Pomost Nov Semeen Kodex

между другото, очертава се  заглавието на темата да не е точно, предвид това, че се визират най-вече проблемите на новия ск за българите в чужбина ... гледам в зачатие има вече доста подробна тема, която обаче на мен ми звучи малко безнадеждно за сега. особено за заварените случаи, т.е. тия, които след получаване на доклада от чужбина са почнали процедурата в бг преди влизането на закона, но още нямат решение за вписване в регистъра.
много ще се радвам да видя да заработи успешно тая система. мен лично ме интересува, макар и в средносрочен план, и ще следя темата.

най-общо, това, което знам по въпроса, е следното:
понастоящем, българите с постоянно местожителство в чужбина, осиновяват по реда за международно осиновяване. обратното, чужденци с постоянно местожителство в бг, осиновяват по вътрешния ред. т.е. гражданството не важи, гледа се постоянното местожителство, т.е. повече от 183 за годината. разлика при смесените бракове в този смисъл няма вече.

реда при международно осионвяване на дете от бг е подаване на документи от кандидата чрез акредитирана организация за посредничество при международни осиновявания или директно чрез централния орган на страната, в която постоянно пребивавате, до централния орган за международно осиновяване в бг, което е министерство на правосъдието.
под „подаване на документи” имам предвид социалното проучване и събирането на наръча документи, които се изискват по законодателството, където живеете, и по това в бг (има си наредба какво трябва да има в досието, което се праща в МП). общо взето, за страните, които са и страни по хагската конвенция, съществени разлики в тези документи не би трябвало да има ...

после, като влезнат в МП, грубо е горе долу е същото като в националното като логика – включват те в списък и чакаш да те одобрят като подходящ за дете от регистъра за международно осиновяване. има пак съвет и той заседава и гледа децата и им търси родители. като те изберат, получаваш писмо ...
няколко неща не са ми ясно в детайли обаче на мене –
1. от това, което чета на сайта на мп като становища, излиза, че доста се насърчава процедурата чрез акредитирана организация – примерно мп се ядосва, когато кандидатите пишат директно въпроси до мп, като казва, че акредитираната организация е тази, която е трябвало да им обясни всичко за процедурата, а не МП ...
та се чудя, как ще гледат в мп на досиетата, директно внесени чрез другия централен орган ... и как ще се дава информация по движението ... би трябвало да контактуват писмено с всеки кандидат осиновител, когато имат какво да му кажат, ама така ли ще е ... би трябвало да има и писмено потвърждение за всяко движение на досието – т.е. един вид да се знае „входящия номер” като го препраща единия орган на другия ... (то естествено най-важно е да се знае кога и с какъв номер е влязло в мп ...)
2. по мойта логика, кандидат осиновител от „бг произход” би трябвало да е с едни гърди напред пред чужденците, когато става дума за осиновяване на дете от бг, най-малкото заради общия език с детето ... ама дали е така ... и как ще се конкурираме с чужденците за титлата „най-подходящ” за дадено дете не ми е ясно ... както не ми бяха ясни и критериите, по които ни определят за най-подходящи за съответното дете при вътрешното осиновяване. успокоява ме това, че независимо какви критерии и методи на познание прилагат, мен ме събраха с мойто си дете веднъж, защо да не се случи и втори път 
другото за притеснение във връзка с конкуренцията с истинските чужденци, поне в началото, е, че имат сега много натрупани досиета на осиновители ... та сега докато тях ги разчистят, че висят отдавна ... 
3. още не съм си изяснила как работят нещата с акредитираните организации, които макар и скъпи, явно са предпочитаната форма ... пред мп трябва да те презентира акредитирана от тях организация, т.е. акредитирана от бг-мп. а процедурата по проучване и стартиране на процеса в страната, в която живееш, се движи от местна организация за осиновяване, която пък е акредитирана за съответната държава, откъдето искаш да осиновиш ... (поне при мен гледам, че е така). та се чудя всъщност с колко такива организации имаш отношение и как стават точно нещата. но, признавам, по тоя въпрос още  не съм ровила и питала достатъчно, тъй като не ми е пряка болка сега. при мен лично, няма организация, акредитирана за бг  и единственият ми шанс е чрез централния орган, но пък има едно постановление за този ред с изрични хипотези кога се прилага процедурата без акредитирана организация, и тези хипотези са доста тесни и частни случаи, в които нещо не се виждам ... но ще се проучва още, де, не може да няма начин!

само да допълня, че истината е, че ако не се ползва акредитирана организация, трябва много добре да се познава правната уредба, повече в сравнение с вътрешната процедура. при вътрешната социалните служебно си движат всичко ... тук ... май не е точно така. аз още не съм вътре с всички детайли, но предстои

въпроси към юристите:
 
Какво става, ако постоянно живеещ в чужбина българин се установи да живее постоянно в България? Може ли на следващия ден да подаде документи по процедурата за живеещи в България?
И какво става после, когато примерно месец след приключването на процедурата въпросният български гражданин реши пак да се засели в чужбина, с детето?

Струва ми се, че има много недомислени неща...

Важно е, защото има много българи в чужбина във възраст, в която създават семейства и отглеждат деца.

ами, то това е най-лесният откъм процедура начин, а сигурно и като време. но иска да се преорганизира ежедневието за около година и нещо ...
принципно, идва, стои 183 дни и на 184-тия подава докс и въобще прави местно осиновяване. взима си детето после и си заминава. остават следните въпроси: 1. по-незначителният - как точно ще се осъществява наблюдението двете години - но като се има предвид, че не следят много ... мен не ме следят например, пращах няколко докладчета по и-мейл, при това аз предложих ... 2. как ще влезе детето в чужбинската държава - със какъв статут - виза, после на някакво основание ще трябва да има постоянно пребиваване, граждансктво ... в страните по Хагската конвенция това е сериозен проблем, т.е. ако си осиновил и им се заявиш, без да си минавал по местния ред ...  поне при нас това ще е сериозен проблем, за сега без отговор ... е, верно, мисля, че има още една административна вратичка, която пак взима още година, в която трябва да си стоиш в бг, т.е. при детето, де, а и не е отработена, та не й се знае изхода, а чиновниците като цяло и навсякъде по света не обичат изключенията  ...

вън от тия проблеми, напрактика може и да е по-бързо от международно осиновяване, с повече избор реално, но стои въпросът какво ще се прави през всичкото това време в БГ, щото трябва да си тук, и трябва да имаш доказани доходи тук, за пред социалните и съда после ... това имах предвид под "реорганизация на ежедневието" ...

Marrymaroon,
Много ти благодаря,  
не ми се сърди, тази вечер се изживявам като самодеен юрист и пак ще питам:
Та значи по Хагската конвенция: да речем, че господин или госпожа еди-кои-си осиновят в България дете, напълно редовно, и после, примерно месец след приключване на процедурата, им се отваря възможност да гледат богата баба в Германия (или Италия, или Белгия). По какъв начин ще си вземат детето? Нали си е тяхно? И каква е точно разликата между тях и тези които са си "пренаредили ежедневието" за година-две? Изключвам случаите с двойно гражданство, там вече става висша математика.  

