Публикувана: 20 септ. 2009, 18:49 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2009, 11:01 ч.

Ужасни/отвратителни деца

6 655
79
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Защо някои деца се държат злобно и лошо? Как мога да помогна на моето дете да живее в такава среда?
Каква може да бъде причината за агресивното поведение при децата?
Какво може да направи един родител, за да се справи с агресията на детето си към други деца?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Защо някои деца се държат злобно и лошо? Как мога да помогна на моето дете да живее в такава среда?
  
  Поведението на децата може да бъде повлияно от различни фактори, включително възпитание, характер и етап на развитие. Някои хора смятат, че агресивното поведение при децата може да е резултат от липса на внимание или грижа от страна на родителите. Други посочват, че децата преминават през различни етапи на развитие и поведението им може да се промени. Важно е да запомните, че възпитанието и примерът, които децата получават, оказват значително влияние върху характера и поведението им.
- Каква може да бъде причината за агресивното поведение при децата?
  
  Агресивното поведение при децата може да произтича от различни фактори, включително липса на внимание и грижи от страна на родителите, етап на развитие, характер и възпитание. Някои участници в дискусията твърдят, че родителите, които не реагират по никакъв начин на агресивното поведение на децата си, могат да допринесат за засилването му. Важно е да се отбележи, че възпитанието и примерът, които децата получават, играят важна роля при формирането на техния характер и поведение.
- Какво може да направи един родител, за да се справи с агресията на детето си към други деца?
  
  Когато детето проявява агресивно поведение, родителите трябва да се ангажират с него и да обяснят, че такова поведение не е приемливо. Подкрепата, търпението и любовта са от съществено значение за формирането на правилните ценности и поведение у децата. Важно е да подчертаете, че реакцията на родителите може значително да повлияе върху развитието на детето и бъдещото му поведение. Най-добрите начини за справяне включват обяснение на детето, че агресивното поведение не е приемливо и насърчаване на разбирането на последствията от неговите действия. Родителите трябва да бъдат търпеливи, подкрепящи и да предоставят ясни насоки за подходящо поведение.
- Каква е ролята на родителите в отглеждането на децата им?
- Може ли агресивното поведение при децата да бъде наследствено?

# 60 21 септ. 2009, 14:06 ч.

Мнения: 2 478

Преди няколко дни, една хм...дама, подобна на авторката, си позволи да охарактеризира синът ми като невъзпитан, защото някога си бил пипал играчките на дъщеря и. Доста се зачудих дали да падам под нивото си, за да я попитам тя за коя се помисли и го направих... Едва ли скоро ще си позволи да окачествява други деца.
Дами, за какво възпитание може да се говори при двегодишните деца? Аз поне не мога да кажа кое дете на тази възраст е възпитано и кое не. Да, има норми, има правила, но възпитание....???

# 61 21 септ. 2009, 14:26 ч.

Мнения: 958

Ако погледнеш дъщеря ми отстрани ще кажеш, какво мило, добро дете е.
Ако отидеш с нея на площадката е съвсем различно.
Допреди време, посягаше само когато се защитаваше, никога първа, нито нарочно.
От около месец е съвсем различно, ако някой не и хареса, или и вземе нещо, отива и си го взима, по един или друг начин, понякога с удар. Бера срам, говоря, обяснявам, знае че не бива, но понякога го прави. Да до нея съм, но въпреки всичко, не винаги успявам да реагирам навреме. А напоследък и не искам, защото децата поне на нашата площадка се оправят много добре, един два пъти я оставих да посегне на по-голямо дете и яде бой от тях, и сега по-рядко удря.
Явно е период, не бих нарекла дете злобно или ужасно, дори и да е по-голямо. Пък камо ли на 3.
Забелязала съм че всичко, което някога ме е възмущавало, ми е идвало до главата. Така че не е хубаво човек да прави такива крайни изказвания.

# 62 21 септ. 2009, 16:23 ч.

Мнения: 1 239

Цитат на: Каспър в нд, 20 сеп 2009, 19:19

Та това са деца на 3 години
За какви ужасни, отвратителни деца говорите?
Децата преминават през различни етапи на развитието си и понякога и "най-добрите" родители не могат да им повлияят...
И твоето ангелче днес може да бъде утре "ужасното отвратително" дете

не се връзвай толкова, децата са си деца.............

# 63 21 септ. 2009, 18:01 ч.

гр.София
Мнения: 4 688

Цитат на: joya в пн, 21 сеп 2009, 14:26

От около месец е съвсем различно, ако някой не и хареса, или и вземе нещо, отива и си го взима, по един или друг начин, понякога с удар. Бера срам, говоря, обяснявам, знае че не бива, но понякога го прави.

