Трудно проговарящи деца - тема 2

Хм, до сега в Бургас, нито една логопедка не е отказала да присъствам по време на консултация. А съм посетила 5-6 такива. По време на работа е логично родителя да не присъства. Колкото и да е болезнено за майката понякога, това е в полза на детето. Много по-лесно се работи с детето, когато родителя не присъства. И го казвам от лични наблюдения. Дори има съвсем пресен пример. Синът ми със ски-учителят си преди месец караше без проблеми, без да се оплкава, а в момента, в който ние се появим се почва: мамо намести ми маската, мамо оправи ми ръкавиците... Това важи за всяка работа със специалист , независимо от сферата...Децата са си деца, и с нас си позволяват повече волности и глезене, което е в ущърб на работата.

За присъствието на майката на терапиите, моето дете тръгна много малко /преди да навърши 2 години/ и винаги съм била вътре. До около 3,5 години никой не е споменавал да излизам. Чак около 4-тата година казаха, че трябва да я оставям сама. Според мен зависи от пръвързаността на детето към майката и може да се наложи майката да е вътре.  Мисля си, че терапевт, който казва майката да е отвън при дете под 3-3,5  години няма опит с малки деца. Детето може да търпи да е без майка си, но може и да не е готово. А  всички "глезотии", когато ме види се появиха към 5-тата година. Така че за по-големите деца да са сами е по-добре, но за възрастта  по 4 години е според детето.

А за детската градина също имам противоречиво мнение, за определени СОП състояния може би е добре децата да са от малки, но за едно дете, което има затруднения в общуването, във финната моторика, може да му се отрази зле оставено на самотек /или навиквано/, сред 25 деца. Определено видяхме регрес при дъщеря ми за месеците септември - декември, когато беше на общинска детска градина. Оставихме я у нас и в по-малка група след Нова година и продължи да напредва. И това й е втората година в ДГ, първата година като чели нямаше такъв регрес.

Някои майки във форума споделяха, че снимат с камера работата с логопеда и повтарят у дома. Няма по-добра насока според мен как майката да работи в къщи от това да се учи от логопеда. По време на консултацията аз стоях отзад и не съм се обаждала, въпреки, че на моменти се вбесявах от некадърността на тази жена. Казвам го най-отговорно, за Янка Матева говоря. Значи тя не отделяше и 5 секунди да обясни на детето какво да прави. Говорим за дете с проблем именно в разбирането. Хвърляше му новата задача и то си решаваше само какво да прави с нея. Понеже то няма проблем с конструктивното мислене, всички задачи свързани с логика, форми, пъзели и др. такива ги прави без проблем, просто трябва малко да му се покаже от начало, докато схване какво вие искате от него.  Логопедката напълно пренебрегна разликата в двете неща и твърдеше, че едва ли не той нищо не може. Аз й обяснявам, че той не разбира какво тя му говори, а не, че не може да й подреди формичките или да нареди пъзелите. Малко по-късно, докато си говорихме с нея, той нареди всичко перфектно, ей-така на игра. Тя ми казва, че има проблем с разбирането, аз и казвам, ами да има, това е проблемът. После каза, ами той значи не иска да работи! Аз и казвам, че той работи с интерес тези неща у дома, когато не се притиска. Тя ми казва, че той бил длъжен да слуша и да изпълнява на секундата заповеди от непознати хора. Едва ли не аз е трябвало да го науча предварително да я разбира и да я слуша! А къде е нейната роля? Само ще споделя, че детето като влезе се зарадва много на играчките и започна незабавно да ги "прави". Тя вместо да се възползва и с някакво насочване ди види как мисли,  да го предразположи, тя започна да му дърпа всичко от ръцете, то милото си слага ръчичките на масата, тя му ги дърпа под масата, то започва да се плаши и да иска да слиза от стола, тя го държи насила и му вика стой, не мърдай. То се опитва пак да работи, взима задачата, тя му вика не така, не пипай, само аз ще пипам и др. подобни. Не си представяте какъв тормоз за едно много отворено дете, което умира да се занимава с такива неща, с баби и дядовци, с мен. После той изключи, в смисъл просто я игнорира, както се прави с дразнителите. Тя каза, че имал дефицит на внимание - дете, което за 1 час се научи да очертава шаблони, за толкова време научи и подреди всички шахматни фигури, научи и азбуката. Аз и обяснявам деликатно, че се е притеснил от обстановката и че у дома много дълго време се занимава с всяко нещо, докато не го научи. Тя казва, ама с каквото той иска, аз и обяснявам, че той всичко иска, т.е., не отказва занимания. Тя казва, ама той все пак не разбира. Ами да, не разбира, това Е ЯСНО! Но това не означава, че не прави другите неща. През цялото време не направи едно точно нещо, да кажа браво, специалист, знае си работата. Питам за диагноза, щяла да постави ако работим още с нея. Много било "сериозно", вероятно е така. 
И сега проблемът в оставянето не е само за това, че детето не е свикнало, нямам и доверие, че ще си оправдае заплатата. И дори, че няма да го травмира. Щом така се държа пред мен, какво ли ще е ако ме няма? Дъщеря й, която присъства, обучавала се за логопед покрай майка си, се усети, че ме загубват като клиент и най-накрая каза нещо мило на детето, Матева се усети и каза и тя, че хубава косичка имало. Не знам за какво ги платих тези 30лв. Нито аз нито детето научихме нещо ново. 

