......То така и пишеше де,че Катрин е плакала и децата също...за други не пишеше ...Те пак бяха написали на книжката нещо от сорта"заповядайте да празнуваме  живота на Майкъл" , някои хора предполагам наистина са го приели буквално  .

-----
Тези които гледахте СНН и Лари по време на погребението -гледахте ли този Дейв дейв ,изгорената жертва на която Майкъл е помагал през годините,той много хубави неща каза за него,каза че му е бил направо като баща....много ми беше интересно как гласа му доста напомня на гласа на  Майкъл и също очите малко....мислех че съм единствената която си го е помислила но гледам и други хора са останали с подобно впечатление.
на който му е интересно:
http://www.youtube.com/watch?v=En5Q4syywcw

Вики,стига бе! До портрета на човек,когото ще погребват са,бе ! Малко поне...мъъничко

Да лили ужасно е но аз май се оказах бавно загряваща-тези танцьорите ли са ??!!!
Аз си мислех че момчетата си работят на гробището,нали те упътваха кой къде да седне.....

Танцьорите са. Но дори и да не бяха.Пак е отвратително.

Ужас!
Аз видях няколко от тях да си говорят с гостите и да прегръщат шефовете на АЕГ но даже не се и замислих тогава.
Нямам думи........ то се вижда от снимката голко глупаво изглеждат! Как пък 1 не се е усетил че не са в час!

Много са весели  Все едно всеки момент ще излязат на сцената за поредния концерт на Майкъл   
Вики , да гледах това момче. И понеже не знам английски се ослушвах да чуя някоя дума, която знам и гледах с речника. Разбрах, че момчето много го обича, много му е благодарно и го чувства като баща. Направил е всичко за него. Милия, добър Майкъл - поредното момче, което е спасил и поне това е човек, оценява спасителя си, за разлика от лекенцата, които...

Особено момичето.Купон.
Аз разбирам,че е минало време,че чакаха цяла вечност семейството,нормално е да се усмихнеш на някого,дори да се пошегуваш.
Но те тук позират.Как ще се гледат после?Ще кажеш,че той е до тях жив така са се нахилили.

Вики, абсолютно същото си го помислих и аз, веднага щом го видях.

Гледах малко на живо в tmz преди погребението. Джо излезе пред Енсино, накичен като сгоден циганин, ухилен, дъвче дъвка, плямпа и се хили с полицаите, оглежда се. Чакаше да пристигнат 5 ролс-ройс Фантом, поръчани да ги возят.

Единствено Джанет и Катрин ми бяха искрени. Всички останали (от семейството) ми изглеждаха по-скоро загрижени как ще изглеждат по телевизията.

Очаквам Джърмейн да изгрее с албум от неиздадени песни на Майкъл. Трибют, един вид ...

Попаднах тия дни на един клип в ютуб с много лошо качество. Питаха Саймън Кауъл кой е според него е съвременният М.Дж. след смъртта на Краля. Той каза "Noone. Noone's even close".

victoria и аз се чувствам така спрямо Джанет...все едно носи в себе си частица от Майкъл, а и до колкото знам от цялото семейство е бил близак най-вече с майка си и с нея...така че според мен е нормално те да страдата най-много,но и другите са част от смейството странно защо тене изглеждат много скърбящи

А за танциорите какво да кажа...нямам думи 

да, и аз си мислех същото за Дейв Дейв! Гласа особено.

Мили дами,сигурно ще ме сметнете за луда,но това,което ще напиша е просто лично мнение.Не искам да предизвиквам негативни емоции.Минаха повече от 2 месеца и съдейки по себе си и собствените си реакции - абсолютно непредвидими мога да разбера близките му .Дори само една казана дума ,една нота или една Негова усмивка,поглед/ах,тези очи.../ме вадят от равновесия.Съзлите ми бликват най - неочаквано,а до преди 2 минути съм се смяла с дъщеря ми - единствената,която и заради която мога да се засмея.Това съм аз - онази,която го обича,но никога не съм била и на 200 метра от него.Какво да говорим за хора от чийто живот той е част.Какво да говорим за хора,които са му близки или роднини.Каквито и да са/не искам да ги коментирам а и е ясно отношението ми към определени членове на семейството му/,но можете ли да си представите,че не скърбят?Че не ги боли?Един родител да преживява загуба на детето си,да трябва да го полoжи в...да му организира"празнуване на живота му"?Не искам дори да си го представям!Мисля,че това е най - най - страшното.Мисля си,че дори и шизофреничния му баща в момента изживява загубата на детето си.Не оправдавам никого.Но се замислих аз през последните 2 месеца колко пъти се държа хипер неадекватно,не мога да си събера мислите и да построя едно изречение правилно,изпадам в крайни настроения и съм подвластна на целия набор от емоции...ами всички тези хора,за които той е бил част от живота им - смеели са се заедно,плачели са,пяли са,празнували са,карали са се,сърдели са се,прегръщали са се,целували са се,казвали са си,че се обичат,че се ненавиждат,че не могат да живеят един без друг,че не могат да се понасят.....всичко,което правим ние с обичните и най - близки на сърцето ни хора..???Абсолютно съм сигурна,че всички те страдат и то искрено.Да не говорим,че сега трябва да са и силни,защото 3 дечица,които са преживели най - големия удар на съдбата...са тяхна грижа и отговорност.Аз пред собственото си дете трудно се удържам,а те и това трябва да правят - да не показват какво им е,а да страдат тихо в някой ъгъл,в тъмното....

Съгласна съм с теб.