Клюки (щастилви, тъжни днес) 9

Добро утро!

Миленна, не знам аз как бих реагирала на твое място. Трудно е когато зависиш от някого и трябва да се съобразяваш, макар отвътре да ти кипи. Прецени си човека  и тогава реши дали да се извиниш. Аз бих се извинила ако наистина съм сгрешила, но н е и за да направя поведение. 
Благодарна съм на моя шеф че е много толерантен. Той е от малкото хора, които знаят че се развеждам и че имам проблеми и ме подкрепя много. Да е жив и здрав.

Фокси, първо една голяма  от мен. Няма да те съветвам, само ще ти кажа при мен как беше. Аз му имах пълно доверие. ПЪЛНО. Защото по принцип е много свестен човек. Поне за такъв го мислех след 10 години прекарани с него. Но ме предаде. Много ме заболя. Никога не съм изпитвала подобно нещо. И какво стана? Аз реших, че заради доброто на всички, мога да му простя. Той каза че съжалява, че дори и той не може да повярва че го е направил..... и решихме да продължим. Приключи с каката. Не се виждаха. Но не щата не се получиха. Беше се отчуждил от мен толкова много, че усещах как ме вижда все по-лоша. Обвини ме че аз съм виновна дето е тръгнал по чуждо.... щото след като се е родило детето съм се отдръпнала, приела съм го за даденост, и т. н. Ами може и да е прав, но беше редно да ми го подскаже, да каже какво чувства и аз щях веднага да разбера и да се постарая, да се осъзная. А той тръгнал та се влюбил. Стана непоносимо за живеене у дома. Тръгнахме си с детето. По някое време той поиска да се върнем. Дадодохме си шанс, но беше само за няколко месеца. Той просто не ме обича вече и не може да се насилва. Когато няма обич нещата просто излизат извън контрол.Поиска развод. Вече живеем отделно. Насила хубост не става.
Сама си прецени какво да правиш, но аз бих простила изневярата, макар и не само физическа, ако той имаше желание след това да се оправят нещата. Но  той не можа. Просто не поиска.

Ох, пак се увлякох в писането.

Здравейте момичета , и аз да се  включа по обедно време 
Миленна , само ще ти кажа , че нашия шеф (грък) , още не ни е дал заплати ....а трябваше до 5-то число да  получим ....  Около 30 човека сме във фирмата - като  в централния ни офис  в Пловдив сме 2. Само  Софиянци си получиха  заплатите преди 2 седмици  а ние .... караме на изпарения и пастет 
Онзи ден за капак крещя , че ще ни Уволни - мен и колежката и другата колежка , която  е управител  в цеха.....Какво да ти кажа - оставихме го да  вика , да  си крещи .... В такива моменти го остави наистина да се  навика , защото не се знае на къде ще му избие чувията  Пробвали сме и да  му отговаряме - не е било никога  в наша полза - особено  пред заплатено време -НИКОГА!!!

На мен последния път като  ми вика, то беше и пръв де/дано си остане единствен/ като зароних сълзи като в детската градина. Умрях от срам, а не мога да се въздържа, нито пък да се защитя. Излязох от стаята и отидох в тоалетната да се нарева. Изпаднах в нервна криза. Въздух н емога да изпусна, само дишам навътре и ще пукна. Два дни не влиза прри мен изобщо, на третия ми проговори тихичко и гузно. И него го беше яд че така е крещял. Аз тежко ги преживявам тези моменти, особено когато нямам вина, но никога не му се заяждам. Аз всъщност има 4-ма шефове, единия ако не те дъвче, другия ще е. Гадост.
Май се увлякох 

Ооооо.... и ние имаме такива изпълнения ! Със сълзи ...
Всеки път си казваме , че няма да се  впечатляваме ама .... Последния път бях готова да  напусна .... колежките  ме успокоиха , после беше ред  на другата  колежка - изобщо колелото се върти.... Най - гадно  е когато ти се карат за  глупости , когато  ти се карат незаслужено ..... Или пък  любимата  фраза на шефа : " Цял ден нищо не правите и ще ви Уволня !" 

Здравейте! 

Да се оплача, вече ми иде да крещя! Не е истина просто - Георги пак е болен, нямам думи вече! В неделя пи последната доза антибиотик заради ушите, все още капем капки, до вчера беше на сироп, а днес е с температура и пак кашля - не беше кашлял цели 2-3 дни!  Вече не зная да рева ли, да крещя ли - какво! Това са вече 3 седмици плътно детето да е болно - от едното скачаме на другото, на третото, а сега като го чувам как кашля съм почти 100% убедена, че е слязло надолу  и антибиотика пак не ни мърда! Вече тотално не мога да му смогна на лекарствата - ни пари, ни нерви ми останаха. 

Спокойно !!! Нека му чуят гърдите! Да видят гърлото.
Правете инхалации с няколко капки  Йод във водата, слагай коларгол в носа - Те са  добри капки и помагат  много ! Какво да ти кажа ....и ние така бяхме. Ужасна история ... Като си спомня , че нямаше кой да го гледа ...родителите ми далече , роднини нямам близки в града  .... а шефа  не дава отсъствия ...  Идвал  е смен на работа - лежи по столове с температура ... Добре , че с колежката  се покриваме когато се налага ! Много гадно ! дано се оправите  бързо !!!   

Не съм, с тези болести и аз съм се видяла в чудо 
Ако ходите на лекар искай да му направят антибиограма, защото имат навика да си измислят какъв АБ ще е подходящ за дадената инфекция, а накрая да се окаже, че този изобщо не действал.
И Алекс си е перманентно болен.Особено с тази проблемна трета сливица.. 

А, на моята колежка децата бяха постоянно на антибиотици и постоянно болни. Накрая след антибиограмата  се оказа че освен Зинат, друго нищо не им действа.

Мале, хораа, как ми се спи. Едва се държа на бюрото. Мечтая си за  

УиУи, събуди се,  виж какво слънце грее навън
Събуди се! 

Елеонора, а кога минава, след колко време? Въпросът ми звучи наивно, но ако знам, че след 6-10-12 месеца няма да ми пука, сега ще ми е по-лесно. При теб как беше?

Бля, в нашия офис слънце огрява в пет часа, когато си тръгваме. А аз съм си включила радиаторчето да мен, и ми е едно топличкоо, красота.

Ти как разбра и после какво се случи? Ако не искаш, или те боли да си спомняш, не казвай.

Разбрах след като се разделихме. Накрая положението беше нетърпимо.
Боли ли, ми май не, просто съм ужасно разочарована от този човек. И на искам да е пример за детето ми.
Вчера например му казах че е наказан да не гледа телевизия, а да учат буквите А, Б, В, Г.
Познайте, учили са буквата на "лайното"     Просто нямам думи    

Това не го разбрах.
Дали е добър баща - определено. Но вече не знам какво е добър съпруг, защото преди всичко трябва да се уважават партньорите и да им се пази достойнството. Представям си как с месеци скришом е писал смс-и. Разправял ми е че е в командировка, че работи в офиса и т.н. и аз поех почти всичката мъжка работа в къщи, дори и два големи ремонта направих. Това между другото, след работа, след готвене, диктовки и домашни. Пазарува, води ни на море, ако това питаш. Ако поискам нещо никога не го увърта, купува ми го. Но аз рядко искам и не съм капризна. Може би и тук сбърках.
А най ме боли от това, защото още го обичам. Но съм много наранена.