За предпочитането да се плаща с карта мога да ги разбера, но за "изненадата", че в кварталното кафе няма терминал, не мога да им намеря извинение.
ПП - на мен ми се е случвало да имам само десетина стотинки в джоба, но да съм с три карти в портмонето. Така съм се молила да работят с терминал в един магазин /за мой късмет имаше такъв/, защото бях харесала подарък за мъжа ми, а нямаше да мина скоро отново от там и исках да го купя веднага.
За БГ кешът още е най-предпочитан като начин на плащане и още дълго ще си остане така. Без налични пари в джоба оцеляването е трудно, а на моменти като ви чета - и доста муньовско.
ПП - на мен ми се е случвало да имам само десетина стотинки в джоба, но да съм с три карти в портмонето. Така съм се молила да работят с терминал в един магазин /за мой късмет имаше такъв/, защото бях харесала подарък за мъжа ми, а нямаше да мина скоро отново от там и исках да го купя веднага.
За БГ кешът още е най-предпочитан като начин на плащане и още дълго ще си остане така. Без налични пари в джоба оцеляването е трудно, а на моменти като ви чета - и доста муньовско.
Скрит текст:
ох, то докато раздавах акъла в нета, накрая взех, че се изложих 
След работа минах да платя градината на децата. Смята домакинката, пише квитанциите, тегли тотала на 64,89 лева, бъркам аз уверено в портфейла от вътре излизат само 42 лв. 
А преди това супер уверена, че имам достатъчно налични щом картите са в мен. Отивам по терлици в темата за муните.
След работа минах да платя градината на децата. Смята домакинката, пише квитанциите, тегли тотала на 64,89 лева, бъркам аз уверено в портфейла от вътре излизат само 42 лв. А преди това супер уверена, че имам достатъчно налични щом картите са в мен. Отивам по терлици в темата за муните.
Разменихме телефони с уговорката да пием кафе в София, като се прибере Октомври. 
