Почитатели на Майкъл Джексън 10 - ANOTHER PART OF ME

Michael Jackson - Thriller Rehearsal

Извадих малко текст от клипа:

"Michael is quite amazing to me because he is working with these people that have made a living of this and have studied this for a greater portion of their lives and he’ll walk into the studio and is purely on rhythm of the step …it’s fascinating … all these people who have spent thousands of dollars training, studying to be dancers all their lives and this kid walks into the room and he said “this is the beat ta-da ta-da ta-da “ and he does it. It’s really wonderful to watch because it’s an innate gift that he has, he is a dancer in his soul."

М: “This is something that you’re born with and you just continue doing it and you get better and better. After my Motown performance, when I performed Billy Jean I was nominated for an Emmy, which I lost, but my real award was the next day after the show when Fred Astaire called my house. He said “I saw the show last night, I taped it, I watched it twice this morning, you were incredible, you’re a hell of a mover”. I said “God! Thank you, it’ so wonderful of you to say that because I thinк you are the best …”

Режисьорът (предполагам): За мен Майкъл е изключителен. Тези хора (танцьорите) си изкарват хляба с танци и са се учили и упражнявали години наред. А той просто прекрачва прага на студиото и веднага влиза в ритъм … невероятно е … всичките тези хора са похарчили хиляди долари за подготовка, учили са се да танцуват цял живот, а това хлапе просто влиза в студиото, хореографът му казва „ето това е ритъмът, та-да, та-да, та-да …” и той го прави. Удоволствие е да го гледаш, защото притежава вроден талант, той е танцьор в душата си.

М. Дж.:  Това е нещо, с което се раждаш. Просто го правиш и ставаш все по-добър и по-добър. След изпълнението ми на „Били Джийн” в Мотаун (когато за пръв път прави лунната походка) бях номиниран за „Еми”. Не спечелих, но истинската награда за мен дойде на другия ден, когато Фред Астер се обади вкъщи и каза: „Гледах шоуто снощи, записах го и тази сутрин го гледах още два пъти. Ти беше невероятен, дяволски добър танцьор си”. Отвърнах му: „Божичко! Благодаря ти; страхотно е, че го казваш, защото за мен ти си най-добрият …”

мишенце...и аз не искам да негативизирам обстановката но това което ти чувстваш към твоето детенце да речем много родители не чувстват...такава е ралността.Знаем историята на Майкъл и неговите отношения с баща му,аз честно казано вярвам   само и единствено на Майкъл а той не веднъж е споменавал какво му е причинявал Джо.В телефонния разговор с приятелката му чухме също какво е търсел от него непрекъснато....пари ,много пари.
Ако скърби според мен Джо скърби за други неща а не за човека/сина Майкъл.Сега е усмихнат  и щастлив защото  вижда че и без него са ОК,пари валят като порой....
Не му вярвам...баща който не е проявил емоции към децата си ,не им е казал че ги обича.....ама истински а не само когато му дават чек с пари,не ги е прегърнал веднъж от сърце....За мен той винаги ще си остане като каменното сърце Джо.Може да ни е дал Майкъл,това не го оспорвам но можеше да ни го даде и обичан а не само удрян и обиждан  от него.
За братята му-не вярвам на всички.Братската завист е факт във много семейства !
Много са различни отношенията в това семейство в сравнение с едно стандартно семейство.Ние си мислим едно гледайки през нашата призма но повярвайте реалността е мноооого различна.

Пускам ви една статия, дано ви се четат дълги неща. Нямам спомен да е коментирана тук, за мен специално беше новост. Мисля обаче , че части от интервюто, за което става въпрос в статията съм срещала. Но това е Майкъл през погледа на човек, който го е обичал и му е вярвал.

Съгласявам се,Вики.Самия Майкъл каза веднъж,че Джо не е позволявал да му казват татко,искал е Джо да го наричат.Но все пак му е баща,може и да скърби.За Джърмейн сме коментирали,аз все още не мога да повярвам на него и на трибютите му.За другите сестри незнам,за Джанет със сигурност милата е съсипана,аз нея от едно време си я обичам.От първите и парчета,вярвам за нея и скръбта и.А за майката Катрин,малко ми е раздвоено:със сигурност е най-лошото да погребеш детенцето си,да не дава Господ,съсипана е,но имам едно такова усещане и аз незнам на кво се дължи..

