Как да реагират децата, когато някой ги дразни

Ами... не знам, в детския клуб няма ли бавачки...

 Ако посегне/ почти не й се случва/, веднага я отдръпвам и й казвам, че няма да играе с другите деца, щом ги удря, скубе, плюе или каквото там прави. Пускам я отново, едва когато разбере, че не е права и се извини или обещае, че няма да се повтори. Каквото ще да са й казали, тя няма право да посяга първа! Другото дете не може да знае тя с какви намерения отива и това, че си казва, коя играчка не иска да му взимат, не значи, че е виновно. Нормално е като се е заиграло първо с някоя играчка и си я харесва, да не иска да му я взимат.

Не съм я учила да бие след като не се разбере с някое дете. Не бих си стояла пасивно ако се случи така, че детето ми започне да налага друго дете само защото го било дразнело с нещо.

Tanya колко е голямо детето ти.. поведението и е опрвдано за дете на 2г.. ако е на 5г обаче - трябва да се замислите и да поработите над проблемите и в комуникацията с други деца, а не да се питате как да се защити когато някой я дразни.. с думи и с поведение и покажете че не може всички да се съобразяват с това какво тя иска.. че често деца взимат играчки но и тя трябва да отстъпва понякога..зависи от много неща... насърчавайте я тя да инициира обща игра..

Не знам дали разбирате къде ми е въпроса:
За мен детският клуб е обществено място и няма мои и твои играчки, играчките са на клуба и на всички деца. Така съм я учила и за мен това е правилното възприемане на детски клуб. Естестевно, че не дърпа играчките на децата от ръцете, но ако някое остави играчка, тя може да я пипа. Все пак тя не може да преценява кое дете с кое е играло преди малко, вижда играчка, взима я.
Ако друго дете отива до тоалетната за мен не е нормално да крещи от вратата на детето ми "Не ми пипай играчките". И реакцията на моето не е съвсем нормално да отива и нарочно да вземе играчката /до която няма дете на растояние 2 метра/, но все пак играчката в момента е свободна и  е на клуба, другото дете е на вратата да излиза.
За тези модули кухни - за мен могат да играят 2 или 3  деца на тях, пак не ми се струва много нормално някое дете да гони другите, на модулите кухни има поне 20-30 части и когато детето ми посегне да вземе някоя, другото вика: "Не,не, не", е не може всички части да са само за едно дете. Защото ако тя е първа на кухнята винаги съм я карала да пусне и другото дете и да играят заедно. И тя така прави.
Как хем съм я научила, че ако тя е първа на кухнята, трябва да пусне друго дете да играят заедно на голяма обща играчка, а сега някое нея я гони и аз какво да й кажа? Естествено не искам да се бие и за това ви питам.
Струва ми се, че продължението на тази ситуация са някое дете да препречи улицата и да вика "Не ми минаваи по улицата", "Не се качвай в автобуса", "Не сядай на тази пейка" и тя все ли да отстъпва, а и това може да е опасно понякога. Моята позиция е да я карам да се оплаква на учителката или на полицай, ако има такава ситуация, но не винаги има наблизо.

Доста противоречиво! Първо, дъщеря ти не знае кой, кога с какво е играл, а в следващия момент нарочно му взема нещата......
Според мен нито реакцията на твоето дете е правилна, нито на отсрещната страна. О.к. другото дете казва "Не ми пипай играчките!", но пък твоето целенасочено го дразни, правейки точно това, освен това се и бие. На това аз му казвам дразнител.
Някой по-горе те питаше каква е възрастта на дъщеря ти, защото поведението й е типично за 2-3 годишно /същото важи и за поведението на другото дете/, а в подписа ти виждам, че вероятно е на пет.
А иначе като гледам детето ти добре се отбранява не се притеснявай, ако нещо подобно му се случи на улицата.
 

