Слава Севрюкова - познатият и непознат феномен

Да и аз понякога имам усещане ,че на сън чувствата са ми по истински от реалните Понякога даже имам нужда да си легна ,не за да си почина физически ,а за да си посънувам.аз всяка нощ сънувам и то не по един сън

Има схващане, че сънят не е разходка в другите светове, а из настоящия информационен поток, из енергията чрез другите тела, ... не знам. Макар че при мен по-се получава да е из минали животи - бил съм военен началник и само битки и престрелки са ми в сънищата, а може би и повече екшъни гледам. Поне в съновниците пише че стрелби, войници и престрелки са на хубаво   Само не знам какво значи че сънувам един сън 2-3 пъти абсолятно еднакви, че и си казвам, ами аз вече съм бил тук и то на сън! 
Снощи гледах "К-РАХ" по препоръка на Надето - оказа се че два пъти съм го започвал и все заспивам, ноооо не и снощи. Направо ми се струва, че някой като леля Слава е бил не толкова сценариста, колкото автора на репликите. Много поучителни неща има в него. даже се чудя тия американци дали съзнават какъв филм са направили. /те ако не е за гейове или психично болни филма, няма да го харесат/

Ами някои твърдят, че не всичко е нематериално в "онези" светове. Например майка ми наскоро чете една книга на една авторка... Лиляна.. някоя беше, ще ви излъжа сега, която контактува със своята наставничка, която е от "онзи" свят. Там тя й описвала, че си има всичко: сега са ми се забили ски-писитие (въпрос на лични предпочитания ), плажовете, абе всичко си имало, но в перфектно състояние. Искам да кажа, че там всичко било иделно. Даже тя пише, че Айфеловата кула, Нотр Дам, Пирамидите и т.н. наши произведения на изкуството хората не са ги измисляли, а са им идвали като един вид видение от там - където всичко е иделно, изпълнено с всякакви чудеса и хората просто по неосъзнати спомени са пренесли част от тези неща в нашия свят. Но сега не знам кое от всичкото това може да е истина. Аз лично предпочитам по-завоалирано четиво. Не такова, в което някой пише за тези неща, сякаш е абсолютно сигурен, ачик-ачик го е видял и преживял. Защото ако имаше такива случаи, едва ли всичко щеше да е забулено в такава мистерия и нищо още да не е доказано.

Не ми се е случвало да сънувам минал живот или поне не помня,но понякога когато исма нещо в реалния живот ,а не мога да го получа или осъществя ,поради ред причини,успявам да направя в сънищата

notar  и аз така първия път не можах да го схвана филма, защото до края нищо не ти е ясно, нещо както в "Шесто чувство" та затова го гледах още 2-3 пъти за да разбера всичко. И колкото повече го гледам толкова неща преоткривам. Незнам кой е сценариста, може да има българска жилка )
Но е важно и за другите, недейте очаква лесен филм в смисъл ей така комедия за забавление. Много е силен филма и с перфектни актьори...
September Лияна май беше тя и тя е била певица и артистка. Чела съм нещо от нея, доколкото знам тя е някъде в чужбина. Малко ми напомня Линда Гудман.
Тези преживявания нейни, незнам... с книгите трябва да се внимава, понякога те са начин да споделиш важни неща, но с такава материя трябва да си предпазлив...
Но незнам защо дискусията, която водим ми навява усещане за "ефектът на пеперудата"
“Ефектът на пеперудата" е теория според, която дори полъха от крилете на пеперуда в Ню Йорк, може да бъде почувстван като тайфун в Япония”. Всяко нещо води до друго. Често в живота на лошото действие се отговаря с лошо, на доброто пък с добро (често и с лошо). Та ние от една теме прехвръкваме на друга, от интересни по-интересни   
Но, едно срамежливо момче ми сподели на лични и нещо друго за пеперудите
Според този човек децата за това са искрени - те виждат и знаят много повече о&#! 1090; нас. Дори виждат аурата на хората и за това познават кой е добър и кой лош, виждат души - затова на една определена възраст започват да си говорят с въображаеми /за нас об&! #1072;че/ герои. А видиш ли пеперуди около бременна или бебе - духът му си играе с тях, забавляват го.

Да, темите стават все по-интересни, наистина!
С четивата и аз гледам да внимавам много. Не обичам, когато се говори в проценти за отвъдния свят Както бях чела в един сайт колко % души какви били, колко - не знам си какви, как да повярваш!
А авторката, ако не ме лъже паметта, беше Лиана Антонова, сега отивам в Гугъл, момент..... ето резултатите за нея.

