Веганството - да споделим опит

И аз не правя застройка. Хич не я обичам. А и майка ми никога не е готвила със застойка, та може и така да съм свикнала.

Норчи аз си взех машина за хляб преди 10-тина дни и съм много доволна. Моята е на Панасоник и е 299лв, но има и машини под 100лв. В готварския подфорум има тема за машините за хляб. Маята се състои от дрожди, които след изпичане надали оцеляват.

Mamagemelar, имат предвид предполагам, че ядките се смилат по-трудно при малки деца и ако прекалят - най-много да се "прочистят" от само себе си. Случвало ми се и е гадничко, баба ми беше изчистила 1 тава орехи и се готвеше да ги пече, та като седнахме с мъжо пред телевизора, почти свърши (непечени), загледани в тв-то и невечеряли. Обаче след 1-2 часа направо ми стана лошо... Та имам предвид че прекалено и за възрастни не е добре... И моят малчо си изяжда по 10-15 ореха и слънчогледови семки (покълнали) - с лъжицата яде, но нищо му няма. А как ги обича, трябва да го спираш...
Машини за хляб има от 85 до 285 лв. Доста често пускат на промоции дадени марки и имат намаления до 50-60 лв - за по-скъпите. Но и със по-евтините си става страхотен хляб, другите имат например повече програми или някои екстри, или просто марката държи цената. Моя приятелка си взе от ТСМ пекарна за 85 лв. и е толкова доволна, колкото аз от моята на Молинекс (с опция и за багети) - за 285 лв. (на промоция 225). Така че сама си прецени.

Зеленият боб - крехък, млад и пресен се топва за мах 1 минута във вряща вода и си става супер, за салата или маринован, подобно на туршия.

Маята, която продават по магазините хич не е безобидна.
И аз си мислех, че бактериите умират при изпичане, но не.
По-напред коментирахме и давахме линкове.
Един, от които този:
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=563&pid=661 … ;start=#entry6613

За ядките при малки деца трябва да се гледа много внимателно да не се задавят. 99% от чуждите тела, попаднали в белите дробове са от ядки, които предизвикват големи възпаления след това.
Бях чела някъде, че немското сдружение на лекарите УНГ не препоръчва даване на ядки на деца под 10год. Това ми се струва малко прекалено. На повечето места е под 3 години, именно заради голямата опасност от задавяне. Децата често си вземат ядки и отиват да играят, бягат или парченца ядки остават в устата им и могат да заспят с тях. За смлени ядки в каша, смути или друго, мисля, че няма такъв проблем.

Отделно си мисля, че някои ядки съдържат вредни вещества, ако не са правилно използвани. Например небелените бадеми съдържат Амигдалин, който е отровен. А при силно горчивите се съдържа и в самата ядка.

Аз правех миналата година едни пълнозърнести питки със сода, но за съжаление не са вегански/имат кис.мляко/. Стават много вкусни и много лесно.

руски не разбирам...
каква е тази термофилна мая?
къде сме коментирали?

В началото, стр.6-7-8.
Мнение 113:

Още по времето, когато си правехме хляб, се прокрадваха мнения, че маята е вредна. И тогава срещах противоречива информация. В някои статии се твърди, че хлебната мая в съвременната кухня използва изкуствено култивирани бактерии и изобщо не е същата както по време на войините, че и по-рано.

Именно по тази причина братушките си приготвят домашна мая от брашно и вода, която ферментира за 4-5 дена и така си отглеждат жива закваска. За което стана вече тук въпрос.

Поразрових се пак в нета и попаднах на този форум:
http://www.jivdom.info/forum/index.php?showtopic=563&pid=661 … ;start=#entry6613

от където:

"Но ето вече няколко десетилетия хляба пекат по-различно. Ползват не прир. закваски, а измислени от човека термофилни дрожди, сахаромицети. Технологията им е чудовищна, анти-природна. Произв. на пекарски дрожди е основано на размножението им в течни хранителни среди. Меласа разрежфат с вода , обработват с хлорна вар (б.п. предполагам;на англ. е lime chloride), подкислят със сярна киселина и т. н. Странни методи ...за хранителен продукт при това в природата си има естествени дрожди - хмелни, малцови..."

1. За хляба виното и бирата се ползват дрождите (вид гъбички) Сахаромицес церевизии (демек захарни гъбички) - понеже имат природното свойство да обръщат глюкозата в полезни неща - алкохол или CO2.

2. Дрождите се ползват от хиляди години и са от природата. Съдържат се в тънкия филм на ципата на плодовете и са отговорни за гниенето им (ферментацията)

3. Не е ясно дали се ползват в чист вид в днешните хлебозаводи или се обработват със неорганични в-ва. Правени са и генни модификации - но не вярвам в България да се ползват. Та аз за това попитах - знае ли някой процедурата на правенето на хляба и маята в нашите заводи - нещо променило ли се е за посл. 100г.?

