Задължителна амниоцентеза - къде и при кой лекар (препоръки)

 vici,
присъединявам се към твоят коментар, но въпреки това всяка бъдеща майка може да направи своя избор. Има жени, които са готови да понесат всяка изненада която може да им предотстави живота. И не само да я понесат, а и да я приемат.
Аз не се чувствам толкова силна, въпреки че преживях подобна травма. ПРеди 5 години родих бебе с тризомия 9. То живя 11 дни. Реших, че не мога отново да подложа на този шок себе си и моето семейство. Но, това е моят избор. Не се срамувам да призная слабостта си.
Желая на всички вяра и позитивно мислене!

В общи линии съм съгласна с останалата част от поста ти, но не и с това, което цитирам!
Първо, Синдром на Даун не е болест, а генетично изменение! Има разлика!
И после, защо си толкова убедена, че хората после цял живот съжаляват??? Хайде да не говориш от чуждо име!?! Да, има родители, които правят избора да изоставят децата си /нито ги съдя, нито ги упреквам/, но има и такива, които приемат децата си такива, каквито са и те им носят много радост и положителни емоции! Моето малко момченце е със Синдром на Даун е невероятно! И за секунда не съм съжалила, че съм го родила! Напротив, за мен той е нашият ДАР от БОГ! Знам, че за много от вас това звучи налудничево, защото аз самата след като го родих ми прозвуча като присъда, но това идваше най-вече от неинформираността и непознаването на проблема, както и на деца и хора със Синдром на Даун. В нормалните страни тези хора са интегрирани в обществото, работят и са приети и пълноценни, защото наистина има много какво да дадат и на какво да ни научат нас, "нормалните"!
И после, къде е твоята гаранция, че цял живот нищо няма да се случи с детето ти? Ако /Да не дава Господ!/ нещо се случи с него какво ще направиш - ще го изхвърлиш като дефектна стока ли?
Хайде да се научим на малко повече толерантност и човечност, защото никой не знае какво му готви утрешния ден!
И повярвай ми, децата със Синдром на Даун не са толкова различни от останалите. Разликата идва дори не в очите на другите деца, а в очите на родители, които не могат да се преборят със собственото си тесногръдие!

alexa-smile, само един въпрос: виждам, че в момента си бременна. С оглед на мнениета ти, да разбирам ли, че няма да правиш амниоцентеза? Защото ако правиш такава, сама си противоречиш....

Много жестоко изказване наистина Още се сещам как генетичката след лош резултат от късен БХС ми обясняваше как трябва да махна бебето, ако наистина след амниото се окажеше със синдром на Даун. Като и казах че ще задържа бебето при всички случаи ме изгледа сякаш съм малоумна. Амниоцентеза така и не направих, и мисля че е ужасна практиката да се прекъсва една такава бременност при доказан от това изследване патологичен резултат като синдром на Даун. Е, при доказани генетични изменения несъвместими със живота не детето бих подкрепила прекъсването на бременността, но в този случай не.
Напълно съм съгласна с написаното от alexa-smile, че децата със Синдром на Даун не са толкова различни от останалите и разликата идва дори не в очите на другите деца, а в очите на родители, които не могат да се преборят със собственото си тесногръдие!

И как по-точно си противореча? Или може би според теб амниоцинтезата се прави само за Синдром на Даун? 

И ако обичаш прочети малко по-внимателно поста ми! Аз не съм против амниоцинтезата, а против изказвания от сорта, които съм цитирала! Има ОГРОМНА разлика!

Alexa-smile, моите адмирации!  Разбиранията ти съвпадат с моите и за първи път попадам на някой в Бг, който не смята такова отношение за ненормалност и безотговорност.  Трябвало е по-рано да попадна на тази тема /когато имах нужда от подкрепа/, въпреки че когато водих спорове по същите въпроси в друга тема в същия този форум , ти все още не си била писала първото си мнение тук - това, че такива деца не са проклятие, а на тях може да се гледа като на дар от Бога!
Прекратих за сега спора в "Опасна ли е амниоцентезата" в раздела "Рискова бременност".  Не е необходимо да увещавам чрез спор който и да било какво е добро и зло според моите разбирания. Който е бил готов  да прозре - и две изречения са му били достатъчни.  Нескончаемите препирни, дори и добре аргументираните спорове не достигат до сърцето.  Но ти с твоя пример имаш силата да докосваш сърцата и живота на другите.  Дерзай!
Бъдете благословени - цялото ви семейство!!! И нека вашето огромно щастие покаже на останалите, че духовното и емоционално благоденствие и мир могат да се постигнат и при привидно много тежки външни обстоятелства /надявам се вашето ежедневие да е изпълнено повече с радост, отколкото с трудности/.  И че всеки един човешки живот е дар Божий и е грях да презрем и унищожим този Дар.
Нека да не съдим другите, които още не са осъзнали какво мислят, проповядват и вършат.  Бог има Своите пътища да достигне до сърцето и живота на всеки и никога не е късно да Му бъде отворена вратата, когато почука на нея.

ivi_81, поздрави и на теб!