За да похвалим мъжете - около 98-99 г. покрай разните чат-форуми и техни общи срещи се запознах с един младеж и ходихме да пием по нещо. Отиде до банкомата и се връща посърнал - глътнал му картата, ама се извинява половин час. Аз нямам проблеми, кеш ми се намираше достатъчно, платих сметката, че и в още 1 заведение ходихме. После Н пъти ми напомни, че има да ми връща пари, а аз бях забравила, пък и дори да не ги върне - черпила съм го, какво толкова. Че на всичко отгоре по-малък от мен (28-22)
- Публикувана: 4 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:30 ч.
Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5
Сетих се за две случки с непознати муньовци 
Когато бях бременна със второто ми дете, вече с очевидно голям корем, чаках на спирката на автобуса , заедно с двама младежи, други хора нямаше. Много модерно облечени, с едни прически с иглички бяха.
Дойде автобуса, вратата се падна почти пред мен. Въпреки това те се втурнаха и ме предредиха да се качат първи, и то на полупразен автобус, нямаше да останат без да успеят да се качат. Много странно ми стана защо беше това бързане
Друг път пътувах с 280 до Студентска поликлиника. Автобусът пълен с млади хора. Обаче вратата като се затваряше, ми защипа дрехата и ръката, торбата ми висна навън. Доста неприятно беше, аз се издърпах и започнах да се опитвам да издърпам и торбата ми, за да не се отвори и да си загубя нещата. Няколко близкостоящи младежи ме наблюдаваха с огромен интерес как се боря с вратата. Изглеждаха много внушителни и спортни на вид, с едни големи фитнес мускули , обаче така й не ми помогнаха. Едно момиче до мен се притесни, задърпа и тя да ме освободи, най-накрая след известно време се справихме двете. Те така и не взеха отношение в тази ситуация и запазиха неутралност. Иначе бяха се облекли с едни такива специални фанелки да им се вижда колкото може повече от мускулите.
Когато бях бременна със второто ми дете, вече с очевидно голям корем, чаках на спирката на автобуса , заедно с двама младежи, други хора нямаше. Много модерно облечени, с едни прически с иглички бяха.
Дойде автобуса, вратата се падна почти пред мен. Въпреки това те се втурнаха и ме предредиха да се качат първи, и то на полупразен автобус, нямаше да останат без да успеят да се качат. Много странно ми стана защо беше това бързане Друг път пътувах с 280 до Студентска поликлиника. Автобусът пълен с млади хора. Обаче вратата като се затваряше, ми защипа дрехата и ръката, торбата ми висна навън. Доста неприятно беше, аз се издърпах и започнах да се опитвам да издърпам и торбата ми, за да не се отвори и да си загубя нещата. Няколко близкостоящи младежи ме наблюдаваха с огромен интерес как се боря с вратата. Изглеждаха много внушителни и спортни на вид, с едни големи фитнес мускули , обаче така й не ми помогнаха. Едно момиче до мен се притесни, задърпа и тя да ме освободи, най-накрая след известно време се справихме двете. Те така и не взеха отношение в тази ситуация и запазиха неутралност. Иначе бяха се облекли с едни такива специални фанелки да им се вижда колкото може повече от мускулите.
Сигурно, дотогава не ги бях срещала такива и много се учудих.А пък покрай тези случки си спомних как един непознат мъж към 40-45 годишен много "любезно" ме нарече "Свински грип" . Даже ми стана неприятно отначало, ама ми мина после.
Отново от времето, когато бях бременна, а в София върлуваше епидемията от морбили.
Лекарката ми каза колкото може по-рядко да пътувам с ГТ, а ако се наложи,да слагам маска. И съответно аз чаках с маска на носа и устата на една пешеходна пътека да светне зелено, а отсреща чакаше въпросния мъж. Видя ме и се загледа продължително в мене. Светна зелено, тръгнахме един срещу друг да пресичаме , той ме гледаше в лицето през цялото време и като се изравнихме, ме нарече:
- Свински грип!
И отмина.
