Работна група: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

orhid, много ми хареса уточнението, да са към Домовете за деца. Наистина най-важното са кадрите и аз въобще не виждам как ще се справим.
Може би единстевният начин е тези логопеди и психолози да се посещават с талони /като другите лекари/ и заплатите им да се формират от броя на децата. Иначе ще си продължи като сега на заплати и си казват, че си подбират най-лесните случаи.

 Специалистите са най- големия проблем. Седят на държавната работа, защото им дава много нови контакти, и ходях на частно през другото време. Ако се промени организацията, може би ще имат повече заплащане и вместо да ходят по къщите, ще си работят в залите където е по- удобно.

Здравейте!
Може би това което ще напиша ще повтори някой от вашите предложения но проблемите са ни общи та от там и мислите.
Мисля че не бивада се изключват общините. Ще кажа защо.
Още август месец , тук в Бургас се събрахме майки на деца с увреждания и решихме че трябва да направим сдружение и да се опитаме да постигнем нещо което ни се полага.Като първо решихме да действаме за дневен център който да се помещава в местния дом майка и дете.Няма да се впускам в подробности но това означава че трябва да се задейства общинския апарат-кметове и чиновници
Това става в момента в София но на ниво държавен апарат.Знаете колко тромаво е всичко административно в Б-я
Тоест мисля че на общинско ниво трябва да действат месни сдружения координирано с цялата програма и да осъществяват контрол както на темповете с които да се случва всичко така и на качеството което търсим.Така ще се обхванат и някой специфики ,райониране на кадрите а общините са тези които ако се бучат с остена подходящите хора могат да постигнат финансиране по европейски програми.
Втози смисъл добре е да включи като искане /ако вече някой го е написал извинете ме/ тясна работа със онези държавни чиновници които са съвсем наясно по коя европейска програма паричките заседяват защото от тях не се е очертала далаверка досега.
Нали разбирате че докато на някой в общината му хрумне-дайте да помогнем на тия хора и да напишем някой проект може да се разпадне ЕС.Но ако отидат майки които са наясно и дето се вика трябва само да го подпечатат в общината-това е друго.
За по-малките населени места-програмата за развитие на селските райони има специалнь ос ,но отново общините са бенефициент,
дава буквално неограничени възможности на темата.Субсидиите са 100%,но местните големци са тези които ще действат и майките трябва да се набутат в тези групи иначе няма да ги поканят.Проектите могат да обхванат и деца и възрастни хора.
Не подценявайте това.Бойко Борисов може да има много добри намерения но нещата ще опрат до пари.
Една част неминуемо трябва да залегне в законите и бюджета  но ако подскажете че знаем че в държавния портфейл има скрито джобче с парички и обзавеждането на дневни центрове ,обучението на специалисти чи и гостуването на специалисти може да се плати от това джобче което ЕС го е напълнила за това.
В този смисъл трябва да се действа на принципа от София към останалите градове но и обратната връзка трябва да съществува.
Инещо друго което се сетих-знам че съществува международно електронно издание на нещо като бюлетин за всички новости м медицината и фармацефтиката в частност и педиатрията чийто абонамент е платен.Някой лекари може и да го ползуват но много ми се ще и ние родителите да можем да надничаме в тази информация.
Последно-за тежките случаи дано да са малко но голямо удобство ще бъде достъп на някой прости медицински услуги в къщи.Медицинска сестра например да сложи една инжекция или една система, а не да лежим в болница съответния минимален брой дни да пипнем друга болест през това време ида слушаме лекарите които ни дават съвети как да не си правим живота истерия.
Това в белите държави го има.