Chuck Dakota
Последното интервю на Майкъл Джексън – беше ли той в края на краищата странен?
Chuck Dakota

July 08, 2009 by
Chuck Dakota

Лесно е да съдиш, основавайки се на имиджа на човека. И още по-лесно ако даже не го познаваш лично. Ние рисуваме за себе си представа за някого, основавайки се само на това, което ни говорят медиите, които така могат да ни подействат на мирогледа, че да им вярваме безпрекословно. Работейки в областта на радиопредаванията повече от 20 години, аз мога да потвърдя, че властта на медиите е безгранична. Ако ние постоянно говорим, че небето ще падне и по този въпрос се изказват експерти, в края на краищата вие ще повярвате.

Точно това се случи и с Майкъл Джексън!
След като се наслушах на новини и се нагледах на т.нар. „експерти”, които толкова говореха за най-големия шоумен на всички времена, аз почувствах остра необходимост да се срещна самостоятелно с „човека в огледалото”. Поразяваше ме това, че тези хора говорят за него по ТВ, правят собствени умозаключения кой е той и какво мисли, без дори да са го попитали лично.
През лятото на 2008 г./ в шикарния район Бевърли хилз аз имах честта да взема ексклузивно интервю от Майкъл Джексън. В продължение на 2 години ние работихме над това интервюто да се състои. Меко казано, Майкъл избягваше общуване с медиите, защото не им се доверяваше. И ако погледнем тна това което ние / представителите на медиите/ направихме с този човек, как можем да го обвиняваме за тази реакция? Ние минахме през всички кръгове на ада за това, да поговорим с него очи в очи. Наложи се да подписваме документ след документ, но в крайна сметка уговорихме време и място.

Ние се подготвихме, събрахме факти за миналото на Майкъл. Казаха ни, че ще имаме на разположение само 30 минути за разговор с Краля. Длъжен съм да призная, че бях много неспокоен в процеса на подготовка на интервюто. Първото нещо, което ме вълнуваше беше райдерът /документ, в който са указани предпочитанията на събеседника, какво може и не може да го питаш и т.н./. Освен това аз си мислех, че ще се сблъскам лице в лице с най-ненормалния от всички. Ох, как грешах!.

В документа беше уговорено, че ние постоянно сме длъжни да бъдем на 3 м. Разстояние от Майкъл, не можем да го докосваме, необходимо е да си свалим обувките и да обуем други, нямахме право нищо да му даваме, преди влизане в стаята трябваше да си обработим ръцете с антибактериално средство и това, което основно ни порази, че трябва да се обръщаме към него с „кралю”.

Като си представях всичко това, аз изгубих надежда, че ще ми даде възможност да направя нещо разумно. И това не беше шега – това беше документ, който подписахме при условие, че ако не изпълним нещо от тези неща, трябва да заплатим неустойка в размер на милион долара.

В нощта преди интервюто ние обсъждахме помежду си как изглежда всичко това. Между другото, моят екип сес състои от професионалисти от висока класа. Заедно сме взимали интервюта като започнем от щампионите на Супер купата и свършим с президента, но с такова нещо не се бяхме сблъсквали. Няма необходимост да ми убеждавам, че бяхме развълнувани и обезспокоени какво въобще ще успеем да направим и само това, че вече бяхме работили много по този въпрос беше причина интервюто да се състои.
Съобщиха ни, че трябва да бъдем там по обяд. Казаха ни секретния код, с който трябваше да минем през охратана. Кодовата дума беше  MJLTK. И до днес не знам какво би могло да означава.

След 20 мин. ни въведоха в стаята. Това беше стая със средни размери, великолепни мебели, класическа музика се чуваше тихо. Казаха ни, че м-р Джексън ще дойде всеки момент. Когато охраната каза това, ние бяхме малко развълнувани. Наложи се да минем през по-щателна проверка, отколкото при президента. После ни оставиха сами да чакаме домакина.