Да обърна гледната точка. Когато някой е бутнал, ударил,ухапал някое от моите деца-не съм скачала като ужилена. Нито към родителите,нито към учителите.
Приемам го за част от израстването на децата в колектив.
Не говорим за системен тормоз-на такова дете не сме попадали. Не знам вие,къде ги срещате.

# 64 21 септ. 2009, 20:37 ч.

Мнения: 427

Абе мила чак като ужилена не, но и родителите са за това, че от хапането,бутането и плюенето може белята по голяма да стане.
Миналия месец станах свидетел на такова нещо дето ми настръхват косите като си спомня.Едно от тези нормално развитите деца побутваше цяла сутрин децата така лекичко да не им е скучно на майките ,а гордата мама си правеше проветрение на устата.Докато бутна едно детенце от пързалката и то падна на главичката си, а по късно бърза помощ го приела в дет. мозъчна хирургия.Момченцето е на 3г. и според мен не носи толкова вина колкото този който се грижи за него в момента.
В този дух случи се така ,че веднъж петнадесет минути слушах как ми заплашват детето понеже не иска да слезе от люлката при други две свободни.,а мамата си пиеше кафенцето сякаш нейното по голямо от сина ми с две години (около6,7)дете е ангелче,но като започна свободната люлка(на синджири) да я засилва и да говори,, сега ще и пръсна главата с люлката,, аз скочих, защото после откак се обърне колцата......И директно му казах ,че ако още веднъж ми заплаши детето, пред маика му ще го ошамаря.Та набързо си го озъптиха.Така, че колкото и да звучи банално извел ли си си детето сред други деца си длъжен да го следиш и гледаш да не нарани себе си и другите в играта.

# 65 21 септ. 2009, 21:40 ч.

Мнения: 167

Деца, които удрят или хапят са агресивни и много често зле възпитани. Да не забравяме, че някои може би са свидетели на насилие вкъщи... Но отвратителни или ужасни не бих ги нарекла... Малко е пресилено Peace

Неприятно е, когато собственото дете бъде наранено от друго, но в този момент родителите би трябвало да се намесят.

Когато малката беше на година и половина имаше фаза, в която удряше всеки, който ми подава ръка или ме прегръща и целува. Имало е много неловки моменти, но с нищо не можех да променя това. Ето, че премина Simple Smile

Не съм и позволявала никога да удря други деца и съм доволна, че умее да страни от агресивните. Но нека не се заричам, защото никой не знае как ще се развие по/нататък Praynig

# 66 21 септ. 2009, 22:49 ч.

Burgas, Bulgaria
Мнения: 3 752

малеее

не мога да повярвам ,4е подобно нещо може да се напише.Правилно някой бе писал ,4е съдбата или каквото и да е там си прави гадни шеги с нас, така ,4е не е хубаво да се правят такива изводи при положение ,4е тепърва идва трудното....... с бебешките-детски пубертети Tired

# 67 21 септ. 2009, 23:21 ч.

Мнения: 15

Децата не се раждат агресивни или ангелчета. Ние, родителите ги възпитаваме. Да, има ген, но все пак отговорността си е наша. Случват се такива ситуации описани от авторката. Скоро и аз бях свидетел как едно приятелче на сина ми /на 3 г./ го бутна от пейката. Малкия падна назад и доста се изплаших. Да, нашия е доста спокоен и свит дори може да се каже за момче. Всъщност, по-скоро е спокойно дете. Важното според мен в подобни ситуации е реакцията на родетел/я/ите за да се учи детето, което е ударило, бутнало, оскубало и т.н. друго дете, че това не е правилно и редно. За тази цел първо трябва да сме близо до децата си в парка или където играят, за да виждаме как се държат с другите деца. Трябва да им говорим, да им даваме пример.
Да наречеш някое 2-3 годишно дете отваратително е доста силна и обидна и неправилна квалификация. Да, може да не е добре възпитано и ако не му се говори и обяснява достатъчно, недай боже да се толерира пък по-буйно поведение, може да е вироглаво и да се инати, но все пак наистина - децата са наш "продукт". А, и на 3 години не винаги си дават сметка за това, което вършат. Нека не ги съдим! Нека ги възпитаваме правилно. Ще има резултат. Трябва време и търпение.

# 68 22 септ. 2009, 01:23 ч.

Мнения: 3 319

Не съм изчела всички мнения по темата, но ще споделя моето. Била съм и от двете страни на барикадата, както може би и повечето от родителите. Синът ми, например, скубеше и хапеше, НО от радост, което не го оправдава, но не го прави и ужасен/отвратителен (невъзпитан; свидетел на насилие в къщи и други подобни квалификации); предполагам, че просто е било начин на изразяване на чувства. Майките, сблъскали се с подобни проблеми, се сещат за какво иде реч - постоянно бях по петите му по градинките, особено като видех, че се насочва към някое дете ooooh!