Преди малко посетих един веган ресторант в лондон и мога смело да кажа, че по-хубава и прясна храна не бях ял от десет години сигурно. Нямаха никакъв хляб и то по-добре, защото храната имаше невероятен вкус.

и аз съм чел, че маята е вредна за чревната флора. Ако се препича хлябът, е по-малко вреден.

Става дума и за някакъв медно-солев метод за приговняне на хляб, но не намерих описание.

Накратко разбирам, че домашно приготвената мая не е вредна.
По-горният форум ми беше интересен. За пръв път го намирам. Там също пишеше, че по време на пости се яде безквасен хляб. Бях забравила за този факт.

Статията на руски ще е преведем.

М-да, аз затова и спрях да ползвам хлебопекарната, защото там основно с мая са хлябовете, а като са и топли (голяма съблазън) - налапваш се, а после сякаш тестото ти лепи по червата.
А със содата има ли проблем, ако се правят содени питки - най-простите (тип просеник) - брашно, вода, малко сода и олио? Не са много угледни, но много вкусни...

Знам за нахутена мая (домашна), но не съм пробвала: http://www.receptite.com/recepta.php?r=13343
Ето и пак за кваса: http://sluncemoon.blogspot.com/2009/11/blog-post.html

Цъ,цъ,цъ все се надявах да е ок маята,толкова обичаме хляб.Содената питка наистина е супер(правя с различни брашна,подправки,ядки,семена и т.н.),но не знам дали содата е ок,пък и не може само питка....все някога ни се преяжда хляб.
(А чували ли сте да продават фибри,чета по разни рецепти за хлябове,че слагат)...И кисело мляко едва ли ще мога да си правя често,а и щом всеки път трябва да взимам нова закваска и какво се получи,това са едни от любимите храни на мъжа ми
M_Nik сега като не ползваш пекарната не ядете ли хляб...ако и това го откажа мъжа ми и сигурно ще ме.....пък и аз обичам.

 А като добавяте брашно(каквото и да е-нахутено,пълнозърнесто и т.н.) към ястия,сурово ли го прибавяте и по кое време на готвенето?

И пак да ви попитам,ако използвате мазнина за готвене(по време на готвенето) каква е тя?Аз рядко ползвам напоследък,но понякога ми се налага.Използвам олио от гроздови семена,знам че е издръжливо на  висока температура.

Вери, питам те, защото се прокрадват в различни теми мнения, че маята по магазините е вредна.

един ден се хванах да търся инфо (за мен тази информация, която си дала от руски не е убедителна  )
рових се по сайтове, където е описано как се произвежда маята и прочие...

в един немски форум имаше голям спор между един, който работеше в тази област и един защитник на природната среда - според него при производството се замърсява околната среда.  Първият беше обяснил как точно се произвежда маята - стъпка по стъпка.

Единственото, което се е случило с маята е, че е изградена от определени селектирани гъбички.
Закваската или домашната мая са млечнокисели бактерии и гъбички.
Т.е. маята, която продават не е от най-различни гъбички и бактерии, а само гъбички и то селектирани.
дали това е лошо? - ами не са ли повечето плодове и зеленчуци селектирани от дивите им предшественици?
не ядем ли големи и сладки ябълки, вместо дивачки?
а ягодите? - колко от нас имат достъп до диви ягоди?

до сега не съм попадала на достоверна информация как маята вреди на тялото. не вярвам да оцелее някоя гъбичка при 220С, т.е. при печене  Вътре в хлябът Т не достига 220, но е над 100С и не вярвам да оцелява някоя гъба, иначе чрез изваряване нямаше да се дезинфекцира!

ако някой намери информация, но с аргументи и изледвания - моля да я пусне...
предположения и общи приказки - доста има...

Поръстърсих се и за хлебна мая се ползват следните дрожди - Saccharomyces serevisiae . Тези термофилни не ги намирам във връзка с хляба. От този сайт - http://www.mayamarkova.com/biology/B5Eukar/B5Eukar.htm
Става дума за хлебните дрожди Saccharomyces cerevisiae. Те спадат към царство Fungi (Гъби), което е сестринска група на многоклетъчните животни Metazoa, т.е. най-близката група със същия ранг. Ето защо Saccharomyces ни е толкова близкородствен, колкото е възможно за организъм, отговарящ на другите посочени по-горе изисквания за минимален еукариотен модел.