Дъщеря ми в този ден стана на 5 , а другото дете беше на 4 навършени години може би 4 и половина/, така че коментарите ви за 2-3 годишни не са съвсем на място, но дори и така, аз ви задавам въпрос и съм убедена, че този нюанс в повенението на децата не може да се отработи на 2-3 годишна възраст, защото не става въпрос за онова биене като малки.

Франческа Салиери , не разбрах къде е противоречието, учила съм дъщеря ми, че ако види свободна играчка в клуб може да играе с нея, друго дете оставя нещо и се отдалечава на 2-3 метра, тя взима същата играчка - дали защото е чакала детето и е искала да играе с тази играчка, или нарочно защото другото вика "Не пипай", не мога да преценя.
За мен не е дразнене, може да се каже, че неподчинение, когато някой й казва да не пипа, обаче този някой е дете като нея, играят с обществени играчки или че не съобразява със желанията на друго дете. Играчката е оставена и детето е на вратата.

Ами тогава бих те посъветвала да оставиш детето си да се оправя само, защото такива отношения между децата има не само в детските клубове, но и на площадката, в ДГ, а след това и в училището.
Доста пъти и на моето дете са казвали да не се качва на пързалката или да не влиза в пясъчника / давам тези примери, защото не ходим в детски клубове/ и то слуша. На мен също не ми е приятно и се опитвам да обясня, че тези неща са общи, всеки има право да играе в/ с тях е т.н. За теб твоето дете е ощетеното и дразненото, но ако беше поговорила с майката на въпросното друго дете най-вероятно щеше да чуеш обратното мнение.
И макар че, не ми е приятно да го кажа, наистина има мнооого нахални деца, които смятат че, всичко и навсякъде е тяхно. За съжаление това нахалство не се израства, напротив задълбочава се и тези деца пораства още по-нахални възрастни. Та в този ред на мисли е хубаво децата още от малки да свикват с различното поведение и да се учат, че има и такива индивиди.
Просто обясни на дъщеря си, че не е хубаво да се бие /това мен ме притесни най-много от цялата описана от теб ситуация/, но трябва с мирни средства да отстоява правата си.
 

Разбира се, че майката на другото дете не е доволна от моето и  с право.
Но ситуацията е точно тази за децата, които считат, че всичко е тяхно и всъщност имат много нисък праг на "даване". Защото аз  около 1 година обяснявах, че пясъчника, пързалката, пейките, играчките в клубовете и  т.н. са за всички деца и тя го приема вече, а и считам че е полезно за нея.

Е това ми е въпроса, как с мирни средства да отстоява правата си - нещо на тази възраст не е много добра в речите, а и не знам другото дете дали ще я разбере, аз по скоро съм я учила да дойде и да ми се оплаче. И тя е истина, че идва първият път при мен. Май обаче аз не знам как да реагирам, защото отивам виждам каква е ситуацията, че е тип "всичко е мое" и не знам какво да кажа на детето ми, а и на другото дете.

В тази ситуация извадих детето от клуба, той беше към ресторант и имаше достатъчно други места за игра, но без много много да й се карам. Мисля, че повечето родители ще изкарат децата с "думите щом се биеш излизаш". За други ситуации съм и забранявала да се бие, явно и в този случай вече е време да и забраня да се бие, обаче искам да й дам алтернатива как да отстоява правата си с мирни средства и да я науча, четрябва понякога да отстъпи, дори и да не е много справедливо.

Ето това е най-трудното да научим децата си така че, хем да не са нахални, хем да не са отстъпчиви.
С бой е ясно, че не става. С думи на тази възраст също е доста трудно. Моето решение от известен период от време е, да оставям детето си да се оправя само. И то го прави, къде с думи, къде с отстъпки извоюва известни права над владеещите общото пространство. Аз като родител не се намесвам, освен ако нещата не отиват към бой. Дъщеря ми не посяга, но доста често й се случва да я ступват.    Не ми звучи добре да се намеся в детските игри с думите: "Детенце, я отстъпи и на моето!". Пак казвам това е поредната житейска ситуация, в която детето трябва да се научи само да се справя.

