Анкета: Губили ли сте работа заради репродуктивни проблеми?

Здравейте и от мен 
Не мога да кажа ,че съм губила работа заради инвитро процедури.Реших ,че ще се лекувам няколко месеца и напуснах фирмата ,в която работех тъй като там бях под голям стрес и никой нямаше да ми позволи да отсъствам по 4 часа на ден.
След това започнах да търся друга работа.Какво да ви кажа интервюта всякакви ,хора различни.
Едни ме предупредиха ,че не искат да се забременява,други си правеха изводите ,че съм млада омъжена и скоро ще родя и ще увиснат.
Накрая стигнах до текущата си работа където нямах никакви проблеми ,когато забременях ,прие се като нещо нормално.
За стимулациите съм ходила все в часове извън работно време или намирах начин да отработя излизането в работно време.При нас има доста студенти и не се забелязва.На никой от колегите не съм казвала ,че правя инвитро или нещо друго ,тъй като определено смятам ,че щеше да се отрази в отношението към  мен ,а и не обичам хората да ме съжаляват!

Не съм гласувала, сигурно е изтекла анкетата или поне не видях опция "Гласувай".

Вече имам дете, родено след 9 години лечение за стерилитет и искам да споделя горчивия си опит точно по повод забременяването ми след споменатите 9 години ходене по мъките и отношението на Работодателя към считаната за невъзможна бременност.

Работех като учителка от няколко години, в две училища - едното сутрин, другото следобед, защото заплатата не стигаше. Съпругът ми (бивш вече) също работеше в събота и неделя. С първата заплата плащахме наема (в София са си солени), сметките, храната. Втората заплата давахме само за изследвания и лекарства. По време на тези лечения съм ползвала отпуски или в дупките между часовете, или пък по време на ваканциите. Отсъствала съм само заради операция няколко месеца, което стана повод да разберат за проблемите ми, но получих пълна подкрепа и разбиране. Инвитро категорично ми беше отказвано няколко пъти, защото "е невъзможно във вашия случай"...

Тъй като работех много натоварено - гимназиален курс, различни училища, различни паралелки, различни профили - 6 учебни часа в едното + 6 учебни часа в другото училище + 3 часа път (дом - 1 училище - 2 училище - дом), след което се почваше подготовката за следващия ден, подготовка или проверка на контролни, попълване на бележници, дневници, картони и каквото още се сетите, мъжът ми ме принуди да си сменя работата.
Започнах в държано предприятие, което има пряк ангажимент към социалните проблеми. Седмица след започване на новата работа, през която имах менструация, относително по-слаба от обилните предизвикани от миомите кръвотечения, отидох на планина с група спортисти. Едва се прибрах от ударното препускане по баирите. През нощта започнах да кървя и се уплаших. Обадих се в работата, че ще закъснея и отидох на доктор. Моята докторка беше в отпуск и аз - директно в Шейново на платен прием. Струваше ми 30 лв, за да ми каже докторицата (жена!!!!) - "Ти защо си забременяла. ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗНОСИШ ТОВА ДЕТЕ..." След това посрещане, ми изписа хормони и витамини и ме изпрати на работа.  Скъсах се от рев в работата - беше деня, в който се връщаше от отпуск пряката ми шефка на отдел - жената се видя в чудо, но не исках да коментирам какво ми е.

След 2-3 месеца ми предложиха да ме пратят на обучение, което трябваше да трае 2 години. Отидох в кабинета на Директорката и й казах, че аз нямам 2 години време, защото ако успея да задържа тази бременност, ще изляза по майчинство след броени месеци. Тя ми се развика "КОЙ ТИ Е РАЗРЕШИЛ ДА ЗАБРЕМЕНЯВАШ..." Извика шефката на отдел (много я обичам тази жена, защитавала ме е винаги) и двете решиха да не ме уволняват все още - бях на изпитателен срок. Но до последния ден на излизането ми по майчинство не ми направиха договора безсрочен.

В петък вечерта, в последния работен ден от изпитателния срок, малко преди да си тръгнем, ми звъннаха по вътрешния телефон, да ме уведомят, че правят компромис и ми правят договора безсрочен. Това бяха напрегнати месеци, в които си пиех хапчетата и стоях на работа без да смея да мръдна, държана в напрежение какво ще стане с нас - ако остана без работа точно когато ми се полага отпуска за раждане. Следващите седмици ги прекарах в болницата на системи - за да устискам до термина. Отдавна не работя там, но ми е неприятно да отида да си видя бившите колеги, защото тази Директорка и до ден днешен ме гледа с много омраза и озлобление.

Това не знам как може да се интерпретира в контекста на вашата анкета. Но мисля, че има връзка. Не е лесно да ти зададат едновременно въпроса "Защо си забременяла, като не можеш да го износиш" и "Кой ти е разрешил да забременееш" след 9 години борба със стерилитета, плюс последващия стрес дали ще ме задържат на работа след изтичане на изпитателния срок или не.