Филма К-рах съм го гледала, но в момента не мога точно да си спомня за какво ставаше дума. Ето какво ще гледам довечера

Ето повече инфо тук
http://az-moga.com/?p=599

това обаче не е филм научна-фантастика или истории за извънземни, на мене си ми звучи напълно реална история
А може би е, когато някой преживее нещо наистина странно, вероятността другите да му повярват не е много голяма, но силата на един филм или песен е нещо друго....

 

Дааа, сега се сетих - той все повтаряше нещо за някакво събитие, което предстои на Земята.. И го чакаше. А никой не му вярваше, дори и зрителят се съмняваше от време на време абе този верно ли така и така.. И накрая го затвориха в някаква стая.. И на сутринта май той липсваше... Нали нещо такова беше. Прекрасен филм! Обичам такава тематика.

Nadia Jasem пиша набързичко, защото имам да свърша някои важни дела  и се надявам се да свърша в ранния следобед и да се присъединя към вас  

Здравейте!
Искам да ви питам каква роля има съществуването на паралелни светове за нашето развитие, да речем? В смисъл, как тяхното съществуване ни помага да се развиваме, усъвършенстваме духовно? Изобщо играят ли такава роля?
Нещо, като че ли ми се объркаха нещата в главата. Като умрем на Земята, в кой свят отиваме? Тези паралелни светове земни ли са?

Вече започвам да си мисля, че наистина душата ни броди в паралелни светове, като ви чета. Доста често ми се случва някой да го почувствам близък и познат - все едно се познаваме от години. По-ми се вярва, че е от сегашния живот. А, и на мен често ми казват, че съм им позната. Другото, което се сещам е, че се оправям прекрасно в чужди държави. Нацелвам точно местата, където искам да отида, като хрътка И това пак е във връзка, че знам неща, които няма от къде да знам. Не мога да се ориентирвам по карти - дори и в София. Всъщност май получавам дежа-ву, като стъпя на непознати места
Старите хора отдавна са казали - "Прави поне по 3 добрини на ден". Това е част от любовта, която раздаваме около нас.
Много готино ми стана, като преди около 3 години едно младо момиче ми помогна с детската количка по едни стълби на подлез, за което аз й благодарих, а тя се засмя и ми каза "Още две". Аз я погледнах въпросително и тя ми каза, че й оставали още две добрини да направи за деня. Поздравих я!
Мислила съм си за съня, че може в него да се срещаме с душите на другите хора и да си общуваме реално с тях. Например сънувам някоя приятелка, с която нещо не се чуваме напоследък, че се виждаме и започваме да спорим на някаква тема, която наистина в миналото сме имали. После обаче нещата са се изглаждали, но по-късно безпричинно започваме да се дразним от дребни неща една друга. Сънувайки я, аз общувам с нея и се повтарят нещата от миналото и виждам как се караме. Това ме кара да мисля, че и при нея е същото и че с нея си изясняваме причините за сегашното ни отношение, но на друго ниво - на астрално може би.
Това е проявлението на подсъзнанието, но то само се казва така, иначе си е нашата душа, която общува с околния свят чрез нейните си методи. Може и да греша, но само разсъждавам на глас

По повод дискусията за паралелните светове и как частици от нашата душа може да съществуват едновременно се разрових из моята информационна база данни. Преди време бях получила отговор от духовно извисен човек по този въпрос.. Търсих къде ли е и ето какво намерих. Мисля, че ще ви се стори интересно...

"Нашият ум поражда всякакви илюзорни представи и измами по отношение на космичните процеси, ние сами си ги изграждаме такива, ръководени от ограничените ни реалните възприятия в материално-физическия свят.

По принцип Душата се насочва основно към 7 тела-носители като самата тя се разделя на 7 отделни енергийни искрици, които вече се прераждат в тези съответни тела за да се реализират като осъзнати Личности. Тези тела-носители трябва да постигнат осъзнаването на Личността за да постигнат реалното проявление на тази Душа.

И именно 7-те отделни енергийни искрици представляват така наречените сродни Души, които се срещат във физическите си тела една с друга. Това просто е изключителна рядкост, това е интелигентно-уникална даденост.

А пък, ако се срещнат общо 7-те енергийни искрици, то това вече е невероятното Седмочислено проявление на Душата в цялата нейна съвъкупност като ... Единение.

Оттук идва и названието на много църкви по света като "Свети Седмочисленици" ...