Значи, аз не съм специалист съвсем нито по хагската конвенция, нито по имигрантско право, а и не практикувам вече от известно време, та съвсем ен гро ще го обяснявам, един вид от обща култура, извини ме, ако някъде звуча лаишки или допусна неточност.
Принципно, звучи логично, доколкото правилото е, че можеш да си променяш постоянното пребиваване, макар и с условия, и това е различно от гражданството, ако междувременно осиновиш докато си постоянно пребивавал някъде, да има начин да се уредят нещата. И то май има, но не автоматично, бързо и лесно.
Като цяло, проблемът идва, когато детето трябва да получи гражданството, съответно резиденсткия статут на родителите си. Защото съдебните решения на бг-съд не винаги се признават автоматично. Трябва да има или международен договор, или да го предвижда вътрешното законодателство, или да се извърви процедура по признаване на чуждо съдебно решение. При това за САЩ и Канада преди да се стигне до съда, на детето му трябва виза въобще за да влезе в страната. Или трябва да чака признаването на съдебното решение. Тук при нас е било сложно, но възможно до примене на хагската конвенция преди няколко години. Сега въобще не е ясно и направо нямало процедура, така ми казват по-запознати. Един вид, има вътрешно осиновяване и хагска конвенция и нищо друго, всичко друго е извън закона, не съществува и за него няма процедура. Аз още обаче се ориентирам и не съм наясно кое как е точно и това вярно ли е наистина.
Най-лесно е напрактика за хора, които са само бг-граждани, които работят , съответно живеят, в държава от евросъюза. Щото ако дойдат, поседят, осиновят, детето ще е бг гражданин като тях. И след осиновяването могат да си го водят, където си искат, само им остава проблемът с наблюдението.
За граждани на други държави от евросъюза не знам точно, честно казано. Но детето няма как автоматично да получи тяхното гражданство. Съответно, като се върнат в страната си след осиновяването, ще трябва да признават съдебното решение и въобще да търсят статут за детето си ...
Във всеки случай, ще трябва доста време да изкарат в Бг – първо 183 дни, после три месеца проучване, неизвестно колко месеца чакане и накрая месец два дело и взимане на детето. Това най-малко. Примерно в моя случай, ако аз го правя, плюс процедурата по издаване на виза. А стои и въпросът с доказаните доходи в контекста на всичко през този период. Та затова говоря за пренареждане на ежедневието. Това са си година и половина – две. Колко хора могат да зарежат дом и работа, за да си променят постоянното пребиваване с цел осиновяване за такъв период ... при наличието на деца, особено почнали училищната система вече, това си е и практически невъзможно.

За СО- не съм специалист по семейно право, но съм убедена, че когато българи, установени в чужбина осиновяват по новите разпоредби дете от България, те ще бъдат предпочитани пред чуждите граждани.
От изменението на СК през 2003г. до сега няма ясни , категорични и еднозначни критерии, по които се прави избор по "подходящност".Затова и СО действат твърде предпазливо, опирайки се на типични и познаваеми критерии.Този извод си правя от прочит на протоколи от заседания на СО.
При националното осиновяване "подходящност" се определя според желанията на кандидат.- осиновителите/ което е спорно дали е много правилно,  но пък е доказуемо откъм съответност- дете- кандидат-осиновител/, според възрастта/ също доказуем критерий/ и това, което ми е направило впечатление-  близко местоживеене.

Тъй като е заложена идеята в новия  СК , както и в предишния, след изменението му през 2003г.
за  повече леснина и малко  пречки по пътя на по-нататъшното  търсене на произход,  това също е в полза на кандидат -осиновителите българи, осиновяващи дете от България.

Логичното действие на  СО ще бъде да предпочетат българи пред чужденци при осиновяване на дете от България, защото
- критерият за подходящност е доказуем.
-лесен за мотивиране .Решенията на СО се мотивират задължително./Общ език, обща култура с детето, възможност за по-лесна адаптация/
-по-лек е пътят  към търсене на произход на детето в един момент./Предполагаемо е, че българите, макар и живеещи в чужбина по по-лесен начин биха се справили със съответните съдопроизводствени правила в  БГ и биха подпомогнали детето в търсене на  произход/

Ей ме и мен тук 

Чета и се питам, защо един чужденец ще е по-годен от мен? Чужденеца си е чужденец и утре ще стане и ще си замине барабар с българчето. Ние, които живеем в чужбина, макар и за момента да не сме в Б-я, един ден ще се върнем или най-малкото ще възпитаме децата по друг начин, да знаят къде е родината. Има традиции, обичаи, нрави които са си "наши" и е редно да ги запазваме.

Нещо не го разбирам това с постоянното пребиваване. Ние сме български граждани! Защо ще ни третират като чужденци?