Говорех му непрекъснато колко е лошо; как децата ги боли и ще бягат от него и помня ли и аз вече какво Crazy

В градината също правеше непрекъснати щуротии - отивах да го взема със свито сърце - какви ли пак ще ги е сътворил Crazy

Междувременно, се случваше и той да се прибере "ранен". Е, мина и отмина този период много отдавна с него.
Дъщерята пък е друг чешит Laughing

Тя е супер кротка, когато ме няма - не й се чуваше гласа в яслата; и в градината е така. Но когато е с мен, удря децата, блъска ги ooooh!

За форумните психолози Mr. Green

, да поясня - все още няма насилие в къщи, пък и мисля, че си възпитавам децата Peace

Ама на - характер ли е, що ли, един бог знае...
Като заключение ще кажа - бай, бабо, да не те среща мечка, демек ужасното/отвратително дете да се окаже твоето...

# 69 22 септ. 2009, 02:07 ч.

Мнения: 991

Агресивните импулси ги има у всеки човек и у всяко дете. Малките деца още тепърва се учат да ги контролират. Учат се и да изразяват емоциите си по приемлив за околните начин. Никой не се е родил научен. И за всяко дете определени уроци са по-трудни, а други са по-лесни. Като събираш деца заедно, винаги има риск някой да е обиден, ухапан, бутнат, замерен с пясък и тп. Точно защото децата не се владеят и ги правят тия неща. То възрастните ги правят, та какво остава за децата... Не виждам защо трябва да правим от това драми.

Относно случая с детето паднало от пързалката. В БГ много детски площадки не са обезопасени. Децата падат и без да ги бутат. Пързалки и катерушки се инсталират върху подходящи повърхности.

# 70 23 септ. 2009, 18:14 ч.

Мнения: 421

Цитат на: desi1509 в нд, 20 сеп 2009, 23:29

Цитат на: viks76 в нд, 20 сеп 2009, 20:12

злоба в три годишно дете,айде стига де.я пак си помисли...лоши ,палави,лигави и тн -да,но злоба чак

А как ще го наречеш (и другите,които твърдят,че няма злобни деца) дете на 4 год,да блъска с цялата си сила дете на има-няма 2 год? Как ще го наречеш,ако му видиш злобната физиономия и стиснатите до бяло устни,докато блъска същото това дете? Наричам го злобно,агресивно и ужасно отвратително. И на всичкото отгоре,майката и бабата гледат от масата в кафенето и не правят дори усилието да му се скарат.Ами и това ще го нарека-каквито родителите,такива и децата.

аз ще го нареча агресия,но не и злоба.а и в този случай ще отида директно при майката на въпросното дете.много сте категорични и крайни в изказванията си..

# 71 23 септ. 2009, 21:53 ч.

Мнения: 5 103

Цитат на: Каспър в нд, 20 сеп 2009, 19:19

# 72 23 септ. 2009, 22:32 ч.

София
Мнения: 2 272

Като дете аз удрях и мен ме удряха... Това ме е научило с кого мога да се закачам и с кого не - важен урок за цял живот. А това, че понякога съм отнесла незаслужено по някое шамарче от по-големите не ме убило.
Към авторката - Питането ти, как ще живее твоето дете сред такива деца е елементарно. Това е живота. Ако я пазиш винаги от живота, не знам до къде ще стигне...

Аз също се изумявам от хора, които твърдят, че децата не трябва да се бият помежду си.

Последна редакция: ср, 23 сеп 2009, 22:44 от Lara

# 73 23 септ. 2009, 23:55 ч.

Мнения: 306

Цитат на: Ljoli в нд, 20 сеп 2009, 18:55

Като преподавах английски на малки, постоянно се срещах с такива, агресивни деца. Обикновено е когато родителите не им обръщат достатъчно внимание и нямат време за тях...обикновено такива родители после с обещания за подаръци и почерпки се опитват да комепнсират липсата си. На децата им трябват нежност и грижи, да им покажеш, че ги обичаш, а не да ги отпращат да си играят с думите "изморен съм"...така според мен стават агресивни. Е, за мили и кротки деца все ще се намерят и мили и послушни приятелчета, сигурна съм в това!

Чудесно мнение. Напълно подкрепям.

# 74 24 септ. 2009, 00:07 ч.

Мнения: leet

А вие чували ли сте, че има деца, със състояние "Хиперактивност", деца от аутистичния спектър, чието поведение е трудно предвидимо, особено в детска възраст и няма на света родителско поведение, което би могло да провокира такова състояние у детето?
Подобрява се с цената на дългогодишни, много и скъпи терапии.
Както е нормално в бг, всичко можем да разберем, но само, когато ни дойде на главата...

Препоръчани теми

Детето ми се бие

Буйно и трудно дете

За по-буйните деца и как се справяте?

Хиперактивно ли е детето ми?

Причина:

Причина: