Днес стават 10 месеца отккато не пуша цигари и се замислих за момента в който ги спрях. Преди 10 месеца пушех по кутия и половина на ден, в продължение на повече от 10 години. Не отричам, че бях много страстен пушач и доста често пепелника беше в саплнята ни и редовно пушех и там.Сега като се замислих как ги спрях тогава, единственото нещо което се сещам е че ги спрях от инат. Всички близки ми повтаряха колко много пуша и как никога няма да мога да ги спра, колко слабохарактерна съм била и т.н. В един момент, след поредното обвинение в това колко много пуша и как вредя на себе си и околните, ми писна казах им че ще им докажа, че мога и да не пуша и затова ще ги спра. Така вече 10 месеца, на инат аз не пуша. Замислих се още, че на пук и на инат съм правила и много други неща, било то добри или лоши. Та питам ви вас... инати ли сте? И доколко този инат ви помагал или вредял по някакав начин?
- Публикувана: 5 окт. 2009, 15:42 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2009, 21:37 ч.
Инати ли сте или упорити? И как това ви помага или вреди?
А да бях поне едно от двете... 
Ами ако това със спирането на цигарите е следствие на упоритостта, да, упорита съм !
Непушачка от почти 4 години. Без лепенки,без лекарства. Просто от раз , край !
Ако обаче се замисля за диетите, значи съм мекотело. Все не ми достига упоритостта..и на проява инат бих се зарадвала .
Засега се държа, ама докога ли ?
И още един пример. Когато реша да се сърдя на мъжа си, се сърдя докрай. До пълна капитулация от негова страна. А на детето си не мога да сърдя и 5 минути. Нито инат, нито упоритост помага в този случай.
Непушачка от почти 4 години. Без лепенки,без лекарства. Просто от раз , край !
Ако обаче се замисля за диетите, значи съм мекотело. Все не ми достига упоритостта..и на проява инат бих се зарадвала .
Засега се държа, ама докога ли ?
И още един пример. Когато реша да се сърдя на мъжа си, се сърдя докрай. До пълна капитулация от негова страна. А на детето си не мога да сърдя и 5 минути. Нито инат, нито упоритост помага в този случай.
Някои хора ме наричат инат, но аз се определям като упорита- когато искам силно нещо или когато съм уверена в правотата си- не се отклонявам от целта и отстоявам решенията си. Да постъпваш на инат според мен е незряло, поне аз така разбирам инатливото поведение- да постъпваш по определен начин не в резултат на вътрешно убеждение, а само, за да бъдеш "контра". Упоритостта за мен е полезно качество, особено за дейности, които нямат бърз резултат, а изискват търпение и продължителни усилия. А инатът, неприемането на различни от твоите аргументи и склонността да постъпваш "напук" на останалите, дори вътрешно да знаеш, че имат право, не виждам как ще доведе до добър резултат.