Аз първо искам да се извиня за предходния си пост.. не бях разбрала добре ситуацията.. останах с впечатление, че твоето дете отива до тоалетната с думите "не ми пипай играчките".. права си на такова место играчките са общи и когато играчката е свободна тя може да си играе с нея.. следвай си тази линия на възпитание и не се чуди кой какво си помислил.. пък за боя - пак казвам обсъждайте у дома ситуации, стимулирай я в разговор да отстоява това което иска с думи.. давай и примери от твоето ежедневие.. и най важното - не се меси пряко в ситуацията ти да я разрешаваш.. така не и помагаш.. достатъчно голяма е да се защити сама, а ако не успее - утеши я и говорете, говорете и пак говорете докато започне да се защитава с думи..  аз лично не стимулирам поведение тип "оплачи се на госпожата", защото лично за мен не е решение възрастен дасе меси в тези детски проблеми.. оплакването го разбирам само ако не може да се защити от физическите набези на друг

Намесвала съм се обаче и ако става въпрос за по-големи деца. Скоро разказва за едно такова дете, което дразнеше нашия бати след като говорих с голямото дете освен, че не дразни моето ми е и приятел.

Иначе и аз смятам, че реакцията на детето ти не като на 5 годишно - имам щастието да имам едно почти  на 5 г. и едно 2-3 годишно... ами прилича повече на малката с тази разлика, че тя посяга само на батко си, нямам идея обаче защо. 
Като не ти харесват реакцията и на твоето и на другото дете, защо не пробва да си поговориш с тях.

Аз пък си представям друго продължение. 

Преди малко се прибирам, карам си в лентата, не престроявам никъде. Един наглец вижда,че другата лента е затворена, но минава в нея, изпреварва цели 3 коли  и след 100м почва да се "ръга" да го пусна. И понеже е нагъл, ситуацията стига до там,че или ще го пусна, или ще се ударим. Та какво трябва да направя аз? Да се ядосам на простотията му, да му тегля една наум и да го пусна или да дам газ и да се ударим? Да, той ще е виновен. Има правила и те важат за всички. Но дали е редно аз да го блъсна (или да застана така,че той да ме блъсне  ) , за да му покажа,че е невъзпитан?

Подобна е ситуацията при вас. Да , другото дете не постъпва правилно. Но редно ли е дъщеря ти да скача да бие всеки, който я дразни? Обясни и го!  Щом е на 5, вече трябва да може да разбере.

Да, дъщеря ми е родена по-рано, и когато питах психоложката й какво да кажа в детската градина тази година, как да се държат, тя ми каза "да се държат с нея като с всяко друго дете, а за нещата, които и е трудно да се държат като 1 година по-малко дете", така че да не задълбаваме много този въпрос за възрастта, сигурно си има причина.
Идеята ми беше за друго да питам, за този момент, когато трябва да започнем да ги учим да отстояват правата си, как да го правят какви съвети им давате, как ги учите да се владеят, но е вярно, че това е сложна тема.

aunt Ogg, права си за разсъжденията си и аз питам по подобна причина, обаче не знам какъв довод да дам на дъщеря ми, ако дъщеряти е в колата и ти си я учила на правилата, а тя те попита този защо кара така, ти какво ще й кажеш? Защото аз до сега не съм и казвала, че друго дете или възрастен е лош, а сигурно трябва. Казвала съм й така е правилно, така не.
Ако някое дете започне да й вика "Не се качвай в автобуса", тя може да изостане на някоя спирка, което е по-скоро като възможност предвид възрастта й, отколкото твоя пример с колата.

Искам да й предложа алтернатива на боя, но нали трябва да й обясня - "да, аз съм те учила, че играчките в клуба са общи, обаче ето това дете иска да си играе само то с тях, а пък аз съм ти казвала, че те са за всички деца, обаче сега е друго положението... " тук има противоречие от това което съм я учила до сега. Та надявам се да разбрахте за какво ми е питането.