         Saccharomyces в превод значи "захарна гъба", а cerevisiae е латинизация на исп. cerveza – бира. S. cerevisiae е представител на групата Ascomycota (аскомицети или торбести гъби). Тя включва и други модели – плесента Neurospora, допринесла да се установи закономерността "един ген – един ензим", и тропическите дрожди Schizosaccharomyces, които също осъществяват алкохолна ферментация. Аскомицет е и плесента Penicillium, производител на първия открит антибиотик.

         Човекът използва Saccharomyces за получаване на алкохол и хляб от хиляди години. Глинени плочки от Месопотамия от около 6000 г. пр. Хр. описват рецепти за бира; към 4000 г. пр. Хр. във Вавилон са приготвяли хляб, подобен на нашия. В по-ново време (от ХІХ в. насам) дрождите са в центъра на важни биологични открития. През 1837-38 трима изследователи – Ш. Каняр де ла Тур, Т. Шван и Ф.-Т. Кюцинг, независимо един от друг съобщават, че дрождите са организми, които осъществяват алкохолната ферментация. Това слага начало на дълъг спор, доколкото най-видните химици по това време смятат процеса за спонтанен и чисто химичен, катализиран от неживи "ферменти". Пастьор изследва спиртната ферментация и накланя везните към дрождената теория. През 1877 В.Ф. Кюне разграничава катализаторите, отговорни за ферментацията, от микроорганизмите, които ги произвеждат, и предлага за тези катализатори термина ензими. Думата означава "в дрожди" (от гр. ен – във, зиме – квас, мая). Това е второто важно понятие, въведено покрай Saccharomyces. Първото е самият термин "ферментация", от лат. fermentum – квас. През 1897 Е. Бюхнер за пръв път постига ферментация в безклетъчен екстракт.

         Saccharomyces е първият организъм, от който е изолирана РНК. По-късно (през ХХ в.) върху него се изяснява еукариотният клетъчен цикъл. Днес дрождите се използват в генното инженерство като производители на рекомбинантни белтъци.

         Дрождите и гъбите изобщо са хетеротрофи, които всмукват хранителни вещества с цялата си повърхност като хетеротрофните бактерии. Същото е и мястото, което заемат в екосистемите – сапрофити или паразити. В еволюцията си гъбите са се сдобили с твърди клетъчни стени, изградени от полизахариди (хитин или глюкани), и са загубили приспособленията си за активно движение. Клетките им съдържат централен микротубулен организатор, но той не е центрозома, а т. нар. полярно телце на вретеното. То е плоско образувание, разположено в ядрената обвивка така, че да може да образува микротубули и навън (към цитоплазмата), и към вътрешността на ядрото. При митозата делителното вретено се образува вътре в самото ядро.

         Клетките на хлебните дрожди са овални с диаметър 5 – 10 микрометра. Схема и снимка на дрождена клетка беше дадена по-горе.

        S. cerevisiae е много разпространен в природата. Открива се върху листата на растенията, които секретират сладък сок. Има го и върху сладките плодове, затова от тях може да се произвежда вино, без специално да се добавят дрожди. Освен това обитава червата на някои насекоми и топлокръвни животни. Хлебните дрожди са факултативни анаероби и при липса на кислород преживяват чрез алкохолна ферментация. На това се основава използването им от човека за производство на хляб и спиртни напитки.

         В лабораторни условия дрождите се отглеждат лесно върху среда, съдържаща въглероден източник (обикновено глюкоза), азотен източник (обикновено амониев сулфат), витамини и минерални соли. Дрождите се нуждаят от малък брой витамини, всъщност те сами синтезират витамини от групата В толкова ефективно, че се използват като техен източник. Средата за култивиране може да бъде течна или желирана с агар. Изобщо отглеждането им в лаборатория доста напомня това на E. coli. Оптималната температура е 20 – 25оС с граници на поносимост 0 – 40оС.

Аз да се оплача, няма места във вег ресторанти, насъпило е масово постене. Само с резервация може да се хапне там.

Аз пробвах да изцедя сок от нар с пресата за портокали. Въхитена съм!!! Чисто, бързо, лесно и прекрасен рузултат Бях я отписала от кухненския инвентар понеже много пръска при цедене на портокали и всичко се олива; зя тях електрическата цевка ми е много по-удобна. Но пресата за нар е просто Изобретение!!!

Това с веге ресторантите е много неприятон, но може би резултатът ще е повече такива места в бъдеще  

Благодаря за информацията за маята. Аз сега не мога да се сетя къде го бях чела, но ставаше дума, че тези умрели гъбички се задържат по стените на червата и блокират усвояването на хранителните вещества... Но докато не намеря къде и какво точно съм чела, считайте горното за бабини диветини  

Нахутено брашно не ползвам, както и соево, по простата причина, че зърната са директно смелни, а за бобовите е важно поне да са киснати няколко часа.

