Анкета: Губили ли сте работа заради репродуктивни проблеми?

Аз няма да гласувам, защото за момента съм без работа. Последните 2 години, обаче работих във фирма, в която прекият ми началник винаги ме е подкрепял, за което съм му много благодарна. Не просто ме е подкрепял за отсъствията, ами непрекъснато се интересуваше как вървят нещата, с какво друго може да помогне т.е. финансово, ако се налага и с връзки и контакти. След извънматочната ми бременност миналата година, а и сега след миседа, макар че вече не ми беше шеф редовно ми се обажда за да провери дали съм добре и дори планираме бъдеща съвместна работа отново съвсем скоро, макар и да знае много добре, че продължавамес опитите и, че се надяваме до няколко месеца да успеем. Нямам думи да изкажа благодарността си към него за цялостното му отношение и подкрепа през тези години, когато най-много имах нужда от тях.

Радвам се,че видях анкетата и това е отдавна, което съм искала да споделя...
Нямам думи за разочарованието си и нечовешкото отношение на персони, които работят на високи позиции към Агенцията по заетостта и МТСП - София. Точчно те, които се занимават със социалната сиситема и коват законите по отношеие на социални помощи за бременни, майки, деца и т. нат.
Не се страхувам и не се притеснявам да споменя и точното име на госпожица Росица Стилиянова, понастоящем шеф на Агенцията по заетостта (след Сотир Ушев), която се изказа по моя проблем по следния начин, цитирам точно: Миналата година- едно, тази година- друго, какво за догодина???!!!  Понеже в т.нар. миналата година бех загубила една бременност и преживях депресия заради това, тази година исках неплатен отпуск за инвитро-процедурите, които планувахме да правим с моя мъж, а нямаше как да отсъствам, ако не си бях вземала отпуск. И с този предтекст, тя ме принуди да напусна, защото не можели да ми дадат неплатен отпуск... Аз просто исках само неплатен отпуск...(а имаше пълната възможност да ми дадат, обстоятелствата позволяваха)
Ей на това ще кажа "Дано един ден тя разбере човешката страна на нашия проблем!" Да е жива и здрава, пък то Господ си знае работата!

миналата година получих покана за много примамлива работа, наложи се да откажа, защото в договора имаше клауза, която не позволяваше отсъствие па камо ли бременност!

Моят работодател е голяма корпорация и висшият мениджмънт няма идея коя съм, камо ли какви проблеми имам. При мен всичко зависи от прекия ми началник, която засега ме подкрепя много. Затова и гласувах с тази опция. Благодаря ти, Ради.  
В същото време имам колежка, с която посещаваме един и същи лекар и която има сериозни проблеми със своя пряк шеф - не само за ползването на малко по-дълги обедни почивки, но включително и за излизането в отпуск, когато на него не му е кеф.
По отношение на мерките не мисля, че трябва да се промени закона, така че да не могат да се съкращават/ увалняват хора с проблеми. Първо е много трудно изпълнимо и второ смятам, че ще започне да се спекулира много с това. Мисля, че по-лесно ще е да се дава едномесечен болничен, докато си в процедура - първите 2 седмици, когато ходиш по два или три пъти на ден в клиниката и след трансфера, за да можеш да си почиваш.

Подкрепям,мнението на BAN.Аз също мисля,4е най-добре ще е да има болни4ен,докато те4е процедурата.Така  бъдещата майка ще е спокойна,няма да се 4уди как ще бяга от работа и какво извинение да мисли пред шефа.Той ще бъде предварително запознат с болни4ния,и ще намери на4ин да не се 4увства липсата на колежката.

И аз подкрепям предложението на BAN,болничен за периода на стимулация,а не през ден да се чудим,какво да измисляме,да се чувстваме виновни и т.н.,това е допълнително напрежение и стрес от,който нямаме нужда точно в тези важни и съдбовни моменти за нас.

Оставам без думи.

Загледах се в анкетата и според мен точка първа е равносилна на точка четвърта-страхуваме се да споделим и крием,защото можем да загубим работата си срещу-уволниха ме защото споменах,че имам репродуктивни проблеми и понякога ще ми се налага често отсъствие.Ами при мен стана така 1:1.

Радвам се,че все пак много момичета споделят за коректност и разбиране но ние неможем да разчитаме само на това,аз как да съм сигурна,че на новата ми работа,няма да се сблъскам със същото безчувствено отношение,като на старата,а напротив,пред мен ще застане един съвестен и проявяващ разбиране началник и освен на късмета си на друго няма на какво да разчитам,а това изобщо не ми е достаъчно в случая.

За съжаление, аз си имах болничен  и това не ги спря, броени дни след като се върнах на работа, да ме помолят любезно "да се разделим" 

Илита, съжалявам много за което.
Предполагам, че ще има и такива работодатели. Просто смятам, че подобна помяна ще е много по-лесно осъществима.

