Споделете 125

Фреш, а мен  ме обвиниха, че не умея да се забавлявам.
Оценка, която на моменти си  напомням, за да докажа на себе си противното.

Днес излязоха резултатите  от изследванията на малката фея.
Оказа се, че скарлатината не е никаква скарлатина, а просто обрив (вероятно алергичен), съвпаднал с настинката.

И моят ден е крив.Много мразя да съм скарана
с някой.Никога не държа инкяр до край и винаги
правя първата крачка,дори вината да не е моя.
Иска ми се този път да е различно и да не правя
отново компромис със себе си,обаче това чувство
направо ще ме изяде.

Не се засегнах на изказването на "капацитета", но се дразня, защото не навирам живота си в неговите очи, не желая и да ме оценяват. А оценката ми я лепна заради нещо, което очаквам с голямо нетърпение и което е различно от ежедневието ми, нещо като уикенда на Жоз примерно.

Ангелина, честит рожден ден, да не се отървеш от здраве.

Ще разкажа накратко за това дете. Ако греша някъде в преценката си, ме поправете и кажете в какво не съм права, че детето има нужда от специалист.
Още от първите дни децата започнаха да се оплакват, че К. постоянно ги бие - той на практика не играе с тях, а отива до някое дете и го издира, рита или блъска в опита си да вземе играчка от него. На родителската среща говорихме с майката. Жената видимо притеснена обясни, че до сега са живяли в чужбина и заради посещение там в детска ясла или градина /не запомних/, за да разбира какво му говорят, са се принуждавали да общуват на съответния език и вкъщи. С две думи - детето почти не знае български. Родителите приехме обяснението с разбиране и съм сигурна, че и други са успокоявали децата си, че К. не е лошо дете, а има нужда от другарче и така се изразява, след като не може да разбере какво му се говори.
Е да, но в рамките на няколко дни на два пъти станах свидетелка как заплю /неколкократно/ пред очите ми две различни госпожи от градината, без те да са предизвикали гнева му. Във втория случай беше хвърлил играчка на земята и госпожата му каза със строг, но в никакъв случай гневен или висок тон, да я вдигне и дойде при нея. Детето не го направи, а се приближи и я заплю два/три пъти. Нея, която трябва да му е авторитет и учител. Секунди преди инцидента тя го беше гушнала и му обясняваше нещо. Значи нещата не опират до неразбиране на езика.
Както ви казах, майката беше притеснена за него. Аз обаче също се притеснявам за моето и другите деца и искам К. да общува с тях. В никакъв случай не искам детето да спира посещенията си в градината - тя е много важна за него и общуването с другите. Искам да му се обърне наистина по-специално внимание, което учителките в групата едва ли ще успеят да направят на фона на още 25 деца около тях. Персоналът в градината полага много внимание и грижи за детето. Но личното ми впечатление от него е, че това няма да е достатъчно. За това ще се опитам да свържа родителите със съответни специалисти.
Остава да се надявам, че ще предприемат мерки.

Добре де,защо ти ще свързваш родителите
със специалисти? Обсъди ли го с учителките,
те какво мислят?

Всички виждат, че има проблем - родители, учители ... децата. Дори на случайни хора, които присъстваха на случките с наплюването, им направи впечатление.
Координатите на специалисти ще предам и на учителките. Но те самите освен да говорят с родителите и да им препоръчат да вземат мерки според възможностите си, друго не виждам какво могат да направят.
Виждам, че отстрани действията ми изглеждат като вмешателство в живота на другите, но за сега това мога да направя за доброто на детето и за социализирането му. Нито съм му в дома, нито съм част от денят му в градината. Очевидно обаче родителите не могат да се справят сами на този етап.

Опитвала съм, Азса, ен-броя пъти да издържа и да чакам извинение, но не би. Предавам се, не обичам да се сърдя с някого. Разбирам те. При мен си е от зодията, знам. Което, при работа с екип, понякога води до качване на някои на главата ти.

Калатея, честита ти нескарлатина. Макар че алергичен обрив не е радостен, но е по-малката беля. Дано е временен.

Веси-Вас, подобен казус обмисляхме със съученици и учителка на проблемно дете преди 2-3 години, намесихме и училищния психолог и се оказа доста сложно. Т.е. писхологът разговаря с детето, но родителите излязоха костелив орех. Успех, дано!

Гледам, че говорите за оценяване и като си видях материала по който работих, се замислих и ми дойдоха служебни идеи по ресурсните въпроси. Значи висенето във форума в моменти на спешна работа си има съответната полза. А до крайния срок имам около 50 часа.
Изказах се по всички теми в стил Отчетни (само на емотикони нямам време да го докарвам), споделих и се затварям да творя и чакам паралелно майстора!

