Днес ми е мъчно, защото... 12

Мили момичета, чета всеки пост, но почти не пиша, защото винаги си мисля, че думите ми няма да са на място. Но винаги искам да ви дам кураж като прочета поредната ви трагична история.
Аз по принцип съм по силен човек и по лесно понасям ударите на съдбата и както казва майка ми - "на теб ако не ти е трудно няма да ти е сладко", този ми силен характер е наследство от баща ми, за което понякога съм благодарна, но понякога ми се иска и аз да съм слаба, крехка и лесно ранима душа. Както и да е отплеснах се доста, за което ме извинете, но искам да ви изкрещя -Горе главите милички !
Знам трудно е, тежко е не ви се живее на моменти и живота ви няма смисъл, но щастието дебне зад мъката ви, пуснете го да се настани трайно у дома ви, както направих аз. Знам че е трудно, но аз докато гледах болните си дечица и ставах всеки ден с болката, че този ден ще ни е последен заедно и когато ги погребвах, а от сърцето ми капеше кръв, там някъде дълбоко в него израстваше винаги  едно коренче на надеждата и същевременно на убедеността, че аз ще бъда щастлива истински с мое дете.
И не сбърках, след 15год. връзка със "съпруга" ми(нямаме брак) и мечти за наше дете, аз гушкам нашето проходило, проговорило, пухкаво и най-доброто и любвеобилно дете на света.
Поста ми е за другата тема, но аз исках да го напиша тук точно на вас страдащи майчета и да ви кажа: "Вярвайте, че ще дойде и вашия ден на щастие, мъката ще е с вас завинаги, но радоста ще я приглушава и ще свикнете да живеете с тази благословена радост-вашите бъдещи деца."
    за всички ви.

Анелия, благодаря ти за този пост... Всички имаме нужда от него!

Анелия, Благодаря за подадената ръка и надеждата...  

  Анелия благодарим   

Мила благодаря за позитивизма които ни вдъхваш имаме нужда от това  те силно

...защото днес открих зъбче в устата на Дари с проблем,  нямам сили вече. Не се ли намъчи достатъчно детенце? Не разбирам. Не издържам.

Светле,миличка толкова съжалявам.Горкото мъниче,толкова изстрада.
Прегръщам ви 

Светле,другарче мило.................

Днес ми е мъчно, защото минаха 40 дни от преждевременното ми раждане и вместо да тикам количка отидох да запаля свещички за бебетата

petia_vt ,  ще ми се да мога да ти вдъхна надежда и вяра в бъдещето. Но е минало твърде кратко време.  Не че времето ще те излекува,но ще ти помогне да се научиш да вярваш и да се бориш отново. А дотогава -винаги сме насреща.

Petia_vt толкова, толкова много съжалявам, много боли...думите са излишни, знай, че ние сме с теб

Благодаря Ви момичета, знам че все още е рано, но вие най-добре разбирате какво е чувството от загубата. Искам да забравя всичко все едно, че не е било. Тръгнах и на работа по-рано, за да не мисля за това. Но понякога ми е толкова мъчно. Моите бебета бяха заченати инвитро, толкова ги чакахме, надявахме се и чудото стана. След това започнаха проблемите и накрая изтекли води в началото на 7 месец, а бяхме толкова близо до края. Мислех, че няма да преживея, ако нещо се случи с бебето(защото едното беше увредено и нямаше шанс), мислех си, че не може Господ или съдбата да ме накаже още, но уви явно ще трябва пак да съм силна Надявам се всяка от нас да забрави и намери утеха

petia_vt ,страдам с твоята мъка и болка и наистина много боли...Искаше ми се да не познавам това чувство,но уви...Прегръщам те,миличка и се моля за малките ни безвазвратно загубени бебчета...От загубата на нашите изминаха 25 ужасни и мъчителни дни и по-леко не ми става,напротив!Незнам дали някога ще мога да вдигна глава и да продължа!И когато си на 3000км от родината,светът изглежда още по-черен!Искам да намеря сили,но не мога...ПОМОГНЕТЕ МИ ДА ВЯРВАМ„МОЛЯ!!!

Милички petia_vt , elisalou  силно ви 

elisalou , мила сигурна съм , че силата и желанието за живот отново ще се върнат при теб. Просто 25 дни са прекалено малък период. След смъртта на моето момиченце, за мен това беше най  - кошмарният период, честно да ти кажа чудя се въобще как останах с разума си, това беше момент на преоценка на живота ми, ценностите ми и въобще пренареждане на приоритетите. Съпруга ми в този момент ми бе голяма опора, въпреки , че той страда не по  - малко от мен , но в този момент човек има най  - голяма нужда от топлината и разбирането на човека до себе си. Надявам се , ти също да чустваш подкрепата на мъжа до себе си! При мен минаха 11 месеца , бременна съм отново , но ако ти кажа , че ми е по  - леко ще те излъжа , просто някак болката и мъката преминаха в една друга по   - тиха и спотаена фаза. Няма ден , в който да не си мисля за моето малко момиченце.....Така , че пожелавам ти в скоро време отново да усетиш нуждата да дариш майчина любов и ласка и вярвам , че  този момент ще дойде 

За всички наши угаснали слънца

nani-banani ,прегръщам те и ти пожелавам най-искрено безпроблемна бременност и здраво и усмихнато бебче,което да изпълни сърцата ви с радост!И аз се чувствам както пишеш,на предела на силите и разума си!Имам опората на съпруга си,както сега,така и по време на цялата бременност и се надявам някак си да преодолеем това толкова тежко изпитание!

За нашите ангелчета