На по-късен етап реших, че е време да започна да преодолявам страховете си, та може и да съм убила десетина осмокраки, но е с много психологическа предварително настройка и следене на животното. А бе добре, че се омъжих 
И аз се опитах да си обеля яйце, за което бях твърдо убедена, че е варено. Не беше. Но го разбрах, едва когато суровото яйце потече между пръстите ми. А как смело го тряснах в ръба на чинията! 
Много го обичам, но не мога да си представя какво ще е да работим заедно и да прекарвам с него цял ден. 
Преди два-три месеца ме обраха, заради малоумната ми вече бивша съквартирантка, и сме седнали на бар - черпя ги задето ме обраха - и тоз ми ти човек като почна да ми се обяснява, че аз съм виновна... За пръв път в мен се прокрадна мисълта, че имам проблеми с гнева, защото по едно време бях на косъм да хвана шишето от масата и да му го разбия в главата. 
Няма път, в който да отидем на бар (традиция е всяка седмица) и да не ни направят забележка за децибелите. А какви теми само разнищвамеее... Спорили сме за какво ли не, ама най ми е любим спорът за ягодите, бананите и експлоатираните еквадорци, които ги отглеждат. Тогава дойде лично през смях собственикът на бара да ни помоли ПОНЕ да сменим темата, понеже вече ни бяха молили неколкократно да сме по-тихи. Към днешна дата в бара ни обожават и предимно там ходим - хем ние сме в свои води, хем те са ни свикнали и не ни гледат като полезни изкопаеми. 
Точно с това е свързвана и историята, която ще пиша. По някое време, някъде между "Земля у дома" и "Чуй ме, Дилмано", забелязвам, че винцето е на привършване и решавам да сляза до денонощката под нас да купя, но не казвам нищо на никого, че музиката и без това е достатъчно силна - да не викам. Сега малко пояснение: сградата, в която живеем, е много голяма и много грозна - досущ като панелките в Припят, но за сметка на тва целият блок е барикадиран все едно Панагюрското съкровище и Маската на Терес тук се съхраняват. То са преддверия - едно, второ, трето, заключени стълбища, асансьори с решетки, и за капак на всичко това, just for emphasis, вратите ни са с чипове! 
Та, решавам да сляза до магазина, който е буквално под блока, и тъй като реквизита на целия този театро ми отнема повече време в отключване, заключване и чекиране, решавам да оставя навсякъде отворено, защото и без това след 1мин. ще се върна. Нооо... 1мин. се оказва твърде много време. Съседът до нас е денонощно на пост за вратата на преддверието, та явно през шпионката ме е издебнал, че не заключвам, и дошъл в нас да се кара. Звънял, звънял на звънеца и, разбира се, никой не му отворил (понеже не са го чули от музиката), та накрая решил да си влезе сам (разбира се и входната врата бях оставила отключена ) и заварва следното: Тошко и Тедка "правят стриптийз" на "Je t'aime… moi non plus", докато Мишо стои кралски на масата с цигара зад ухото и чашка в ръка. Та, влязъл съседът и тез всички в ступор - 
, чак станали прави и се гледат очи в очи кат телета, 'ма никой не се сеща да намали музиката. Е, по някое време Мишо се сетил, съседът се разкрещял да си заключваме поне входната врата и си тръгнал. А след няколко секунди се появявам аз с бутилка в ръка - те всички си мислили, че съм си в стаята. 
, Мишо сяда на масата и заявява: "В сряда взимам бонусите (аванса) и отивам в Търново, ще го пребия тоя! Не ми пука, дори да ме набие!!!" Да вметна тук, че Мишо е много слаб и изискан младеж-интелектуалец, далеч е от представата ми как ТОЙ бие някого, вижте сега - обратното е много лесно да си го представя. Та, нали сме най-добри приятели, през смях просто промълвих: "ама Мише, той ЩЕ ТЕ набие", при което Тошко и Тедка избухват също в смях, а Мишо заявява с възможно най-строгия си тон: "и кво от тва?! аз имам нож!!!" Всички, както се хилихме, се вледенихме, но Мишо веднага ни успокои: "споко бе, няма да го накълцам, с тъпото на ножа ще го удрям!!!" Е, тук вече не издържахме и просто зацвилихме, а Мишо, вече и той през смях: "душа, моля ти са, повече съпричастност очаквах от теб!!! 
" Малко по-късно Тедка се оттегля в покоите си и на масата оставаме аз и Тошко, да сме упора на Мишо. И тъй като ви казах за телосложението на Мишо - според него всички, които не са кльощави, са дебели, та в този ред на мисли, те двамата с Тошко имат един непрекъснат дебат: "Дебел ли е Тошко или не?!?" Та на масата провеждат следния диалог: 
След което на Тошко му стана тъпо, че е дебел (без дори да е дебел ) и си легна и той, а с Мишо останах само аз, но към 3-4 се оттеглих и аз и той остана сам в кухнята, по негови думи - да пие, да слуша тъжни песни и да реве. Е, да, ама явно по някое време му е писнало, та решил да звънне на дядо си, да се оплаче кво го е сполетяло. Звъннал, дядо му вдигнал, Мишо му обяснил цялата ситуация надълго и нашироко, след което дядо му му затворил, без дори дума да промълви. Нооооо на сутринта Супер Дядо звъни по телефона и се почва вдъхновяващата реч : Пълен боклук!!! На мен са ми изневерявали многократно!!! Те всички изневеряват!!! Дано поне намериш някоя, която да ти роди деца и да са от теб!!! 
Препоръчани теми
Но пък какви магарии съм намислилаааааааа... 