Абсолютно на същото мнение съм. Имам наблюдения върху деца в училищна възраст. Не съм убедена в интеграцията на всяка цена. Не ме разбирайте погрешно, но на дете в тежко състояние един опит да се интегрира в масово училище, може и да навреди. То трябва да е готово, класът/ групата трябва да е готова и най вече учителят, който го поема. И други наблюдения имам също- децата със СОП, които работят със специалисти, независимо дали от Ресурсен център, други центрове или на частни начела, се справят по- бързо и по- добре от деца, чиито родители не са склонни да потърсят този вид помощ.

mom, аз не исках да казвам име , но ти си споменала. За Янка Матева ако ме беше попитала, щях да ти кажа мнението си. Някои я смятат за много добър специалист, но за моето дете тя не беше подходяща. Много строг, хладен човек, много изискваща, без никакво чувство и топлота към детето. Пак казвам това е моето впечатление, спрямо моето дете. Може би има деца, за които е подходяща. За моето- не беше. Аз след една консултация реших, че това не е нашия специалист. При всичко което си написала, не знам защо изобщо продължавате да ходите. Бих казала, потърсете друг специалист, специалист, който да е подходящ за вас, не най-препоръчвания, не най-хваления,не  най-...и пр. Сменяйте докато намерите човека, който ще ви свърши работа. Такъв специалист, при който детето ще ходи с желание. Каже ли ви или покаже детето на тръгване за урок, "Не искам"...по-добре търсете друг. Колкото до присъствието, никой не може да ти забрани. В началото може да присъстваш, докато детето свикне..., след това можеш да стоиш пред вратата и да слушаш, какво правят. И си разчитай на интуицията.
Интеграцията на деца със СОП е много относителен въпрос. Колкото деца има, толкова различни варианти, възможности и решения за интеграция. Има деца, /като моето/, за които е добре. Всички специалисти , с които се консултирахме, когато търсех градина, казаха...за детето ще е по-добре да е в обикновена, а не в логопедична детска градина. И бяха прави. Но и при най-малък признак за регрес или  , че детето е нещастно щях да потърся друг вариант. Но мисля, че все пак трябва да се направи някакъв опит. Ако детето е само в къщи си има своите плюсове, но за жалост и някои минуси. От всяко нещо може да се извлече някаква полза, от градината, от работа със специалист, от работа в къщи. Но когато диапазона се разшири, някак се разширяват и възможностите за детето, да реагира, да възприема, да свиква с различни дразнители , правила, поведение, изисквания. Всичко ,с което рано или късно, така или иначе ще се сблъскат.

Абсолютно не мога да се съглася, че дали майката присъства определя качествата на специалиста.
Виждала съм при един и същ логопед да ходят малки деца сами и големи с родители. Това трябва да е решение на специалиста, но според детето.
При моето дете беше абсолютна загуба на време терапията, когато присъствах и много добър вариант, когато ходеше сам. Също така работеше пъти по- добре със строгата логопедка, отколкото с тази, която само му се усмихваше.
Всяко дете се държи много различно, когато е без родители. Понякога се променя на 180 градуса. Това важи и за деца без всякакви проблеми.

Интеграцията не значи винаги да се внедриш при различни от теб, а да намериш място в общност, да умееш да комуникираш, да участваш в екипни дейности и в крайна сметка да се справяш с живота.

Иве, не сме ходили на такава терапия. Това лято трябва да запознаем децата и да обменим опит. 