Аз самата много рядко ям хляб, понеже готвено с хляб не мога да ям, а пък готвя и доста зърнени или картофи със зеленчуци, бобови - някакси не ми се връзват с хляба. За останалите правя хляб със сода, а който не иска (мъжо най-често) си взима от магазина - черен, добруджа или чабата. Имам друг проблем - със сладкишите   Особено децата, само с плодове не се оправят, ядат тахан с мед и корни с ядки и мед, но си искат и друго... Трябва да измислям разни интерпретации на сладкиши, тип бисквитки, крекери - сладки и солени, кексове...

В повечето ресторанти има и постни манджи и то нелоши. Даже в пицариите... А в някои от тези ресторанти се правят едни доста екзотични манджи на височки цени... В старите вегетариански ресторанти имаше супервкусни лесни манджички - леща, боб, грах, яхнийки, кюфтета от леща, магданоз... и много-много наши салати - всичко беше много евтино и вкусно. Всъщност имаше отдавна (поне преди 3 години) един ресторант над кино Москва в София. Иначе Дрийм хаус си е евтинко и вкусно и има шведска маса в неделя  

Норчи,
на мен пък не ми се яде повече от както кърмя, дори докато малката беше само на кърма съм се тъпкала без да ми се яде, защото се отразяваше в нейната манджа...

относно кваса хич не се стряскай толкова, аз за мене си съм намерила оптималния вариянт и ти ще намериш твоя

само първият квас "се вкисва" по-бавно
моя вариянт: в компотен буркан слагам малко брашно-ръжено или грахамово наливам вода от бритата, брашно малко повече от водата, общо до половината на буркана, слагам марля с един ластик отгоре и всеки ден разклащам, бърка се с дървена лъжица; зависи от темп. в стаята, но за около 4 дни първият квас е готов
като замирише на кисело и има малки балончета значи е готов
когато това стане изсипвам в купа добавям още брашно и понякога чубрица
сол
и омесваш добре, в месенето е разковничето, докато стане еласточно(при мен за 10мин.)
като се меси се обработва глутена
слагам в намаслена тавичка и втасва цяла нощ, на сутринта пека - този вариянт ми е най-не трудоемък, преди месех един път втасва 3-4 часа, после пак меся и пак втасва и тогава печене т.е цял ден...за едно хлябче
а така омесвам вечерта и да си втасва колкото ще, недостатъкът е, че става разпльокано, като питка малко, но мен не ме бърка

не оставям количество от стария квас, а само това, което е останало по буркана и вече вкисва по-бързо за два дни при мен, точно за толкова сме изяли предното хлебче

и мен ме вълнува въпроса с другата мая, защото понякога правя и други неща
сега ползвам суха на д-р Йоткер, защото не знам каква друга, а там пише, че има и едно Е...и не я искам...

от сигурни източници знам, че във фурните за хляб не мята е най-гадното нещо, а набухвателите, които слагат (белият хляб е като гъба...)


гулията я ядем или самостоятелно настъргана с лимон и зехтин или със зеле и моркови
вкуса - от сорта на алабаш, ряпа(не люта)

крутони преди съм си правила от черен купен хляб нарязан на кубчета и изпечен във фурната
пък после сигурно може да си го полееш със зехтин объркан с любими подправки..

и аз не застройвам супите
от днешната даже си пих само бульочето..
а тя беше: картофче, морковче, праз, пиперче, карфиол + просо, елда, киноа и амарант
на края накълцани магданоз и целина и зехтин

Интересна тема, как не съм я видяла по-рано...
Аз съм вегетарианка, понякога клоняща към вегантсво и суровоядство. Не ми харесва естествената миризма на млечните продукти и яйцата- много е тежка, почти като на месото, и ми се повига от нея. Повечето зелечуци пък мога да ги ям само сурови, гнус ме е когато омекнат след топлинна обработка- не мога дори да ги гледам. Голям проблем ми е когато съм цял ден на вън и няма какво да ям... обикновено си купувам баница, от която махам сиренето (или извара слагат там)

Преди два дена личната лекарка ми изчете лекция по въпроса за витамините и микроелементите... Попита ме от кои точно- на хапчета и сиропчета, давам на децата. Отговорих й- само естествени. И започна да ми набива канчето как само с храната не могат да се набавят необходимите вещества. Почвите са изтощени и няма минерали в тях, плодовете и зеленчуците зреят насила и няма витами в тях и т.н. Почувствах се лоша майка и реших да им взема поне един Мулти-Саностол.
А вие какво мислите за изкуствените витамини при децата- необходими ли са? Ако сте го коментирали вече, бихте ли ме ориентирали къде да чета...