Около 15 мин. в очакване ние чувахме как МДж разговаря и се смее с децата си. Беше им весело и смехът им извираше от сърцата.
Когато хихикането стихна, ние дочухме покашляне и от лявата страна, където е разположена спалнята, се появи самият МДж.
 
След представянето един на друт той ни попита къде бихме искали да седне той. Отговорих, че е без значение. Той ни попита искаме ли нещо, но ние отказахме и му благодарихме за предоставената ни възможност да поговорим с него, а след това той каза нещо, от което просто ми падна шапката. Той ни благодари, че сме намерили време да го посетим. В този момент аз просто изпаднах в шок. Вече знаех, че този човек няма нищо общо с документа, който се наложи да подпишем и с това, което рисуваше пресата през годините. Пред мен беше най-талантливият човек на света с толкова голямо сърце и душа.
 
Започнахме интервюто. Това бмеше обичайно интервю с обичайни въпроси за неговата кариера, за това, което прави и което предстои. Трябваше му малко време, за да даде пълни и правдиви отговори. През цялото време той се шегуваше много и се смееше.
Аз знаех, че имаме само 30 мин., затова ускорих темпото и привърших 4 минути по-рано. Благодарих ми за интервюто, а той попита бързаме ли да си ходим. И това, което чухме ни шокира напълно. Той каза, че не е необходимо да бързаме и ще ни бъде много признателен, ако му отговорим на няколко въпроса, свързани с радиото. Събудете ме! Кралят ни моли да останем?

Естествено, ние се съгласихме и нашия разговор отиде достатъчно далече от темите за радиопредаванията – ние говорихме за музика, възпитание на деца, неговото детство и накрая – за вкусовете ни по отношение на храната. Това беше като да срещнеш най-добрия си приятел след години. Той беще безгрижен, открит, на места емоционален, а ние на свой ред изпитвахме тези емоции също.
Минаха 2 ч. от началото на нашата среща, когато един човек влезе в стаята и му каза, че трябва да тръгваме, защото има и друго интервю след час. Тогава Майкъл му каза „Те могат да почакат, така и така не могат да почнат интервюто без мен”.

Това ме наведе в размишления , че аз бих ударил всеки, който повтаря грозните клюки за него, което пишат и разпространява медиите за него без да покажат какъв е в действителнот. А Майкъл се загледа в обувките си, раздвижи краката си в такт с ритъма на музиката и попита „Ти някога чувствал ли си се затворник?” Той продължи „Цял живот не съм могъл да правя това, което искам.  Винаги се е налагало да бъда някой друг. Даже на 49 години ми се струва, че съм прикован към своето детство, каквото всъщност не  съм имал и че трябва да играя ролята на „Крал на поп музиката”, вместо да бъда самият себе си.”

2,5 часа минаха незабелязано, а аз през цялото време се молех звукооператърт да е записал всеки един момент. И без съмнение мога да нарека тази работа пик в моята кариера. След това жена на средна възраст влезе в стаята и му каза „Мйкъл, едно от децата си удари коляното”. Неговият отговор беше толкова трогателен, че съм решил да го оставя вън от коментар и да го чуете на запис. Това беше истински страхотен баща, който обича децата си от цялото си сърце, без остатък.

Приготвихме се да си тръгваме, той ни остави мейла си и помоли за нашите. Ние имахме няколко негови сувенира, купени от Холивуд и го помолихме да ги подпише. Той ни попита от къде сме ги взели , а ние обяснихме, че сме ги купили по пътя. Той каза, че не става така , извика един от служителите си и му каза да ни върне парите за покупките. Събра пакетите на всеки от нас, вкл. подаръците за жени и деца и постави автограф на всяко нещо. В това време, докато вървеше из стаята и подаваше ръка на всеки един от нас, аз не можех да повярвам колко е истински. Поблагодари ни, че сме отишли при него. Дойде и моят ред, той протегна ръка и аз изведнъж си спомних за документа и за парите, които трябва да заплатя, ако се докосна до него. Преди да мога да кажа нещо той ме прегърна и ми прошепна в ухото, че това е било най-доброто интервю и ми благодари, че не съм се опитал да направя сензация от него, като му задавам въпроси за обвиненията и т.н. В този момент почувствах хладни тръпки по кожата си. После Майкъл излезе.
 След 20 мин. в стаята влезе човекът, който трябваше да ни изпрати. Той буташе пълна количка  със сувенири от Майкъл, сред вещите бяха жакети, подписани СД и ДВД-та, кукли и др. неща. Раздаде ни общо 22 пакета, след това на всеки от нас даде плик с парите, които бяхме похарчили за покупка на сувенири.
Ткази история съвсем не е за това, което ние питахме МДж по време на интервюто. Сега ние работим над това да пуснем този материал в ефир и да го качин на сайта си. А и нашият звуков редактор е записал всичко!