Здравейте на всички.
От скоро водим детето по различни специалисти- логопед, психолог, УНГ, невролог чак и ортопед за сега няма установена диагноза, но факта е че не говори (поне не говори на български измислил си е негов език, който звучи, като китайски или японски). Засега заключенията са, че е изживял силен психологически стрес, който е засегнал речевото развитие ( в интерес на истината до 1г и 1,2 месеца си беше добре казваше доста срички, които сега отново учим- папа, пипи, баба, деде и т.н.) Записах го на частна логопедична градина с включени индивидуални занимания с логопед. Исках да попитам, ако някой е по наясно дали му се полага някаква държавна помощ (в какъвто и да е вид) Благодаря предварително.

siana_  логопедичните детски градини, доколкото знам все още са безплатни.

siana_, видях, че си от Пловдив. Къде се намира тази частна логопедична градина?

Сигурно не се е разбрало от поста ми, но имах предвид, че специалиста трябва да е гъвкав според детето. Не може  да казва да работи само с детето, а да е видно, че малкото дете не е спокойно само.
Аз продължавам да твърдя, че специалист, който изисква майката да е отвън за дете под 3,5 години не е добър, особено за възрастта 2 до 3 години. Имам си много съображения за това. Но ако категорично заявява, че не желае майката да е вътре на терапията за дете между 2 и 3 години, аз не бих си водила детето при такъв специалист.
Най-малкото не виждам кога ще си научи майката домашното, като със свършването на урока детето или си тръгва или се глези и майката има по-малко от  5 мин. да чуе какво й казва логопеда.

Как пък, като не могат да кажат нещо съществено - психологически стрес.....Чак се ядосвам. Всичките деца, дето не говорят на по 3 г. все психологически стрес ли са изживели...Извинете лиричното ми емоционално отклонение, но това 1г. и 1-2 месеца  ми е толкова до болка познато...Психологически стрес...как ли пък не...

Не е само за тежко състояние - моето дете не е с аутизъм или генерализирано разстройство в развитието/два пъти го казват в Свети Никола/. Въпреки, че си имам притесненията, не мисля, че детето ми е необучаемо или тежък случай. Но в градината не намериха начин да го накарат да надраска нещо, да нарисува и други неща. Имаше някакъв напредък, но с тези темпове щеше да изостане доста. Отделно, че децата в 3-та група вече си водеха разговори, и тя участваше само в игрите на гоненица. И в социалните контакти се получи проблем.

Но съм съгласна Егвийн ал-Вийр, че различната среда действа по различен начин и трябва да се опитва. Всяко нещо допринася за развитието на детето. Не може само у дома, но и често детските градини са половинчат вариант, особено сега в Сф. с препълнените групи и неособено заинтересуван персонал.

"Мечо Пух"  на Петя Христева.
Държавна логопедична градина мисля че има само една в Пловдив и тя е претъпкана с доста по-тежки случаи  от нашия. Пием и brainbooster , изписа ни го невроложката (тя спомена нещо за ТЕЛК, но детето не било толкова зле и щял да получи много малък процент съответно много малка финансова помощ) Мисълта ми беше дали му се полага някакъв държавен специалист, който да работи с него.
Мислехме с баща му по- нататък да го запишем на частна детска градина, но ме спира факта, че се учи чужд език  или пък варианта държавна детска градина с посещения при логопед. Толкова сме объркани и  не знаем какво да правим. Положението в момента ни излиза доста скъпо, мястото не е удобно за паркиране и всеки обяд някой трябва да ходи да го взима, друг да го гледа следобяд, докато с баща му се приберем от работа.....   
Големия плюс е че малкия ходи  с огромно желание и има лек напредък

Таня, по- добре за 5 минути да си науча домашното и да ми бъде веднага демонстрирано наученото, отколкото 30 мин да съм свидетел как нищо не прави детето.  
Всяко дете е различно, това което при твоето дете работи, при моето не и обратно. Не прави обобщения.
При първото посещение имаше малък протест, но после сам ми казваше чао още на врата, влизаше сам, издърпваше си столче и сядаше до масата в готовност за работа. Възраст преди 3г. Със сигурност при много добър логопед.  

Малко невероятно ми се вижда за 30 мин. дете под 3 години да научи чак толкова неща и за 5 мин. да ти обяснят домашното и да ти демонстрират наученото. Но не отричам, че е било възможно при твоето.
Аз продължавам да обобщавам, че по-често при деца между 2 и 3 години е по-добре майката да е вътре. Ако логопед при индивидуална работа /не в група/,  настоява майката да е от вън за толкова малко дете, не е добър и няма подход към децата в ранна възраст. Аз не бих се доверила на такъв специалист. Да, това е моето обобщение и мнение