Работна група: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Относно Исканията ни за създаване на Единен Информационен Регистър за децата с увреждания, би следвало да се уточни "Въвеждане на Единен Информационен Регистър за децата с увреждания, нуждаещи се от лекарства, операции и помощни средства", защото за децата с поведенчески проблеми, проблеми в адаптивното развитие, хиперактивност, аутистично поведение, за които няма лекарства, не се нуждаят от операции и помощни средства, Единния регистър, би им навредил в някои случаи, но в никой случай, не би бил от полза за тях.

Влади, аз прочетох коментара в темата за аутизма, но си мисля, че регистъра трябва да е за всички деца, които имат ТЕЛК, защото по някакъв начин родителите им не могат да се справят и щом са отишли на ТЕЛК, значи имат нужда. Децата, които нямат ТЕЛК явно са по-леки случаи и могат да се подпомагат само в образователния процес.
Но пък ако този регистър ще е за лекарства, операции и помощни средства, наистина децата с поведенчески проблеми няма с какво да се подпомагат.

 Валенцето , заради клапите и другите импланти, предложих допълнението към т.4. по-горе. Съвсем си права.

Влади и аз мисля ,че Таня е много права,че трябва да има регистьр за всички  деца, които са минали ТЕЛК.

 А може регистърът да е и за подпомагане със специални терапии- логопед, психолог, и др.-това пак е лечение.

Да, аз също си помислих че този регистър трябва да подпомага и децата с по-сложни поведенчески проблеми - предполагам, че от него ще се прави преценка какви болнични и помощни училища и дневни центрове да има.

Ако ТЕЛК- а ще е критерий за включването на децата в единен регистър, това би провокирало много родители, да спестят ТЕЛК- а на децата си, за да не се включат в регистръра, мака че е пределно ясно, че стигнало ли се е до диагностика, при всички положения родителите и детето се нуждаят от сериозна подкрепа.
Днес се чух с някои майки на деца с поведенчески проблеми и такива в адаптвиното развитие и също са на мнение, че регистърът би бил безсмислен за децата им, някои от тях, по подобни съображения и към момента не са извадили ТЕЛК на детето, което е в ущърб на детето, все пак.

Значи, при всички случаи, в Изречението за единен регистър на децата с увреждания, трябва да се включи допълнение от сорта, след преценка от лекарски екип и консултация с родител, да бъде включено детето, защото услуги, различни от помощни средства и лекарства, т. е. -терапевтични, логопедични, в никакъв случай, не биха могли да се включат като някаква здравна пътека за много години напред или поне, докато пораснат децата на пиещите  и борещите се родители сега. Коетоозначава, че доста голяма част от родителите на деца с поведенчески проблеми, не биха искали децата им да бъдат включени в Единен регистър, затова е добре да се даде възможност- при решение от лекарска комисия, съвмествно с родителя на детето. Ако родителят прецени, че би било в интерес на детето, Да, но ако прецени, че няма да е в негов интерес, би трябвало да се диференцират нещата, защото все пак проблемите на децата са доста различни и последна дума  втова отношение да има родителят или настойника.

 Ако се иска съгласие на родителя за вписване, наистина ще е по-добре за някои родители,които смятат,че това няма да е от полза за децата им. Но пък ще бъде голям проблем с изоставените дечица  ,които трудно се взема съгласие от родителите. Освен за тях да се взема решението само от лекарите.

И аз мисля така Телка не е гаранция за регистара моя син мина 2 години Телк след поставенето на диагнозата Просто неисках нищо от държявата Трябваше ми време да оценя и малкото което му се полага Мисля че този регистър трябва да е свързан с поставенето на диагнозите

Проблема на децата с поведенчески проблеми е многостранен - има 2 по-особени случая, които не знам как да ги обхванем, така че да не нарушаваме правата на никой.
От една страна детето се диагностицира на 2,5-3,5 годинки, обаче майката не иска никъде да го записва и се надява да му мине. Разбирам опасенията на родителите, защото ми е странно да сложиш едно дете категорично в определена категория в толкова ранна възраст. Държавата не знае за това дете и не е предвидила логопед, ресурсен и психолог или да го следи във времето, за да види в какво училище ще учи.  За това сега няма ресурсни, няма специалисти. Може би наистина още лекарите трябва да дават някакво сведение, колко такива деца диагностицират, от кои градове, за да има някакво предвиждане на нуждите. Ясно е, че за нашите деца няма да стане, обучението на един логопед е 5 години и поне 2 практика, най-рано след 7 години и децата ни ще са пораснали до токага, но все пак да има статистика и да се предвиждат кадри.
От друга страна се сещам за едно дете с умствени проблеми, което не доживя до 18 години, родителите му го държаха затворено в тях и освен да го храни друго не правеха, не че имаше и къде да го заведат, но все си мисля, че ако имаше дневен център, там детето щеше да има по-достоен живот, отколкото да стои в една стая. И тази категория родители няма да си регистрира децата, защото е много трудно да разкарваш 12-14 годишно дете с емоционални проблеми  напред-назад за 1-2 часа. Ако се знае колко са тези деца ще може да се направят дневни центрове, дори и да се купят микробуси и да се събират сутрин и връщат вечер, но отва пак ще е след време.