Веси, твоята преценка е достатъчно ясна и подробна, но като за страничен наблюдател. Ти не участваш пряко в този казус, а само косвено- чрез детето си и от позицията на родител. Много е възможно да не си запозната с детайли, които са "вътре" в ситуацията. Например: родителите вече са се консултирали с психолог извън детското заведение; или психологът на детската градина вече работи с детето, но вие не знаете; или в семейството има насилие и майката не иска да вербализира проблема; или други бариери в детето, които ти няма как да знаеш. Затова има значение, дали майката (таткото) в прав текст ти е казала, че търси помощ.

Босонога - права си. Дано не сгреша с действията си. Но по-лошо от това едва ли ще стане, така че ще се опитам да направя нещо. Поне да ми е мирна главата, че не съм стояла безучастна.
Моето дете е борбено и не се оставя да го мачкат. Той ще се оправи и сам, както намери за добре. Споделих и на ЛС, че ме е страх, че ако не се вземат мерки, търпението на другите родители ще се изчерпа много бързо. Дочуват се разговори. Виждам и учителките как не спират да се извиняват на поредния татко или майка, че детето им е посинено, а то самото сочи с пръст към К., и съжалителните погледи на госпожите от другите групи, които също са наясно, че нещо не е наред.

На градинска вълна сте, гледам. Споделям си терзанията: преместили ми детето без мое знание и съгласие в някаква т. нар. група "вариант". От една страна - няма лошо, 'щото след пет месеца навършва 3г. и няма да чака септември да тръгне в 1ва група; от друга страна съм бясна, че ме поставят пред свършен факт и в положението единствено на "донор", притежаващ само задължения, но не и права, и че се отнасят с детето ми като с вещ; от трета страна се чудя, доколко е легитимна тая група "вариант", след като по всички нормативи в едно ОДЗ има само яслени и градински групи, междинни няма; от четвърта - недоумявам, кой е геният, измислил група от деца, неспособни все още да се обслужват сами и същевременно обслужвани от персонал, необучен да обслужва по-малки деца и с незадоволителен в този смисъл брой. Да, така е, прекалено се вглеждам и издребнявам, знам. Ей такива въпроси ме вълнуват, но не ща отделна тема. Ако има някой съпричастен, да сподели.
*
Честит рожден ден, Ангелина! Здраве, усмивки и положителни емоции!
*
Обичам те, гал!

Мила Ангелина, честит рожден ден! Пожелавам ти щастие и здраве!

Ако в обкръжението на детето няма възрастни със склонност насилствено да си постигат целите, е крайно належаща консултация със детски психолог. Действията на детето, така описани от Веси вас, са девиантни и следователно трябва да се отстрани причината за девиацията докато е възможно. Мине ли определена възраст девиацията "изкривява" личността и тогава кризата е неминуема. Тогава и психиатър детски няма да помогне с кой знае какво.

Веси Вас, няма причини да търпите. Ако не покажете, че проблемът съществува и не направите нищо да принудите родителите да потърсят адекватна помощ - ще си берете гайлето с години.
Съжалявам, ако изглеждам крайно, но съм се убедила, че родители на деца с такова поведение нито търсят помощ, нито им пука какво ще стане с детето им като поотрасне.
И, да, родителите носят отговорност за благосъстоянието на детето си според семейноя кодекс. И тази отговорност трябва да им бъде вменена, ако те не я разбират и упражняват.

Аз да повторя Бсоногата,но защо изключвате
варианта родителите вече да са потърсили помощ?
Разбирам,че веси е притеснена,разбирам и желанието и
да помогне,но не мисля,че е правилно да го направи директно.

И аз те обичам, Буба Маро! И съм съпричастна, но не съм се сблъсквала с такива "междинни" групи, за да съм ти полезна. Във всеки случай, бесът ти е напълно основателен. Брой до няколко хиляди и иди да поговориш с инициатора (дитектора, предполагам).
Сега се сетих. Имаше някаква увъртяна ситуация с ОДЗ- тата, тъйкато персоналът на яслените групи уж е на подчинение на директора, ама не съвсем, защото е под шапката на друго министерство- на здравеопазването. Може да е някаква вътрешна "акробатика" за запазване на бройки и щатове.

Фрапиращото е, че не са те уведомили предварително, Буба Мара. Как си позволяват, не мога да разбера!

azsa - от поведението на майката си правя извод, че не са потърсили такава помощ до сега. Все използва думи като "вкъщи се опитваме ....",  "батко му", "ние", ... Нито веднъж не съм чула, че са говорили със страничен човек.

Няма да ви занимавам повече. Благодаря, че имахте търпението да изчете за проблема и да си кажете мнението. Винаги е полезно да се види и друга гледна точка.