Любители на виното има ли тук във форума по колко пият и кой са им любимите вина

Правят прекрасен бял мавруд и червен мавруд Загрей.

Мавруд е най-популярното българско вино. В една анкета сред посетителите на прегледа на българското вино в Пловдив – „Винария” – 80% бяха отговорили, че предпочитат червено вино, а от тях 2/3 посочваха като предпочитано червено вино мавруд. Защо и как се е получило така, не е ясно, но е факт, че около мавруда са се създали много митове.

Митовете за мавруда

Първият мит е, че този сорт е прочут в чужбина и е пример за хубаво българско вино. Който си мисли, че по света се избиват за български мавруд, е заблуден. (То изобщо българското вино е непознато на големите пазари, като се изключи Великобритания донякъде). Като сорт маврудът се споменава само в специализирани издания.
И в златните години на българския винен износ – от средата на 80-те до средата на 90-те – вино мавруд е изнасяно в незначителни количества. Дори в началото на 90-те лозята с мавруд останаха толкова малко, че сортът се смяташе застрашен от изчезване – тогава около 1,5% от общите лозови насаждения бяха мавруд. И започна най-голямата измама за българския пияч на вино. Износът започна да запада, винопроизводителите видяха, че на вътрешния пазар много се търси мавруд и започнаха да бълват. На пазара се появи невъзможно много мавруд. Само продукцията на Асеновградския винпром – откъдето е най-известното вино от този сорт – беше толкова много, че си задаваш въпроса – откъде толкова мавруд? Лозята около Пловдив и Асеновград с този сорт бяха около 1000 декара, имаше още малко лозя около Пазарджик, тук-там по още някой декар из Южна България. А на пазара се продаваше мавруд във всеки павилион, гараж, бакалия и супермаркет (и досега). Тоест виното мавруд на пазара беше по груби сметки около 10 пъти повече, отколкото могат да родят лозята с този сорт. Сметката е проста – повечето вино от такъв сорт беше или купаж, в който маврудът най-често е малък процент, или въобще без мавруд - смес от други сортове.

Така се създаде вторият мит – виното мавруд е плътно, силно, с тъмен цвят. А не е така. Може да е, може и да не е. Зависи от купажа с други сортове и технологията. Всички технолози, с които съм говорил, обясняваха, че имат големи проблеми с мавруда. Бил капризен сорт и труден за правене на вино. Ако го обработваш по нормална технология, както сортовете каберне или мерло, от него се получава вино с много светъл цвят, почти като тъмно розе. За да стане маврудът тъмен на цвят, или трябва да го смесиш с друго по-тъмно вино, или да се винифицира по по-различен начин – гроздовият сок да преседи заедно с гроздето по-дълго или дори да ферментират заедно. Тогава пък възникват други проблеми. Това е накратко - технологичните подробности са дълги за обясняване.

Допреди няколко години гладът за грозде мавруд стана такъв, че повечето реколти от края на 90-те и началото на новия век станаха на лошо вино. Защо? В изкупуването на грозде се намесиха прекупвачи, започна надпревара кой по-напред ще грабне малкото мавруд тук-там из България. А маврудът по принцип зрее късно. И започнаха да го берат още неузрял. От неузряло грозде, както е добре известно, хубаво вино не става. Слага му се захар преди ферментацията, ама вкусът е друг, суров, недодялан… Това е още една причина да се направи купаж с друг сорт. Така че, който казва: аз харесвам вино мавруд, то е такова и такова, не знае какво приказва. Няма човек в България, който да е купувал различните видове мавруд от магазините и така да си е съставил впечатление за сорта. Има само няколко вида мавруд, за които се предполага, че са чисти, но… Опитвал съм и съм сравнявал всички мавруди на пазара от 1994-1995 г. насам, многократно, затова имам смелостта да говоря по темата…

В началото на миналия век, когато асеновградският мавруд е бил прочут, по правило стопаните са брали гроздето след втора слана. Това се пада обикновено в края на октомври или към средата на ноември. А в края на 90-те почнаха да го берат дори в края на септември – както дойде.

Оттук произтичат и особеностите на някогашния мавруд и сегашния. Когато навремето са брали мавруда късно, той вече е бил с висока захарност, леко започнал да става на стафида. Като се изцеди гроздето за вино, през ноември е вече студено и ферментацията протича на студено (тогава не е имало като сегашните инсталации с регулиране на температурата), което е добре за вкуса на виното, става по-плодово, по меко. Гроздовият сок обаче е бил с висока захарност и не е могъл да ферментира напълно - остава неферментирала захар – т. нар. остатъчна захар. Така се получава полусухо, полусладко или направо сладко вино (според сезона, гроздето). Такава е била някогашната „Станимашка малага”. Преди няколко години винзаводът в Асеновград пусна на пазара „Станимашка малага” (около 12 лв. бутилката), за да възроди мита за някогашната, но сегашното прилича по-скоро на евтино вино подсладено със захар – като някогашните „Кадарка” и „Манастирско шушукане”.

