Дано е светло на душата на малкия ангел Ради! 
anelia_zlatanova,силна прегръдка за теб!
anelia_zlatanova,силна прегръдка за теб!
- Публикувана: 29 септ. 2009, 09:21 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2010, 00:03 ч.
Днес ми е мъчно, защото... 12
-Ради ,всички за теб ангелче мило........... 
... защото преди една година на този ден получих първият си кръвоизлив, бях бременна ... Наближава най-черният ден в живота ми - 25.07. - денят в който изгубих дългочаканата си рожба.
Мразя юли, всяка година ми се случват нещастия през този месец. Днес ми е още по-мъчно, защото мама е болна
Мразя юли, всяка година ми се случват нещастия през този месец. Днес ми е още по-мъчно, защото мама е болна
милички mmmStelxen_m ще дойде ден в който ще обичаш всички месеци, дни и часове вярвай ми
Днес ми е мъчно,защото изминаха 40 дни,изпълнени с много мъка без моята малка принцеса Марта! 
Дни,които забулиха в мрак и тъга душата и сърцето ми,дни в които загубих вяра в себе си и в Него!
Дни и нощи на безпътие и отчаяние,страх и сълзи!Толкова исках да е лош сън ,че почти бях сигурна,че ако се протегна като затворя очи,мога да я докосна и прегърна!
Такива тъжни дни и нощи ще се нижат до края на дните ми,болката стана член на семейството ми и зае мястото на толкова чаканата и обичаната ни дъщеричка!
Болка,за която времето не съществува,защото от любов боли най-силно!
Мила Марта,мама те обича и те носи завинаги в сърцето си!
Липсваш ни,мило детенце!
Дни,които забулиха в мрак и тъга душата и сърцето ми,дни в които загубих вяра в себе си и в Него!
Дни и нощи на безпътие и отчаяние,страх и сълзи!Толкова исках да е лош сън ,че почти бях сигурна,че ако се протегна като затворя очи,мога да я докосна и прегърна!
Такива тъжни дни и нощи ще се нижат до края на дните ми,болката стана член на семейството ми и зае мястото на толкова чаканата и обичаната ни дъщеричка!
Болка,за която времето не съществува,защото от любов боли най-силно!
Мила Марта,мама те обича и те носи завинаги в сърцето си!
Липсваш ни,мило детенце! 
-за теб Марта и 
elisalou 
за двете ти мънички ангелчета. elisalou, много, много тъжен пост, скръбта струи от всяка дума. Непосредствено след като те прочетох ми идваше да ти пиша за това, че човек не бива да губи вярата и надеждата,че един ден пак ще е щастлив. После си дадох сметка, че е минало твърде малко време. Че е рано за тях. Човек трябва да мине през различни етапи, трябва да изживее скръбта, отчаяниено, безсилието, гнева, за да стигне до етапа на тихата тъга, а тя означава, че е приел случилото се като такова. Защото това е най-трудното. Да повярваш и да приемеш. Не казвам да се примириш - никога не се примиряваме. И не забравяме. Идва ден обаче, в който осъзнаваме, че сме готови да продължим. Ще бъдем с теб докато той настъпи. А и след това.