iren5 Ако имам син тинейджър и стане наркоман ще мисля къде съм сбъркала, а преди това ще потърся добър терапевт, клиника и прочее. Няма място за тръшкане. Психичните болести са като физическите и изискват съответното лечение.
- Публикувана: 27 септ. 2009, 20:19 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2009, 00:33 ч.
Пристрастеност
Точно това е ОК. И точно затова смятам, че е добре да сподели с родителите. Защото не се разбра те знаят ли. Ако не знаят как ще и помогнат?
Нещата са безкрайно прости- зависимите имат нужда от самоосъзнаване, но! безкрайна нужда от помощ, чужда. Помощ под всякаква форма - подкрепа, морална, физическа, любов, приемане, разбиране. Имат нижда от общуване и в никакъв случай не мога да кажа, че възприемам "виковете" им като търсене на поле за изява на драмата си.
Колкото повече търсвят толкова по-добре, ако питате мен. Не обратното.
Колкото повече търсвят толкова по-добре, ако питате мен. Не обратното.
Може би, "двата шамара" от Бояна Ламбер, са си точно на място.... (може би не... - едно, че незнам, а второ - дори да знам - не съм запознат отблизо с човека и с проблема)
Ако решиш да не се друсаш, няма да го правиш, колкото и лесно да звучи, и колкото и време да отнеме. Това, че с трева се почва, е извинение. Не е така, зависимите хора, в много от случаите, трева не са и помирисвали. Подкрепа ти трябва, но трябва да повярваш на себе си, иначе заменяш зависимостта към наркотиците с тази към човека до теб. И какво става когато него го няма? Единственият начин е да вярваш в себе си, да си запълваш времето - не зная на колко си години, но според това - работа, курсове разни, кино, филми и т.н. Била съм 6 години с човек, зависим към хероин (венозно приеман - тези за които важи безумието , че няма бивш такъв), 3 от които сме се борили с това - е правила съм какво ли не - всякакви методи и истории (повечето не искам да си ги спомням), та докато той наистина не поиска и не се пребори сам - резултат нямаше. Вече 10години този човек живее нормален живот (въпреки пропуснато време) и връщането назад го няма като вариант. Та от моя опит това е, много упорит труд върху себе си и нищо друго. А и няма нищо по-хубаво от това да си трезвен (другото е самозаблуда)
Вчера пуших трева
Всичко зависи от мен
Успех ти желая, знай добре, че всеки сам си чертае пътят. Помисли хубаво къде искаш да стигнеш? Защото времето не се връща назад. Никога.
Нещата са безкрайно прости- зависимите имат нужда от самоосъзнаване, но! безкрайна нужда от помощ, чужда. Помощ под всякаква форма - подкрепа, морална, физическа, любов, приемане, разбиране. Имат нижда от общуване и в никакъв случай не мога да кажа, че възприемам "виковете" им като търсене на поле за изява на драмата си.
Колкото повече търсвят толкова по-добре, ако питате мен. Не обратното.
Колкото повече търсвят толкова по-добре, ако питате мен. Не обратното.
Може би, "двата шамара" от Бояна Ламбер, са си точно на място.... (може би не... - едно, че незнам, второ и да знам - не съм запознат отблизо с човека и с проблема)
Мноо ги "обичам" аз "окуражителните шамари". При зависимите дали действат винаги? И дали осъзнаването идва след два шамара и безвъзвратно се променят нещата? Или може би трябва системен кютек? Пред това обаче аз предпочитам изслушване на мрънкането, непрекъсната борба с несигурността на зависимия.
Впрочем да поясня, че и "окуражителните шамари" са вид обратна връзка....Само на шамари обаче не става. Панимайш?
Нещата са безкрайно прости- зависимите имат нужда от самоосъзнаване, но! безкрайна нужда от помощ, чужда. Помощ под всякаква форма - подкрепа, морална, физическа, любов, приемане, разбиране. Имат нижда от общуване и в никакъв случай не мога да кажа, че възприемам "виковете" им като търсене на поле за изява на драмата си.