Какво стана после? Към края на 90-те и след 2000 г. много производители започнаха да садят лозя с мавруд. След 2000 г. лозята почнаха да раждат и се появиха много нови марки на пазара. Но имаше и нови производители, които правят мавруд с грозде от старите насаждения. Такива са „Тодоров” (Todoroff) и „Вила Винифера” (Vila Vinifera) в с. Брестовица. Първият спечели популярност като производител на бутикови вина, някои от които много добри. „Вила Винифера” също прави малки количества, които обаче не се продават навсякъде (дори в настоящата дегустация не сме включили вино от тази изба, защото рядко се намират, в някои специализирани магазини). Избата се е ориентирала повече към винен туризъм, вече има и собствени лозя.

В същото село има още една изба – „Нов живот – Брестовица” – която традиционно присъства на пазара. Нейният мавруд беше добър, но поизчезна от магазините и също не е включен в настоящата дегустация.

В Брестовица правеха мавруд по три различни технологии, така че любителят можеше да сравни – на изба „Тодоров” ферментира в стоманени съдове, на „Вила Винифера” в бъчви, а на „Нов живот – Брестовица” – в циментови съдове. Не се наемам да посочвам с коя техника се получава най-добро вино. На който му се струва, че би трябвало в дъбови бъчви да ферментира най-добре, бърка (казвам по принцип, не за конкретния мавруд от Брестовица). Някои твърдят, че в бетонни става най-добре, с най-богат и плътен вкус (произвежда се и специален полимерен бетон за съдовете за ферментация, дори масата на съда оказва влияние на качеството на виното). Но това е дълъг разговор, не само за мавруда.

Друг нов мавруд на пазара беше „Качивела” на винзавода в Поморие – в една тумбеста бутилка, подобна на бутилка за коняк „Слънчев бряг” или „Плиска”, но по-голяма. Под това име е бил известен сортът в региона „от древността” – твърдят производителите. Виното имаше вкус, който прилича на мавруд, но не беше кой-знае какво. И изчезна от пазара. В момента из магазините за вино и супермаркетите в София, например, не може да се намери, затова и не е включено в класацията.

Един от най-големите производители „Домейн Бойар” също прави мавруд от по-ниската ценова група – към 5 лв. бутилката, но също не се среща навсякъде на пазара и не е включен в дегустацията. Но и не е нещо, което си заслужава внимание. Има мавруд “царска селекция”, който си струва, но е по-скъп.
В опитаните тук 18 вида мавруд са най-често срещаните марки на пазара в момента. В бележките към всяко вино е дадено по нещо и за производителя.


Митът за асеновградския мавруд

Трябва да се кажат специално няколко думи за него. На пазара се срещат поне 10 вида мавруд от винзавода в Асеновград. Повечето са лоши, въпреки старата слава. Никой не смее да каже - “Царят е гол”. Отдавна познавачите са установили, че маврудите на този производител са нещо кофти, но никой не го обявява публично. Вината му не попадат в горния край на класации и дегустации.
Повечето мавруди на Асеновград са типични за стария стил български вина, по-груби, по-кисели и стипчиви, с по-дървен вкус. Но много хора си ги харесват, най-вече по навик. То е свързано и с хранителните навици – който е свикнал да яде много солено, много кисело, туршия, мазни мръвки и др. подобни, харесва по-груби вина. Иска да му смъднат под лъжичката, да ги усети силно в устата си. За такъв човек по-плодовите, балансирани или деликатни вина, с по-меки танини, ще се видят слаби.

Но някои от вината от Асеновград са незадоволителни и за по-грубите вкусове. За много от тях остава съмнение, че не са чист мавруд – вероятно купаж с други сортове. По правило е разрешено в сортово вино да се прави купаж с до 15% от друг сорт, без да се обявява на етикета. Никой обаче не може да докаже какви купажи прави един или друг производител. Трябва да се пратят проби в лаборатория в Германия, където имат точни методи и база данни с генетични проби, така че не само сорта, ами и местността в България, откъдето е гроздето могат да посочат. Такова изследване, обаче, струва няколко хиляди евро за няколко проби.

Още една подробност за маврудите. Сортът се смята за най-древният у нас и не се среща другаде по света. Сега правят нови насаждения с него, които са върху американска присадка. Това се прави през последните 100 години, защото само така лозята оцеляват от филоксерата – вредител, който съсипва корените на растението. В последните години се садят два клона на мавруда, разработени от български селекционери. Наричат ги клон 1 и клон 2. Каква е разликата, не е ясно. Никой производител не посочва от кой мавруд прави виното си.

Богиня
Розе?

Тъкмо излезе и новото Beaujolais Nouveau  за тази година.. Честито на всички фенове на Божолето, а това сигурно е фантастично. Утре мисля да си напазарувам