Знаеш ли  всъщност искрено съжалявам, че не си пуснах молбата за напускане, още преди опита. Така поне щях да си спестя гневът, който сега съм натрупала.
Радвам се, че има дами, които наистина срещат подкрепа и разбиране от работодателят си. Радвам се, че все още има Човеци в България 

Аз ще споделя моя случай: когато казах на собственика на фирмата, в която бях изп.директор (не обикновен служител), че влизам на операция, той ме попита дали ще работя или ще раждам? (Аз с никого не бях споделяла, че имам проблеми, само казах, че операцията е гинекологична и нищо повече, но най-вероятно поради 33-те ми години, той сам си е направил изводите....) На тези думи аз отвърнах, едното е Божа работа, а другото личен избор! После плаках много в къщи и се отказах като че ли от всичко свързано с работат си.......
Малко по-късно не посмях да спомена дори че имам проблеми, вземах болнични с променена дизгноза, подписвах декларации в клиниката и пр. Реших да напусна, когато първия ми опит се провали, бях под страхотно напрежение, просто много проблеми имаше компанията и ми беше ужасно трудно да съчетавам с процедурите! И след като направих ЗТ преди да разбера, че има бременост напуснах и започнах работа на много по-ниска длъжност (много по-ниско заплащане) но споделих с мениджъра си, че може и да съм бременна! Може би защото го познавам от години той ми каза, че няма проблем!
Според мен, в БГ, много малко работодатели проявяват разбиране към тези проблеми! Просто смятам, че културата ни в това отношение е на първобитно ниво! По-голяма част от работодателите смятат, че служителя/работника е нещо като "роб"(извинявам се за израза, но е точно така). Последните няколко години, благодарение на навлизането на чужди работодатели, на укропняването на част от бизнеса и възлагането на ръководни дейности на наети висши мениджъри като, че ли малко се промениха нещата, но в т.нар.дълбока провинция "свинщините" на работодателите са си все същите.
Затова смятам, че държавата е тази, която трябва по някакъв начин да защити жените с репродуктивни проблеми (само да не стане като с инвалидите и с пенсионираните по болест - извинявам се ако засегна някой, но аз познавам хора, които са инвалиди без да са и са пенсионирани по болест, а са-здрави и от мен).
Желая успех на всички!   

Радвам се, че се повдига този въпрос.
Не съм губила работа по тази причина. Но се случи така, че по ред причини, в които влизаше и необходимото ми за целите на бъдещото ми забременяване спокойствие - напуснах работа.
Имах обаче проблем с намирането на нова работа... Редовен въпрос на интервютата е - планирате ли бременност? На всеки е ясно, че семейна, 30 годишна жена, без деца за момента по всяка вероятност планира бременност... и какво, докато това се случи - не може да започнем нова работа, защото евентуално ще забременеем? Нямам представа как ще се справя с евентуални прегледи и процедури, когато започна новата си работа... по всяка вероятност ще е с дни неплатен отпуск, поне за прегледите, а за процедури... ще видим какво ще се случи с болничните... Във всеки случай нямам никакво намерение да споделям за тези си проблеми нито с колеги, нито с началството.
Зная, че за работодателите да подкрепят репродуктивните опити на служителка означава да загубят въпросната служителка, в най-добрия случай за около година. И не всеки работодател може да си го позволи. За това смятам, че тези от вас, които имат подкрепата на шефовете си са истински щастливки.

До този момент, не съм имала проблеми-не знам  ,може би,защото шефката ми е жена, или защото работим заедно вече 10 години знае,че по принцип нямам несвършена работа. Казала ми е да излизам,когато се налага,без да й се обаждам. Все пак, си пускам отпуска няколко дни,които ползвам като часове, за времето,за което си тръгвам по-рано или закъснявам сутрин,защото колегите ми не знаят и не бих искала да коментират,че си излизам и си идвам когато си искам, а и така мисля,че е честно спрямо тях.
Би било добре, все пак,тези неща да се регламентират, а не много момичета да се чудят какви схеми да направят,за да отсъстват от работа, но,принципно, не съм убедена, и че един закон би спрял някои работодатели да продължават да уволняват служителките си поради системните отсъствия. Съдя по моята приятелка,която е самотна майка с дете на 2 години,което влачи от яслата болести нон-стоп и често й се налагаше да отсъства. Заради нея на три места си съкратиха щата,защото нямат право да я уволнят, а нямаха друга причина да я изгонят. Едната й шефка директно й каза,че няма кой да я търпи така,да си седи вкъщи и да си гледа детето  Има хора-изроди /без извинение/ и едва ли нещо може да ги спре да продължават да бъдат такива 

Почти я бях загубила. Съкратена бях с мотив - ами тя няма деца и има нужда да се грижи само за себе си. След мое опровержение ИД на фирмата ме остави, но пък отказаха да ми повишат заплатата, защото видити ли ами то за какво са и пари, те трябват на семействата с деца. Временно се съгласих, но наистина се чувствам дискриминирана и вече търсеща си нова работа.

 Гласувах с "не, работодателят ме подкрепя". Срещнах голямо разбиране за това, че ми се налага да отсъствам или закъснявам, понякога без предупреждение дори. Това ми спести голям стрес. Много съм благодарна на прекия ми ръководител, както и на управителя на фирмата ни за човещината, която проявиха.

litula , това е меко казано отвратително! Та нали заплатата е оценка на труда ти, не социална помощ, зависеща от броя членове на семейството. Абсолютна дискриминация!

Много мъчно ми става ,че има гласували за първите три опции ,нямам думи