Eто предложението на Радка за лечебните и рехабил. центрове, според мен идеята е страхотна и много конкретна и решава голяма степен основни проблеми. Това трябва да се предложи и в Здравното и в Социалното. Кажете си мнението?


Лечебни рехабилитационни центрове :

Изграждат се във всеки областен град и са пряко финансирани от здравното министерство. В големите областни градове, като София, Пловдив, Варна, Бургас /за друг по-голям не се сещам / се изграждат повече – вероятно по районни кметства. В тези лечебни рехабилитационни центрове се извършва физическа медицинска , логопедична, психологична, социална рехабилитация. Това говори, че в тези центрове работят съответните специалисти – лекари, рехабилитатори, логопеди , психолози, социални работници. В тези центрове има психолог/ или психолози/, които обслужват родилните отделения. Идеята е още с раждането на дете с увреждане, главните лекари са задължени веднага да информират лечебния рехабилитационен център и психологът веднага да е на место при родителите, за да ги подпомага в първите дни след раждането на детето при вземане на решение за отглеждане на детето и то в никакъв случай да не бъде оставяно в дом. От там веднага детето и родителите се насочват за работа към лечебния рехабилитационен център. Там се извършват пълни изследвания на детето.При необходимост от този център детето се  изпраща за изследвания в болница или съответно към болничните заведения /медицинска академия в София, Пловдив/ за уточняване на диагноза и лечения.Това се финансира от Фонда за лечение на децата. При извършването на физическа рехабилитация на детето, с родителите работи психолог – различни форми на терапия : индивитуална, фамилна, групова с други родители. Хубаво е към този център да има и  дневен център за деца с увреждания, т. е. Родителите, които искат да оставят децата си в него да могат да ги оставят през деня/ В Сливен имаме такъв център към Общината – но там има деца с всякакви диагнози, което е много неудобно / сместват се деца с ДЦП, аутизъм, хиперактивни и с др. Диагтози/.

Към лечебните рехабилитационни центрове са изградени един или два дневни центрове за медико-социални грижи-. Примерно в единия център да са деца само с ДЦП, в другия да са деца с аутизъм, хиперкинетични разтройства, синдром на даун. Естествено това става след като е направен регистър на  децата и се знаят конкретните нужди на всяка една община.

 За децата, интегрирани в училище, нуждаещи се от медицинска рехабилитация – тя се поема от лечебния център, като след приключване на учебните занятия с микробусче децата се водят на процедури и след приключването им се връщат в домовете им или да се предвиди възможност да остоват в центъра за подготовка на уроците им. / не знам обаче дали няма да имаме противопоставяне от страна на Ресурсните центрове /

Да имаме впредвид, че в тези лечебни центрове може да се извърщва рехабилитация и на хора с увреждания, които вече са над 18 години, т.е. не са деца.

Общо взето това е идеята.  Центровете се финансират от Министерството на здравеопазването. Лечението от фонда за лечение на деца. Никакви пари към общини. Общините ще ги изпарят и родителите и децата им няма да видят нищо.

Първата среща на работната група по здравеопазването е в петък. Здравеопазването е най-тежкия ресор и министерство.  Групата от родителите по здравеопазването са: Павлина, Краси от Добрич, Радка - Сливен, Еми Траханарова, Даниела Илиева от Сдружение " Света София- Вяра,Надежда,Любов". Друг, който се смята за подготвен и иска да се включи?

На мен много ми хареса предложението за Лечебни рехабилитационни центрове. Много е важно рехабилитациите на децата да се финансират от Здравното министерство, да има нещо като пътеки.
Само че си мисля, че е много малко да има такива центрове само в областните градове, може би там да са основни, а във всеки град да се развиват локални. Едно време имаше във всяка поликлиника отделение по Физиотерапия, чудя се дали не може да се разшири тяхното дейстивие, те почти всички имаха оборудване и салон за ЛФК.
Наскоро четох една статия и в Англия детето се води 1 път в месеца в такъв голям център, обследва се цял ден и получава препоръка как да се работи с него. На това подробно обследване присъстват всички, които работят с детето в по-малкия град, решават от какво ще имат нужда и т.н.

Тук има един много основен момент, премахват се изобщо общините като посредник в цялата схема. Тук идва проблема с прословутата децентрализация, дето нашата държава я е прегърнала като спасителния пояс за Европата, щото там било така. Само дето пропуска един основен момент, че в Европата децентрализация на властта не означава абсолютна абдикация на държавата от отговорност, а означава права надолу за осъществяване на национално ръководната държавна политика. А отговорността си я носи пак държавата, на най-високо ниво и изобщо държавата си има отгоре ръководна национална политика по всеки проблем. Та така, имайте го предвид, защото задължително предвиждам големи усуквания по въпроса.

 Това, което сте описали в тези центрове ,и сега го има във всички ДМСГ. Достатъчно е да се отделят като звено,дори да останат в същите сгради, да се отпуснат доп. бройки за специалисти ,защото това е основният проблем, че ни записват през два месеца за рехабилитация, а не всеки ден, или през ден. Не могат 3 рехабилитаторки  и 2 психоложки и 2 логопедки, да работят с децата от дома, дневния център и външните деца от град като Варна.
 За лица над 18г, си има достатъчно отделения по физиотерапия във Варна, някои от тях поемат по пътека ДЦП и деца. Но там проблемът е ,че нямат нужните зали и оборудване за децата ,а то не е чак толкова скъпо.