Няма да пиша като гост,няма какво да крия,нито ми пука че някой ще ме познае....Историята е дълга и сълзлива,който има нерви да чете.Тук сме се начели на какви ли не истории,ще ви разкажа и моята скъпи мой виртуални приятелки 
И така любов ли бе да го опишеш,от ония дето те помитат,разпиляват и накрая унищожават 
Той-красив,нежен,търсен...прекрасен е наистина(в моите очи),но не живее в България от години и се започна:ноември-телефонна любов,аз броя минутите да звънне,обещания за близка среща,да ама не.Не се получи тогава.Февруари идва нашия пич влюбен,прекарваме супер,кроиме планове за общо бъдеще,секс невероятен,аз щастлива ето намерих го любовта на живота ми.Тръгва той и обещава ,че тази раздяла е за последно,другия път ще тръгна с него,аз ни жива ни умряла преглъщам сълзите и се съгласявам.Идва за Великден,приказката продължава,вече ще го запознавам с баща ми,всичко ок,нооо пича пак си тръгва,пак за последно,другия път пръстен щял да ми купува,пак ред сълзи и сополи...и така лека полека той се промени,обаждаше се всеки ден и ми говореше различни неща,един път ще се прибира,после аз да отида и времето си минава,нито идва нито аз отивам.Юни-имам рожден ден ,чакам го да дойде и да решиме вече какво ще правиме,ще заминавам ли няма ли....е дойде и пак нищо ,отиде си.А през цялото това време по телефона ,обещания....обичал ме,аз съм любовта му,истинската,дрън дрън.Започна да се обажда по-рядко,викам ок сигурно има работа,после по цяла седмица изчезваше и накрая вчера се обажда,а аз вече решила,че ще се разделяме(така не може до безкрайност,тоя месец,др месец)му казвам така и така,много си ме наранил,решение за нас не взимаш,само протакваш ...той се съгласи,вече нищо не можел да обещае,не искал да стане така,такива били обстоятелствата,обичал ме,но....много пари му трябвали,мн работел,аз какво да правя там,него все го нямало.....а най-тъпото е,че аз няколко пъти се разделям с него уж,той не иска да ме пусне,да постискам зъбки още малко...но сега се съгласи с мен,ей така мили дами разтоянието ни уби,въпреки това не искал да се разделяме,да сме оставили не6тата така,без обещания вече,каквото стане,обаче аз го обичам,цялата горчилка остана в мен,а виждам че няма смисъл,как да спра да мисля,как да го забравя и да продължа напред,одеве ми каза-горе главата ...е да ама как
И така любов ли бе да го опишеш,от ония дето те помитат,разпиляват и накрая унищожават Той-красив,нежен,търсен...прекрасен е наистина(в моите очи),но не живее в България от години и се започна:ноември-телефонна любов,аз броя минутите да звънне,обещания за близка среща,да ама не.Не се получи тогава.Февруари идва нашия пич влюбен,прекарваме супер,кроиме планове за общо бъдеще,секс невероятен,аз щастлива ето намерих го любовта на живота ми.Тръгва той и обещава ,че тази раздяла е за последно,другия път ще тръгна с него,аз ни жива ни умряла преглъщам сълзите и се съгласявам.Идва за Великден,приказката продължава,вече ще го запознавам с баща ми,всичко ок,нооо пича пак си тръгва,пак за последно,другия път пръстен щял да ми купува,пак ред сълзи и сополи...и така лека полека той се промени,обаждаше се всеки ден и ми говореше различни неща,един път ще се прибира,после аз да отида и времето си минава,нито идва нито аз отивам.Юни-имам рожден ден ,чакам го да дойде и да решиме вече какво ще правиме,ще заминавам ли няма ли....е дойде и пак нищо ,отиде си.А през цялото това време по телефона ,обещания....обичал ме,аз съм любовта му,истинската,дрън дрън.Започна да се обажда по-рядко,викам ок сигурно има работа,после по цяла седмица изчезваше и накрая вчера се обажда,а аз вече решила,че ще се разделяме(така не може до безкрайност,тоя месец,др месец)му казвам така и така,много си ме наранил,решение за нас не взимаш,само протакваш ...той се съгласи,вече нищо не можел да обещае,не искал да стане така,такива били обстоятелствата,обичал ме,но....много пари му трябвали,мн работел,аз какво да правя там,него все го нямало.....а най-тъпото е,че аз няколко пъти се разделям с него уж,той не иска да ме пусне,да постискам зъбки още малко...но сега се съгласи с мен,ей така мили дами разтоянието ни уби,въпреки това не искал да се разделяме,да сме оставили не6тата така,без обещания вече,каквото стане,обаче аз го обичам,цялата горчилка остана в мен,а виждам че няма смисъл,как да спра да мисля,как да го забравя и да продължа напред,одеве ми каза-горе главата ...е да ама как 