Колкото повече търсвят толкова по-добре, ако питате мен. Не обратното.
Колкото повече търсвят толкова по-добре, ако питате мен. Не обратното.
По темата е хубаво да се говори по принцип, но превенцията касае родителите на малки деца. Зависимите няма да се излекуват с такива разговори. Те имат нужда от истинско лечение, с истински специалисти. Подкрепата на останалите е след лечението да ги приемем обратно и да им се доверим, че са се променили. Познавам такива хора, излекувани и живеещи нормален живот.
winter_wolf Радвам се, че разбра идеята ми. Дали ще са от полза никой не знае, но поне е някакво разнообразие и начало на дискусия, която да е полезна на други.
Подкрепата на останалите е след лечението да ги приемем обратно и да им се доверим, че са се променили. Познавам такива хора, излекувани и живеещи нормален живот.
Именно, това може би се отнася и за конкретния случай.
Доврете се на момичето, напишете и нещо освен "окуражителните шамари".
Именно, това може би се отнася и за конкретния случай.
Доврете се на момичето, напишете и нещо освен "окуражителните шамари"
Доврете се на момичето, напишете и нещо освен "окуражителните шамари"
offtopic: "окуражителен шамар" ми е непознато изобретение. Ако искаш ми го обясни. Аз казах "два шамара" (в кавички) с цел самоосъзнаване (...а не с цел окуражаване... ако именно или може би говорим за "драматичен монолог" и т.н.)
Именно, това може би се отнася и за конкретния случай.
Доврете се на момичето, напишете и нещо освен "окуражителните шамари"
Доврете се на момичето, напишете и нещо освен "окуражителните шамари"
offtopic: "окуражителен шамар" ми е непознато изобретение. Ако искаш ми го обясни. Аз казах "два шамара" с цел само самоосъзнаване (...а не с цел окуражаване... ако именно или може би говорим за "драматичен монолог" и т.н.)
За да си остроумен, не веднъж съм отбелязвала, освен остър, то трябва да си и умен. Това да се възприема като един, подчертавам един, шамар с цел самоосъзнаване.
Игричките на думи друг път. Когато се отнася за зависимости от такъв тип лигавщините не ми понасят.
Подкрепата на останалите е след лечението да ги приемем обратно и да им се доверим, че са се променили. Познавам такива хора, излекувани и живеещи нормален живот.
Именно, това може би се отнася и за конкретния случай.
Доврете се на момичето, напишете и нещо освен "окуражителните шамари".
Като поощрение- зависимостта към марихуана е психическа, но е нужно доста време, за да се стигне до нея. Откачането не е толкова трудно, защото и въздействието на марихуаната не е толкова силно. Просто, не трябва да се вживява. Като грип е и ще мине с адекватни мерки, препоръчани от специалист. Нужна е и психотерапия, за да се решат проблемите довели до случая. Ако те са "пубертет" ще се израснат и ще мине. Хората успяват да се излекуват от хероинова зависимост и алкохолизъм, а това нищо не е в сравнение с тях. Леко встрани от случая, именно грубото отношение с децата, раздаването на шамари, крясъци, поощряването да крият емоциите си, да не общуват спонтанно, е най- големият проблем. Не случайно днешните модерни наркотици като марихуана и екстази улесняват общуването и карат употребилите ги да се чувстват добре приети и способни да споделят. В крайна сметка, "шамарите" си остават за нас. Гледаме деца и вместо да се вайкаме в каква държава живеем е редно да се отнасяме по- отговорно към психичното им здраве. Към собственото си също.