И тук искам да отбележа, че не може да се допусне никаква грешка относно превъплъщаването на въпросната енергийна искрица на Душата - носител на цялототова Седмочислено Единение.

Душата се преражда точно в съответното за нея тяло и семейство - най-подходящите за нея, които ще й донесат всичките онези земни екстри за да се самореализира и себеусъвършенства тук, на Земята. "

Интересно, много интересно!
Ето, виждате ли как има различни теории. Почти различни. Някои се допълват, някои се повтарят, но много малко си противоречат. И все сочат към една посока, струва ми се.

Отделно от темата за паралелните реалности: отсях едно важно нещо от всичките тия теории - душата трябва да се стреми към подобрение, към усъвършенстване. Всяка една теория учи на това нещо. И всяка сочи като правилния път именно любовта.

Аз не съм запозната досега с тия паралелности, съвсем отскоро ми изниква като четиво. Откривам някаква логика, свързвам я с досега наученото и общо взето стигам до горния извод за усъвършенстването, за добротата, за откриването на половинка/и/та/е на душата...

Не знам дали живеем едновременно в тия реалности. Разбирате ли, това за "сега"-то някак си обаче не се връзва, независимо за колко реалности говорим. Ако съществува само сега, то тогава къде е вчера? Нанякъде по някаква стълбица, предполагаме назад (или надолу).  Но каква е тая стълбица? Айде, да не е стълбица, да е някакво измерение само по себе си (времето). Ако няма вчера, къде е отишъл мигът, когато преди една година аз примерно съм паднала по стълбата? Не е сега. Имало го е някога, този миг е бил реалност някога. Ето това ми е въпросът: къде и кога е това някога ? (Много въпроси ще станат )

zuki, предполагам, че и ние знаем колкото теб. Всеки тук размишлява на глас. И общо взето, когато в нещо се види някаква логика (което всъщност не е задължително), то това нещо изглежда като лъч в тунела Относно тия реалности - аз си създавам следната логика: ако душата ми е в момента в 7 примерно тела и всяко от тях научава по нещо от своя си живот, то след като умра, и тя се събере (това според някаква логика пак), тя ще е научила уроците от всеки един от тия 7 житейски пътя.
Ако пък другите части на душата ми пребивават в някакви други реалности и всяка част е поотделно от другите 6 и не може да се свърже с тях, то тогава логиката ми е, че целта им на тези 7 части е да се съберат. И това би станало ч/з усъвършенстване на всяка от частите, ч/з откриването от нея на истински значимите неща, ч/з възвишаването й на по-високо енергийно ниво. И в един момент те ще "заслужат" да се съберат и така...

Но най-силна логика виждам в това душата да е едно цяло. Винаги. И просто да се стреми към по-високо енергийни нива и към постигане на някакви неща. Затова и биваме изпращани тук на земята, за да се учим.
Не знам как е, знам само, че ми се иска да не е просто някакъв си организъм нашето тяло и щом умрем, да изчезваме вовеки, сякаш никога не ни е имало

Леле, сега като се чета и се чудя много ли филми гледам, много ли чета на тая тематика или много си вярвам

Аз приемам / за себе си, не искам да убеждавам никого/, че карма има, но човек може да се освободи от нея. Карма  обаче, не означава точно и буквално съдба. Съдбата е резултат от миналото. А кармата се трупа в настоящия живот и имаме избор да я променяме или премахнем. Всеки съзнателен избор променя начинът , по който ще се развие живота ни. Свободната воля е резултат от настоящето.
Всяко наше действие/положително или отрицателно/ оставят следа в нашия ум. Ума е този, който определя как виждаме света, чрез натрупалите се  от него впечатления. Ако сме насъбрали отрицателни впечатления, то ние ще страдаме. И колкото повече страдаме, толкова повече ще привличаме такова. И обратното, колкото повече се радваме, толкова повече положителни ситуации ще привличаме. Това е закона за причината и следствието. С него трупаме Карма/ тоест събрани предопределени впечатления /  Някои хора вярват , че съдбата е предопределена. След като вярват в това, така и ще бъде. Те няма да направят опит да променят живота си, защото вярват"че не могат"
Тези, които не вярват в преопределената съдба, използват закона за свободната воля, знаят, че имат избор и решават да променят съдбата си. Някъде четох, че на хора , които са  на  високо развито духовно ниво не им влияят хороскопи, защото те ЗНАЯТ, че  могат да променят живота си. Те казват, че целта ни трябва да бъде не  изчистван на карма, а изчистване от кармата. Наистина интересен начин на мислене.