Неприятно се почувствах, ама ми мина после. Явно е било непреодолимо желанието да ми го сподели, какво да се прави, човещина
По нашето време беше немислимо да предложиш да се дели сметката, ако си поканена от мъж на заведение. Самите мъже го възприемаха като обида, все едно са неспособни да се справят сами. Ама и ние ходехме на срещи с потенциални женихи , та беше важно да се доказват, че могат да
издържат жена, респективно - семейство. Тогава всички работеха, всичко
бе по джоба на всички и беше въпрос на умение да се ръководят финанси
възможността за почерпка. И до сега, като сме на заведение, ММ се грижи за сметката, въпреки общите финанси. Всъщност, момичета, това е доста добър индикатор за сериозността на намеренията и характера на един мъж. Откакто свят светува, мъжът осигурява прехраната, жената поддържа дома. Увлечени в еманципацията и желанието да докажем, че сме на тяхното ниво, ние си запазихме нашите задължения, а присвоихме и техните... После се чудим защо има толкова мунчовци...
, та беше важно да се доказват, че могат да издържат жена, респективно - семейство. Тогава всички работеха, всичко
бе по джоба на всички и беше въпрос на умение да се ръководят финанси
възможността за почерпка. И до сега, като сме на заведение, ММ се грижи за сметката, въпреки общите финанси. Всъщност, момичета, това е доста добър индикатор за сериозността на намеренията и характера на един мъж. Откакто свят светува, мъжът осигурява прехраната, жената поддържа дома. Увлечени в еманципацията и желанието да докажем, че сме на тяхното ниво, ние си запазихме нашите задължения, а присвоихме и техните... После се чудим защо има толкова мунчовци...
Реших да почета за да се позабавлявам в темата и на какво налитам: аз, като жена, изобщо не се чувствам по-нисша от който и да е мъж, нито професионално, нито като човек, нито като права, нито като задължения и по никакъв начин не смятам, че "гоня НИВОТО на мъжете". Та и аз, като в цитирания пост, да направя заключение: докато ние сами почитаме патриархата, мъжете ще си стоят в него.
Сигурно, дотогава не ги бях срещала такива и много се учудих.А пък покрай тези случки си спомних как един непознат мъж към 40-45 годишен много "любезно" ме нарече "Свински грип" . Даже ми стана неприятно отначало, ама ми мина после.
Отново от времето, когато бях бременна, а в София върлуваше епидемията от морбили.
Лекарката ми каза колкото може по-рядко да пътувам с ГТ, а ако се наложи,да слагам маска. И съответно аз чаках с маска на носа и устата на една пешеходна пътека да светне зелено, а отсреща чакаше въпросния мъж. Видя ме и се загледа продължително в мене. Светна зелено, тръгнахме един срещу друг да пресичаме , той ме гледаше в лицето през цялото време и като се изравнихме, ме нарече:
- Свински грип!
И отмина.
Неприятно се почувствах, ама ми мина после. Явно е било непреодолимо желанието да ми го сподели, какво да се прави, човещина
По първата случва - защо, вместо да се борите с вратата, не извикахте на шофьора, да ви я отвори?
По втората случка. Разбирам на пешеходната пътека да си с маска единствено, ако абсолютно навсякъде ходиш с маска - и в магазините, и дори в жилището си, защото все пак вероятно живееш и с други хора, които пак могат да донесат някой вирус или бактерия, тъй като те вероятно не слагат маска при контактите си със света. На пешеходната пътека чак толкова хора едва ли се врат в теб, колкото в автобуса, и не е затворено пространство, в което въздухът застоява. Накратко, ако видя някой с маска на пешеходна пътека, аз лично ще си помисля, че е с прекалено развита фобия или наистина е силно заразен. Предполагам, че е била около истерията със свинския грип случката. Едва ли лично теб е нарекъл "свински грип", по-скоро е направил вметка от какво може да си болна или от какво се пазиш.
[
По първата случва - защо, вместо да се борите с вратата, не извикахте на шофьора, да ви я отвори?
По втората случка. .....
По първата случва - защо, вместо да се борите с вратата, не извикахте на шофьора, да ви я отвори?
По втората случка. .....
кукумицинка , отговарям:
По първата случка - извикахме на шофьора, но той не чу, случваше се на предпоследната врата това.
По втората случка - 1. Не беше от времето на истерията, а години след това.
2. С маска ходех само в градския транспорт и на обществени места, разбирам съображенията ти и ги уважавам.
Наистина не си спомням защо съм решила да пресека улицата с маската, вероятно защото бях в центъра и беше много натоварен час, хора, зима и т.н.Въпреки това на мен случката ми е смешна и определям поведението на непознатия мъж като доста неподходящо
Както и поведението на няколкото яки млади момчета в автобуса, които гледаха безучастно, независимо дали съм викнала на шофьора или не. Който не ме чу и не отвори всъщност.