Първо благодаря на всички които са прочели дългия пост. Благодаря и на тези, които не ме смятат за слабохарактерна девойка търсеща внимание. Първоначално седнах да пиша темата главно защото търсех съвет, но след като си спомних всички моменти и подробности, тя се превърна в изповед. Искам да кажа, че аз знам точно защо започнах да си имам работа с наркотиците. Тогава бях в период, в който действително имах нужда от нещо, което да ме отдели от проблемите ми. Имах нужда от нещо дръзко и непознато, към което да съсредоточа вниманието си. След като преминах всички състояния от безумното желание да си набавиш наркотика до отвратителното смачкано настроение след като ефектът му е преминал, аз реших да си отворя очите, защото усетих, че така животът не може да продължава, беше въртене в омагьосан кръг. Въпросът ми всъщност е защо след като цяло лято нямах нужда от наркотици, след като си изясних толкова много неща изведнъж тази мания пак се появява? На края на лятото бях в абсолютно равновесие със себе си и с близките си. Знаех точно какво искам и какви грешки съм направила. Всичко вървеше идеално. Имаше моменти през лятото, в които съм си мислела и съм се чудела на себе си как съм можела да върша такива глупости. Не мога да разбера защо точно сега пак желанието ми да приемам наркотици се появи?!
Не мога да разбера защо точно сега пак желанието ми да приемам наркотици се появи?!
И, все пак, потърси помощ при специалист. Тук няма как някой да ти даде адекватен съвет, защото не сме специалисти и не те познаваме.
ПП Прощавай, ако си се почувствала обидена- не това беше идеята ми. Факт е, че човек трябва да е слаб и да не иска да живее активно, за да започне да се друса. Ако не си такава не се друсай, а живей. Все има още един милиард неща, които не си преживяла и ще са ти интересни и вълнуващи.
cveteee, опитайте да говорите със специалист.
Нямам желание да Ви напътствам, нито да Ви давам конкретни съвети, не Ви познавам и има голяма вероятност да Ви объркам повече.
Искам само да кажа, че е чудесно, че говорите. Обикновено хората са добронамерени, независимо от това, че раздават окуражителни шамари. Споделяйте, има шанс да чуете ценни неща, които да Ви останат в съзнанието за дълго и да Ви помагат, може да е нещо незначително за околните, Вас да ви докосне. Потърсете и професионална помощ в комбинация.
Заслужава си да се борите!
Нямам желание да Ви напътствам, нито да Ви давам конкретни съвети, не Ви познавам и има голяма вероятност да Ви объркам повече.
Искам само да кажа, че е чудесно, че говорите. Обикновено хората са добронамерени, независимо от това, че раздават окуражителни шамари. Споделяйте, има шанс да чуете ценни неща, които да Ви останат в съзнанието за дълго и да Ви помагат, може да е нещо незначително за околните, Вас да ви докосне. Потърсете и професионална помощ в комбинация.
Заслужава си да се борите!
cveteee, всички отговори по-горе са от грижа и желание да ти помогнем.
Такъв е живота - предлага такива моменти на всеки (и мъже и жени) без изключение - моменти в които ставаш като "слабохарактерна девойка търсеща внимание". (няма нищо обидно в това)
Действително? Позволи ми, напълно да не се съглася с тази част. Ако търсиш "първата грешка", според мен, отговора е в тази част.
Предишното ежедневие носи предишните проблеми... в обкръжението на предишните приятели... няма нищо чудно погледът ти да бъде прикован към - предишното лесно (но неправилно) решение.
Това което ти писаха другите по-горе за старите приятели, да смениш приятелите си - това не са някакви празни приказки. От мен толкова - кратко и ясно (надявам се). Който знае, да каже повече.
Благодаря и на тези, които не ме смятат за слабохарактерна девойка търсеща внимание.
Тогава бях в период, в който действително имах нужда от нещо, което да ме отдели от проблемите ми.
Въпросът ми всъщност е защо след като цяло лято нямах нужда от наркотици, след като си изясних толкова много неща изведнъж тази мания пак се появява? На края на лятото бях в абсолютно равновесие със себе си и с близките си. Знаех точно какво искам и какви грешки съм направила. Всичко вървеше идеално. Имаше моменти през лятото, в които съм си мислела и съм се чудела на себе си как съм можела да върша такива глупости. Не мога да разбера защо точно сега пак желанието ми да приемам наркотици се появи?!
Това което ти писаха другите по-горе за старите приятели, да смениш приятелите си - това не са някакви празни приказки. От мен толкова - кратко и ясно (надявам се). Който знае, да каже повече.