Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Ден така, втори и в един момент ми писна само това да ми пише реших да съм коректна поне да му кажа че ще бъде блокиран да не се чуди какво става и нашия ми изцепи "Виж сега как е Биг Брадър (точно беше почнал първия сезон), хората са 40 дни (може и да греша дните) в къщата изолирани аз ще дойда утре и 40 дни те взимам и отиваме някъде да бъдеш моя и после няма да контактуваме щом не искаш" 
Преди блокирането за последно успя да ме разсмее, по-късно разбрах че и на други се е предлагал по подобен начин пък ако стане 
. 
. 
. Аз лежа в спалнята и се моля кухнята да оживее. Чувам някакви много застрашителни тракания, ама стискам зъби и не ставам. След около 30 минути идва Муньо и с много невинен поглед пита "Абе ... колко фиде се слага на супата?" 
Ей така се живее 100 години, дет се вика! 
Излизаме аз, мъжо, въпросният, понякога и приятелката му. След кафето оставяме ние 1лв (примерно) бакшиш, след което той ни прибира парите и оставя точно. 
Примерно сметката 10лв, нашата 4,5 и оставяме 5,5. При което той взима всичко и мята една 10-левка на масата, и става. Първоначално си мислех, че не смята какво дължи, а предполага, че ние дава точно и той останалото. После, обаче, разбрах как съм се лъгала. Болен мозък! 