Между другото, не намирам за странно хора да с пазят се маска или да пазят останалите от свой проблем. Кой колко е вманиачен няма как да се разбере от това.
И аз разбирам, че не разбираш защо на мен това ми е смешно, но така като го коментираме и го разясняваме, всъщност става доста по-досадно за останалите, според мен.
Може би по-леко и весело ще се чете темата без тези разяснения, а то е ясно, че всеки си има свое чувство за хумор и не е длъжен всичко да му е смешно.
Та и аз, като в цитирания пост, да направя заключение: докато ние сами почитаме патриархата, мъжете ще си стоят в него.
По-лошо от мъжете, които си защитават патриархата - са жените, които го защитават.
Имам само една дребна бележка: Обществото ни все още е такова, че при равни други условия мъжете могат да си намерят по-лесно и по-добре платена работа.
Когато се запознах с мъжа си, още само на етап флирт, отиваме в едно заведение по преките на Витошка, което аз измислих. Тогава спираха и тока, та романтика отвсякъде.
. Пращам го да вземе по един коняк, и той идва леко притеснен: Амии... взех малки, защото е само.....(марката не помня) и е 3,50. И през ум не ми мина, че е муньо, и двамата бяхме редовни студенти, той работеше, защото техните не могли да му дават джобни (да не зачеквам темата, че 
), даже се извиних, че не знаех и аз платих следващите.
Облачето хей, случките поначало не са особено смешни, та да им развалим веселието с коментари. По-скоро са пример за неадекватни реакции и от двете страни. Системата за затваряне на вратите се разваля от такова напъване, а пък рискът от зараза на пешеходна пътека е по-малък от този да се заразиш у дома от друг член на семейството или пък в магазин или офис.
Аз май че напоследък нещо съм се объркала.
Преди време темата беше за весели истории, а сега явно е станала основно с доказателства и аргументи кое е смешно и кое не.
Ако и на вас не ви е добре така, искате ли просто да разказваме случки, които считаме за забавни, а който не му смешно би могъл да отвори паралелна тема: Защо не е мунска постъпка ....?
Наистина малко тягостно вървят последните страници.
кукумицинка , нямам претенциите хората да се заливат от смях от моите случки. Просто смятам, че много по-приятно и леко би било без последвалите анализи. Цялото хубаво настроение на темата си отива.
Но пък за вратите, ще го имам предвид. Следващия път ако аз или някой друг е защипан вече ще зная, че е желателно да стоим мирни и да чакаме, за да не повредим системата за затваряне. Но просто не им идва наум на хората, когато ги заболи крак или ръка заклещени или им се поврежда багажа, да пазят първо системата .
Преди време темата беше за весели истории, а сега явно е станала основно с доказателства и аргументи кое е смешно и кое не.
Ако и на вас не ви е добре така, искате ли просто да разказваме случки, които считаме за забавни, а който не му смешно би могъл да отвори паралелна тема: Защо не е мунска постъпка ....?
Наистина малко тягостно вървят последните страници.
кукумицинка , нямам претенциите хората да се заливат от смях от моите случки. Просто смятам, че много по-приятно и леко би било без последвалите анализи. Цялото хубаво настроение на темата си отива.
Но пък за вратите, ще го имам предвид.
Следващия път ако аз или някой друг е защипан вече ще зная, че е желателно да стоим мирни и да чакаме, за да не повредим системата за затваряне. Но просто не им идва наум на хората, когато ги заболи крак или ръка заклещени или им се поврежда багажа, да пазят първо системата . 
Пресен-пресен Муньо отпреди час. Отварям вратата на един магазин с ясното намерение да вляза вътре, но от въздуха долита на бегом младеж, облечен в смешен костюм и се шмугва за част от секундата преди мен, бърборейки: "благодарявиизвинетепрощавайтечевиизпреварих". Докато се преборя и аз с тежката врата и трите чанти в ръцете ми, той вече беше на щанда и продължаваше с "извинявайтечевипредреждаммногосеизвинявам" Чак смешно ми стана. Ами няма проблем, пич, след като ти държах учтиво вратата и те пуснах преди мен, сега мога да те поканя на вечеря, за да ти наместя стола и да ти платя сметката 
Чак смешно ми стана. Ами няма проблем, пич, след като ти държах учтиво вратата и те пуснах преди мен, сега мога да те поканя на вечеря, за да ти наместя стола и да ти платя сметката