включвам се да споделя притеснението си от предложението ТЕЛК да определя и вписва в решението си конкретните индивидуални нужди на детето от терапия, помощни средства и т.н. мисля че това не бива да се абсолютизира, защото сложат ли рамка - никой няма да излиза от нея, а знаете че трябва гъвкавост. и ако ТЕЛК решението е със срок 5 г. - как ще се адаптират терапиите, ако в решението са посочени ограничително, а се окаже че нещо друго е по-ефективно? мисля че не следва да има такова изброяване, защото от опит знаете, че ще се тълкува стеснително и ще се прави само това, което е посочено. а и членовете на ТЕЛК не могат за 15 мин./колкото траеше нашия "преглед"/ да обхване всичко. на 18 м. едни са необходимостите, след 5 г. други. от желание всичко да бъде написано,  да не стане капан това решение и в един момент повече да вреди, отколкото да помага?

Имаш право-едно е дете на годинка ,съвсем друго на 4г,може би има начин тези неща да се определят след първите три години на детето-тоест телковото решение да е с по-дълъг срок след 3-тата година.
И още,аз имам спомен,че при промяна на обстоятелствата можеш да се явиш на ново пред ТЕЛК.

Момичета,за дневните центрове:

За да предлагат медицински услуги трябва да са със статут на лечебни заведения,защото иначе в тях не могат да се ползват кл.пътеки и прочие,повечето дн.центрове са към социалните услуги,тоест към МТСП.
Искате ли по-късно да пусна как съм обобщила предложенията дадени до тук?

Да, за дневните центрове и аз се канех да напиша това, че те не могат да обслужват клинични пътеки. Когато за едно заболяване има пътека, това значи и постоянна сума за лечението му. Общината може да помага, програмите могат да помагат, но трябва сигурна сума, с която да се планират. Виждала съм много дневни центрове, които след 2-3 година престават да съществуват, защото нямат финансиране. За общините е най-лесно да дадат едно помещение, а после трябват много пари, най-вече за ежедневните рехабилитации.
За това си мисля, че тези рехабилитационни центрове трябва да са към болниците, може да се водят филиали, така децата ще са подсигурени всеки месец. Ето за ДЦП има клинична пътека, но защо само в София има такава болница, в другите големи градове няма ли деца, не може ли към болнците, в отделенията по физиотерапия да им се прави рехабилитация. Може би няма подходящи специалисти.
А пък за другите заболявания въобще няма пътеки за физически и психологически рехабилитации. И в началото на родителите им се струва, че основното заболяване е най-страшното, но като няма работа и в другата насока децата изостават.
мanka, коментарите ти са много важни, може би е добре да ги обсъдим към социалното министерство, да съгласна съм, че общините, родителите и европрограмите могат да помогнат много.
любомира, трябва да обмислим дали има опасност и на мен ми се струва по-добре да се знае, че за заболяването може да се ползва това и това, защото за 3-5 години може да излезе по-добро пособие, защо да се разкарват родителите пак на телк. Но може би и по двата начина - да ги има описани в ТЕЛК, а лекуващият лекар да има право да допълва.
pogar, давай промените

Всяка поликлиника има отделение за физиотерапия и рехабилитация,но в повечето те насочват към специализирана болница за диагнозата ти-затова в клиниката за ДЦП има чакащи,а поликлиниките зяпат без пациенти.

pogar, а според теб рехабилитацията, която се прави в клиниката по ДЦП не омже ли да се прави и в поликлиника. Трябва рехабилитатора да е преминал курс за работа с деца и да си поддържа нивото, но иначе не виждам какъв е проблема. Защо според теб в поликлиниките не се прави? Мислиш ли, че е удачно да настояваме във всяка поликлиника да има специалисти, преминали курсове за деца и те също да правят рехабилитациите.

ние ходим на физиотерапия в болницата по десет дни. в момента пак ходим. правят всичко, което се прави и в банкя и прочие. само дето не говорят голееми приказки - Войта така-така-така, Бобат така-така-така, плюс парафин, електростимулации. аз съм доволна и не мисля че има проблем. само дето май имаме право само по 10 дни месечно. не съм се интересувала специално, но нещо такова ми се мярна. а има деца които имат нужда от ежедневна терапия и родителите не могат като някои от нас да си позволят да плащат на частно. а и някои неща не се предлагат на частно. не виждам проблем, стига да има болница в населеното място с физиотерапия. не всяка болница или медицински център има. но мисля че поне в областните градове задължително има поне една голяма болница с такова отделение.

