Публикувана: 29 септ. 2009, 09:21 ч.
Последно мнение: 17 юли 2010, 00:03 ч.

Днес ми е мъчно, защото... 12

44 744
751
1

# 705 25 юни 2010, 19:59 ч.

Мнения: 28

Elisalou, трябва да вярваме, трябва да продължим. Когато бях в болницата имах чувството, че света е спрял, че сънувам и че ще се събудя и бебо ще е отново в корема ми. За няколко дни си мислех, че нищо повече не ме интересува. Сега обаче гледам напред и ми се иска да вярвам, че всичко ще е наред, че все някога отново ще съм бременна и че ще стана майка и аз. Не винаги ми се получава, но се опитвам да не мисля за станалото и се успокоявам, че така донякъде е станало по-добре. Стремя се да не се самоунищожавам с черни мисли, искам да си запазя емоциите за бъдещото си дете (ако някога стане), а и да запазя емоциите на хората, които бяха до мен и ме подкрепиха безусловно в тежкия момент. Hug

и нека вярваме, че времето лекува

# 706 26 юни 2010, 08:55 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Нямам какво да ви кажа... думите ми се губят...
Затова само ще поплача безмълвно с вас...
И сииилно ще ви прегърна, милички Hug

# 707 26 юни 2010, 09:26 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Цитат на: vihrogonche в сб, 26 юни 2010, 08:55

# 708 28 юни 2010, 15:39 ч.

Мнения: 7 348

На 24-ти не съм писала тук.
Полинце, не си забравено за рождения си ден, мъниче. party006

Ти и твоята майчица имате завинаги място в сърцето и в ума ми.

# 709 28 юни 2010, 15:58 ч.

Мнения: 714

petia_vt ,vihrogonche ,mimi135,Рони прегръщам ви,момичета! Hug

Толкова боли,а сълзите не помагат!Тази разрушителна и изпепеляваща мъка не ми дава покой,не намирам утеха,а само дълбая в кървящата рана,задавам си въпроси и не намирам отговорите и едва ли някога ще ги намеря!Търсейки ги,мили майчици,всеки ден изстрадвам мъката на толкова човешки съдби събрани тук-пареща,смразяваща, вечна...Иска ми се да вярвам,че някога ще мога да вдигна глава и да продължа-изпитвам страх от себе си!
А утре ще е по-страшно...изминава един месец,а сякаш съм в този ад цяла вечност... newsm45

За всички ангелчета Flowers Rose

# 710 29 юни 2010, 14:56 ч.

Мнения: 714

На днешната дата,преди 1месец бях най-щастливия човек на света,защото държах в прегръдките си прекрасната ни дъщеричка Марта!!!Макар че съдбата ми отне сестичката ѝ в 22та седмица от бременността и страдах за нея,не си позволих мъката и болката да ме обвземе имено заради това,че имаше живот вътре в мен и исках да ѝ дам най-доброто!Имах я само за 22 часа-беше малка и невинна душица и сбъдна мечтата ми!Сега е малко ангелче,някъде там на небето!Единствено тук мога да изплача мъката си,без да съм упреквана за това,че съм слаба и ридаеща!
За моите малки ангелчета Марта и Елена Flowers Rose

!!!Завинаги ще сте живи в съцето на мама и тати и вечно ще ви обичаме! Two Hearts

# 711 29 юни 2010, 17:33 ч.

Варна
Мнения: 2 678

За малката Марта и нейната сестричка. Да е светло на душичките им.

Никой няма право да те упреква, че си слаба и ридаеща, никой. Hug

# 712 29 юни 2010, 19:05 ч.

Мнения: 120

elisalouникой няма право да те упреква,за това ,че си слаба и ридаеща,и най силния човек би бил пометен от тази нечовешка болка,само някой който не го е приживял би могъл да си мисли,че с него няма да е така....Знам колко е тежко първите дни,първите седмици,първия месец,болката винаги ше я има,защото изчезне ли тя,значи сме забравили своите ангелчета ,значи ,че вече не ги обичаме,а това няма да стане НИКОГА! За това ,плачи мила,но не забравяй и хората около теб ,не се изолирай,те те обичат и също страдат,имат нужда от теб,живей заради тях докато леко по леко успееш да надигнеш глава и да погледнеш макар и през сълзи напред и това ще стане някой ден,защото едно нещо разбрах тук,надеждата и желанието за дете,се оказват по силни от страха и ужаса да не се повтори някога пак и знай,че тук винаги ще има някой,с когото да споделиш.Ще минеш през много състояния,ще се давиш от болка,ще се питаш непрекъснато "защо",ще се ядосваш на себе си ,на другите....,за мен това,че времето лекува,не е истина,няма нещо,което може да излекува такава болка,но времето ще е това,което ще ти донесе сили,които в момента и не подозираш,че имаш,сили да се бориш за най съкровеното в живота!
Макар и болката на всяка да е лична,тук никога няма да си сама в мъката! Hug