Мисля логично. Ако осиновяването в държавата в която живееме е по-лесно и бързо, защо тогава да се занимаваме с Б-я? Аз съм с двойно гражданство и въпреки това предпочитам/х да осиновя дете от Б-я.
Сега като чета за какви усложнения става на въпрос и като знам как точно работят институциите в Б-я и ми е отщява изобщо да започвам нещо.

Мое лично мнение е че държавата ни трябва да се стреми да запази децата си, да ги настанява в български семейства.

Ще ви следя за новини. Пожелавам успех на вече започналите процедурата и тези които скоро ще я запонат. Аз ще почакам още малко и се надявам да дойде деня в който да ви представя новия член на семейството ни.

Държавата в случая е силно заинтересувана предимно от високите такси, които могат да се събират по линията на международното осиновяване. 

Отделно изборът на дете от България не би трябвало да се основава единствено на лекотата на процедурата. Не е пазар в края на краищата.
Всичките аргументи за детето - език, родина, търсене на произход - са валидни, независимо от процедурата.

боя се, че беше невъзможно стария режим да продължава дълго. общо взето, тази промяна се очакваше и даже имаше нещо акто негласен толеранс от страна на държавата в отлагането на въвеждането на режима на международно осиновяване за постоянно живеещите в чужбина българи.
не мисля, че държавата печели от някакви по-високи такси в случая. това, което ме смущава повече е, че се съъздава бизнес за посредническите организации и практически е задължително да ги ползваш. всъщност големите пари отиват при тях. какво от тези пари, дали и как стига до "държавата" не знам.

а иначе, за запазването на българчетата в български семейства, какъвто е апелът на киара, е малко спорно - българите точно тези деца от международния регистър често не ги искат, защото не били българчета ... та, затова остава най-вече езика като фактор на близост, с оглед по-лека първоначална адаптация ...

marrymaroon, това за агенциите и аз си го помислих, много ще печелят от това.

Тук виждам и друг нюанс. Дали с тази промяна не се опитват да дадат нежеланите деца пак на българи  Като бългаски гражданин не искаш едно дете по една или друга причина и то попада в чуждестранния регитър от където българите живеещи в чужбина ще осиновяват. Дали може да има нещо такова?

маймуна, така е, не е пазар НО не може да се инатиш, че точно българче ще осиновяваш при условие, че те спират, спъват от всякъде, а държавата в която живееш ти дава по-благоприятни условия. Все пак нали няма значение какво и от къде е дошло това дете.
Въпреки че аз, пак казвам, предпочитам да е от Б-я но ако не става... свят голям

според мен, не се опитват това да направят. просто това е изискване по хагската конвенция и толкова, чак такъв скрит и тънък умисъл няма
никой не насилва бг в чужбина да осиновяват международно именно в българия, все пак.

киара, между другото, ако не е тайна, в коя чужбина сте, където условията са по-благоприятни?! и местно осиновяване ли имаш предвид? странно ми е, щото по-белите държави, в които обичайно се емигрира, има определено проблем с липсата на деца за осиновяване, а в държавите, дето деца за осионвяване има в изобили, по правило не се емигрира ... та направо географска загатка ми спретна

Ами все пак сме с гражданство тук и си се водим свои  Дефакто аз ще осиновявам от моята си държава, нищо че не е родна и ако процеса тук е по-благоприятен от този за осиновяване в Б-я защо да не се възползвам от това  Не съм разучавала подробно как стоят нщата тук.
Това ми беше мисълта 

Доколкото темата се очертава като коментар на осиновителните процедури при международно осиновяване, споделям, че в днешния бр. на в-к Труд прочетх материал за реакцията на съдиите от СГС срещу новите правила за международно осиновяване и не достатъчната прецизност на тези правни норми.Вероятно ще се очакват промени в процедурата, в посока към улесняване на съдебната процедура./ правилата за призоваване и оттегляне на предварително дадено съгласие/ Това е желанието на съдиите от СГС, които всъщност единствени в България са компетентни да разглеждат осиновявания на деца, вписани в регистъра за м-народно осиновяване.
Това горе-долу е идеята на материала .