Къде бихте се завърнали и къде - никога?

  • 26 143
  • 378
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 546
Искам пак и пак в Париж, Виена, Лондон...европейските столици са моята страст, обичам пулса им, красотата, живота в тях.

Не бих пътувала пак до Тунис.  Peace

# 106
  • Мнения: 11 743
Mila mama, отдавна не те бях засичала в темите, радвам се да те видя!   Grinning

Като цяло, май повече обсъждаме европейските градове. Рядко се споменава нещо извън Европа, предполагам е нормално.

# 107
  • Мнения: 3 423
Mila mama, отдавна не те бях засичала в темите, радвам се да те видя!   Grinning

Като цяло, май повече обсъждаме европейските градове. Рядко се споменава нещо извън Европа, предполагам е нормално.

И аз се радвам да те видя   bouquet

# 108
  • Мнения: 2 603
О аз с удоволствие бих се завърнала някъде и извън Европа, стига първо да отида за първи път някъде по-далеч  Laughing

# 109
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 238
О аз с удоволствие бих се завърнала някъде и извън Европа, стига първо да отида за първи път някъде по-далеч  Laughing
hahaha И аз така Joy

# 110
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 152
О аз с удоволствие бих се завърнала някъде и извън Европа, стига първо да отида за първи път някъде по-далеч  Laughing

 smile3521 И аз, и аз. Засега само в Европа съм била. Е, и в Турция, включително и вътрешността, ама то не се брои за далеч от Европа.

pina, не се отказвай от Русия. Има си атмосфера, много зависи от нагласата, гледната точка и очакванията. И не е въпроса само в музеите, има страшно много места, където можеш да усетиш руския дух точно по начина, по който си го очаквала или представяла, четейки някоя книга. Абе при всички случаи е много различна страна като усещания. Първият път като ходих в Москва си отвисях около месец и честно казано не ми стигна. Единственото нещо, което тогава ме подразни бяха огромните разстояния. Но бях почти в покрайнините на града - всъщност в блока, който е към родното посолство. Което си е направо на м...та си, с извинение. До центъра се пътуваше с кола поне час. Вторият път се изкефих максимално, защото имах късмета да отседна в хотел Россия, което е на пъпа на града, точно срещу Кремъл. Незнам защо ми се върти в главата, че този хотел е затворен после за много дълго време за реконструкция, ама може и да бъркам. Както и да е - това ми даде възможност да се шляя в буквалния смисъл на думата с часове където си поискам. Никога никъде, където съм ходила не съм ползвала екскурзоводи, освен в местата, където без такъв няма как да те пуснат. Обичам да се сливам с местните хора и да почувствам мястото максимално. Е, сега доколкото чувам е малко опасничко подобно мотаене, особено в късните часове. Мисълта ми беше да не се отказваш - заслужава си при всички случаи. Дори да се разочароваш, по-добре това да е лично, отколкото винаги да съжаляваш, че е можело да видиш и почувстваш нещо интересно. Не съм русофил в никакъв случай, просто наистина имам прекрасни спомени от Москва и Петербург, затова така говоря. Peace

# 111
  • Мнения: 11 743
О, lulumba, съвсем не съм се отказала!  Peace  Даже вчера си взех Петербургски повести на Гогол и сега чета за Невски проспект...  Simple Smile  За лятото ще видим кое ще надделее - Париж или Петербург, а може би друго, а може би никое... Каквото и да става, аз, в този живот, искам да видя поне малко от Русия  Simple Smile

# 112
  • край голямата локва
  • Мнения: 902
pina , планувай посещение в Санкт Петербург по възможност през юни или началото на юли. Усещането е доста особенно.  Simple SmileСпоред мен като град трябва непременно да се види.

# 113
  • Мнения: 2 175
Юли определено - заради белите нощи.. Peace
 Sunglasses

# 114
  • край голямата локва
  • Мнения: 902
Всъщност втората половина на  юни са най- дългите дни, но пък юли ще е по- топло. Все пак там е доста по-хладно  отколкото при нас.  Party

# 115
  • Varna
  • Мнения: 191
Има места, за които си казвам че веднъж ми е било достатъчно да видя и повече нямам нужда от тях; после си мисля, че всяко ново посещение на старо място ти дава нов поглед, защото човек се променя. В този ред на мисли бих искала да се върна отново на определени места в Япония (заради спомените, които имам, заради това което зная че мога да открия или поне да опитам, заради начина по който се отнасят те към най-дребния детайл); искам отново в Аляска - там усетих пълно единство с природата, несравнима хармония, красота и спокойствие; искам отново в Испания - защото времето не ми стигна за много неща (поради същата причина искам и в Лисабон); искам отново в Австралия и Нова Зеландия - защото са изключително приятелски настроени към чужденците и туристите и защото не се чувстваш в чужда държава.
Не искам да се връщам в Тайван, в някои части на Китай; няма нужда и от Барбадос (някак си на тези острови става скучно след 3-4 дни, макар че е въпрос на гледна точка), май и в Македония не искам да се връщам.
Иначе - не отказвам пътешествие...  Wink