Майкъл Джексън е най- истинският, честен и с голямо сърце човек, който аз изобщо съм срещал. Той не беше странен, не изглеждаше така, както го обрисуват, а беше човек с чиста душа. Когато чуете записите ще разберете, че той беше човек с желание да измени света и да го направи по-добър, но той не успя да разбере едно нещо – че вече го е направил.

В него нямаше и капка от това, което говореха в медиите. Да, той не беше висок и изглеждаше някак крехък, но това нямаше нищо общо с това, което рисуваше пресата. |Той се намираше под постоянно наблюдение цял живот, беше му трудно да направи и крачка сам, без да бъде забелязан. Но какво говоря, той нямаше и нормално детство, той никога не беше изпитвал истинска любов от страна на жените, нямаше възможност да се наслади на свободата си.
Смисълът на неговия живот бяха децата. Месец след интервюто той ми изпрати и-мейл и аз му отговорих, и главната тема на нашата кореспонденция бяха децата, той разказваше колко значат те за него. Говорихме за турнето му в Лондон, той много разсъждаваше върху това  как ще се справи и как това ще повлияе на децата му. Той говореше за това, че трябва да влезе във форма и за притесняваше как ще изглежда на сцената, за своето завръщане там за последен път.
Когато новината за смъртта му се разпространи по целия свят,  аз плаках, сякаш съм загубил собствения си брат. Но да го познавам лично – за мен беше огромна чедст.
Във връзка с предстоящите събития след смъртта му това интервю ми стана много скъпо, защото за разлика от много други аз имах възможност да общувам с един велик човек и да го опозная истински. Струва ми се смешно това, че те продължават да говорят глупости, без да се опитат да го опознаят не като легенда, а като човек.

Беше време, когато и аз се съмнявах в някои неща, бях уверен – той е странен и за мой срам си мислех, че интервюто ще потвърди тези мои мисли. Вместо това аз видях ангел, който бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха  да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това той широко разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода.

Момичета аз смятам,че ние по никакъв начин не знаем истинските отношения в с-во Джаксън-само ги предполагаме.Знам,че сигурно има много малко родители който не обичат децата си или не им пука за тях-има много родители който не показват любовта на децата си а и не знаят как да я покажат.Ако се огледаме около нас сигурна съм всеки има примери.  

"аз видях ангел, който бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха  да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това той широко разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода."

rasar,много силно!Благодаря ти!

rasar , много ти благодаря!!!

разар...страхотно е ,нямам думи ,разтърсиха ме мислите на този журналист.Успях да видя това с очите си дори и в този кратък момент когато се докоснах до него,точно това усетих и аз.Такова изящество и доброта....
Чудя се дали въобще е разбрал какъв документ са ги накарали да подписват "неговите хора" и т...н...Може и хабер да си е нямал какво вършат околните му и как го злепоставят с подобни изисквания! Не виждам кой ще му ги каже тези неща ....?!

rasar,  Благодаря !!!   

Страхотно! Има ли го качено някъде?

Радвам се, че ви хареса! Намерих го в един руски сайт и го превеждах от там,  затова си мисля че не е и много пълно. Превела съм го почти буквално, но все пак от руски. За момичетата с добър английски

http://www.associatedcontent.com/article/1901538/interviewing_mi … _hours.html?cat=2

Вики,можеш ли да повярваш,че Майкъл ще има изискване да се обръщат към него с "Кралю"??? Това е...

на страницата, която ви дадох по-горе го има качено и интервюто.

Страхотно rasar   : Много силно!   Много ми хареса!