просто трябва да се помисли за децата, които имат нужда по-често от 10 дни в месеца и за възможност да ходят ако трябва и 21 дни.

 Както бях писала, такива отделения по физиотерапия има към големите болници, но там няма отделни залички за децата и уреди - дунапренови кубове ,рула, топки големи, стълбичка, шведска стена ,успоредка, проходилка ,вертикализатор, колички за пълзене, и 2-3 огледала. Не струват кой -знае колко. Затова там по пътека рехабилитацията ни е само гимнастика и масаж и ел. стимулации.
  Може би по-големият проблем е осигуряване на стаи и персонал, и постоянно отопление. И увеличаване на пътеките от 10 на 20дни в месеца. А нашата лична лекарка каза, че са й малко тези направления и затова ще ни дава през 2 месеца. Може би са общо с направленията за възрастните и затова си ги спестява.

Здравейте моето предложение е следното-отнася се за децата с  рядко срещани генетични заболявания като моят син.След като лекарите нямат опит с такива деца и се страхуват да работят с тях безплбатно да ги консултират със специалисти в други страни където имат опит и са виждали такива деца.И не еднократно а ако се наложи няколко пъти.Защото на нас ни се случи на няколко пъти да оцеляваме по чудо защото лекарите се страхуват и нямат опит с деца като моето.Но за сметка на това няколко пъти ми казаха че живота му вече свършва че му е тежко заболяването и няма какво да се направи.Аз не искам да ми дават прогнози колко ще живее а да ми помагат коагато имам нужда от тях.А колко ще живее си е божа работа.Да работят повече с колегите си от другите държави които имат опит.Освен това специално за моят син някои от вас знаят за него той се храни с гастростома от 8 години да бъдат безплатни спринцовките за хранене.Те са за еднократна употреба и здравната каса не ги заплаща а това си е медицински консуматив.

Taka:
навсякъде оборудването е различно(аз все си мисля,че е заради това какви болни посещават тези отделения-като въъзраст и диагнози.)
Препращат те в специализирано заведение,защото нямат персонал или не им се занимава.
Относно пътеките-в момента се въртим в параграф 22,защото преди 2г попитах в здравната каса редно ли е тя да плаща само 10 дни в месеца по 2 процедури на ден на дете,което има нужда от лечение нон стоп.От касата ми отговориха(само не помня за кой номер пътека за ДЦП ставаше дума):
пътеката за която питате изпълнява МИНИМУМ 2 терапевтични и една диагностична процедури дневно ,за срок от МИНИМУМ 10 дни,ако ви трябват повече лекуващия лекар на лечебното заведение ви прави повече-има под на пътеката ,но няма таван.
С този отговор се върнах в болницата където ми отговориха:
Добре са ви казали от касата ,че има под,ама няма таван,но трябваше да ви кажат и,че парите,които касата дава за този номер пътека едва стигат за 10 дни и ние и при най-добро желание не можем да направим повече.
Когато запитах министъра на здравеопазването(вече бивш такъв) какви са тези простотии и няма ли кой да уреди този проблем,защото двете институции(здравна каса и болница) са прави и не са в нарушение,но пациента е потърпевш,той ми отговори-аз не отговарям за поведението и политиката им.
Моето мнение е,че тези пътеки трябва да се заплащат на ниво необходимост и адекватно лечение на детето,а не на фиксирана сума-как да стане обаче не знам-диагнозата е една ,но от случай до случай разликата е огромна.

Преди здравната реформа водех моя син в такова отделение и ми казаха-правим ви 2 седмици,вие се учите какво и как и после у дома,след 3-4 месеца идвате пак,за да видим докъде сте стигнали и отново ще направите 2 седмици процедури(да научиш нещо ново например)-имало много пациенти и затова не можело всеки ден да ходим.