# 116
  • Мнения: 4 664
Лондон е много специален за мен - там бих се връщала отново и отново .
В Милано съм живяла ... липсва ми определено .
Венеция мога да не я видя отново , не е моя град ... Но бях обещала на един много специален за мене мъж , че ще отидем заедно там  Simple Smile
Сега обаче съм се побъркала да ходя на водопадите Игуасу  Rolling Eyes дано да успея скоро ...

# 117
  • Мнения: 2 694
И аз не обичам да се връщам, а да откривам нови места, но... по темата бих се върнала във всички градове, в които съм била - Лондон, Париж, Рим, Венеция, Милано, Атина, Братислава и още... Виена може би е само изключение - безспорно красив и уреден град, но прекалено хладен за мен, почти физически изпитвах дистанцията, която налага една тази нация Rolling Eyes

Говорите си за Русия...Хм, мисля си, че тя се възприема далеч по-позитивно от хора, които познават езика и културата й, отколкото от туристите... Не съм обективна, русофил съм, но едва ли баща ми ме е заблудил, когато ми е разказвал как в Русия буквално те зашеметяват просторът и сякаш високото небе (заради мащабите там, предполагам), да не говорим за звъна на камбаните в столицата и Питер. Знам ли, предполагам, че това не би било оценено от обективния турист, но на мен ми се струва почти вълшебно усещане, а не толкова само за красота. Поразмечтах се Wink, а и в последно време с възлюбения замисляме разходка из Русия (Москва, СПб и може би Кострома) догодина, нещо като импровизирано сватбено пътешествие, ако го позволят финансите, разбира се Heart Eyes

# 118
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 8 152
...в Русия буквално те зашеметяват просторът и сякаш високото небе (заради мащабите там, предполагам)...

Ооо, мащабите са наистина внушителни. А любимият отговор на всеки руснак, когато го попиташ къде е еди кое си нещо, той да ти посочи с ръка и да каже: "Чуть, чуть, рядом". И мястото наистина се вижда все едно е на един хвърлей разстояние, просто с ръка да го пипнеш. Да, ама като тръгнеш към него и това "рядом" се оказва поне на час ходене пеша.  Mr. Green За неподготвените си е направо шок.  Mr. Green

# 119
  • София
  • Мнения: 3 901

Aurora, благодаря, че сподели!  Peace  На времето, когато в час по руски имахме уроци за, тогава Ленинград, и толкова много ни го величаеха, аз така и не се заплених, беше ми безразлично  Thinking   Много по- късно, от руската литература се влюбих в атмосферата на Москва и Петербург, но това си е погледа на аристокрацията от 18 век, което няма нищо общо с екскурзия в днешно време...

Pina, да...чувството, че някога там е било разкошно витае във въздуха,...но комунизма е съсипал цялостното впечатление, съсипал го е при това изключително крайно, тъжно...сградите, някога къпани в разкош са запуснати, неподдържани, редуват се разпростял се на длъж и шир палат със завод (Кирковский да речем) в окаяно състояние до него...инфраструктурата е далеч по-зле от тук (дори), трамваите, автобусите, изобщо градския транспорт, обикновения руснак, магазините...всичко ми навяваше ужасна тъга...сякаш съм се върнала в много по-подсилени цветово картини в България преди 20 години. обикновените хора живеят в онези жилища, където три семейства делят обща бана и кухня...очуканите Жигули и Москвичи са основните автомобили...не искам да звучи снобарски, но мен не ме влече да виждам повече това, от това се надявам да избягаме, а там сякаш не забелязват мизерията, руснакът е горд, щастлив от това, което има. което е някак дразнещо наивно и едновременно затрогващо...
тъй като всъщност сме много близки до тях, може би най-близки отколкото до всички други нации и изпитвах едно много неопределено чувство...кофти чувство, че на тази нация е ампутирана онази царствена осанка, с която е известна в историята. величието, могъществото, класата са останали някъде там назад във вековете преди 1917 година...
отплеснах се по нощите, извинете Blush

Общи условия

Активация на акаунт