# 713 30 юни 2010, 00:33 ч.

Мнения: 3 166

elisalou , много, много мъчително и болезнено е това отброяване на дните, месеците, годините. И вечната мисъл Ако сега бяха тук... пресмятаме на каква възраст щяха да са, опитваме се да си ги представим, говорим си с тях в мислите си, опитваме се да си представим живота си ако не бяха си отишли. Но те са си отишли. По някаква причина ние сме тук. В началото дори това ни гневи. Че сме оставени сякаш нарочно - да страдаме повече. Но причина има. Длъжни сме да изживеем живота си по най-достойния начин. Заради тези, които са с нас и заради тези, които не са. Знам как боли. Познала съм два пъти тази болка. И именно заради това имам увереността да ти кажа, че щастието не е нещо, което ни е отнето завинаги. Благодарение на момичетата тук аз не загубих вяра във възможността да бъда отново щастлива. И днес определено съм. Това не означава,че съм забравила загубените рожбички. Просто съм се научила да живея с празнотата, която оставиха след себе си. Вярвам,че животът не приключва с физическата ни смърт и това ми носи известен покой. Твърде малко време е минало от загубата ти. Твърде жива е раната.Ние сме насреща - винаги, когато имаш нужда.

Flowers Rose

за твоите ангелчета

# 714 30 юни 2010, 09:10 ч.

Мнения: 486

Цитат на: petia_vt в пт, 25 юни 2010, 19:59

и нека вярваме, че времето лекува

Все едно аз съм го писала това,явно всички се чувстваме еднакво!В първите дни след секциото имах контракции от свиването на матката,усещането ми беше че бебето ме рита и все още си е в корема и нищо лошо не се е случило!Толкова е трудно в началото,но с времето се свиква,иска се мн подкрепа от близките ,аз съм мн благодарна на съпруга ми!
Сега от какато съм отново бременна трябва да си призная ,че не съм плакала,така се чувствам по-добре.И не се срамувам от това,знам че винага ще нося момченцето ми в сърцето си,а сега не е необходимо да натоварвам бебка!Дано този път всичко е наред,дано има щастие и за нас! Praynig

# 715 30 юни 2010, 09:47 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: pashic в ср, 30 юни 2010, 09:10

Сега от какато съм отново бременна трябва да си призная ,че не съм плакала,така се чувствам по-добре.И не се срамувам от това,знам че винага ще нося момченцето ми в сърцето си,а сега не е необходимо да натоварвам бебка!Дано този път всичко е наред,дано има щастие и за нас! Praynig

Разбира се,че няма да се срамуваш. Нима от нас се очаква да плачем непрестанно? Аз съм ви разказвала как когато лежах в болницата за серклажа ено момиче остана учудено като разбра, че съм загубила две бебета, пък се смея на шеги и вицове. Това не значи, че сме забравили. Убедена съм, че децата ни не биха искали да роним сълзи вечно, а да продължим напред.
pashic, има щастие, вярвай! Откривам доза оптимизъм в последните редове на поста ти и това много ме радва! Hug

# 716 30 юни 2010, 10:45 ч.

Мнения: 486

Светли,при мен съществена роля мисля изигра това ,че не ми показаха бебето ,защото "нямало "шансове.Първите 6-месеца бяха мн тежки,но нямах избор,трябваше пред дъщеря ми да се държа,а тя макар и на 6г всичко разбираше.Беше лято ,ходехем по разходки,а навсякъде в морската градина колички.И тя ми каза"защо всички бебета се родиха,само нашето бебе умря"Ужасно ,но това е действителността!Само вечер като заспи малката се наревавах и мъжа ми ми бе утеха!
Дано не ни се случват повече лоши неща!

# 717 1 юли 2010, 10:20 ч.

Мнения: 654

Цитат на: pashic в ср, 30 юни 2010, 10:45

Децата колкото и малки да са имат въпроси.
Чудят се защо мама е тъжна,татко тревожен.
И търсят отговори.
Преди две години моя приятелка имаше проблем и трябваше да махнат бебето.
Беше и тъжно,когато наближи термина.
Тогава дъщеря й на 8 години,каза:Сетих се защо загубихме бебо.Защото не сте женени.
Милите ангелчета Praynig

# 718 2 юли 2010, 12:32 ч.

Мнения: 714

Мари Ив,“....,за мен това,че времето лекува,не е истина,няма нещо,което може да излекува такава болка,но времето ще е това,което ще ти донесе сили,които в момента и не подозираш,че имаш,сили да се бориш за най съкровеното в живота!„-Благодаря! Hug

svetlana_78, „имам увереността да ти кажа, че щастието не е нещо, което ни е отнето завинаги. Благодарение на момичетата тук аз не загубих вяра във възможността да бъда отново щастлива. И днес определено съм. Това не означава,че съм забравила загубените рожбички. Просто съм се научила да живея с празнотата, която оставиха след себе си. Вярвам,че животът не приключва с физическата ни смърт и това ми носи известен покой.„-Благодаря! Hug

pashic ,толкова се радвам за теб!Пожелавам ти само прекрасни емоции,много усмивки и прекрасна дъщеричка,която да изпълни с радост сърцето ти! Praynig

Сиси,джоджо Hug