Тема за страстта към пътешествията

мен също, но мисля, че за Египет бих се престрашила..

странно, за атентати не се бях замислила, мерси, че ми прибавихте още един страх
а защо не в Австралия?

Ами там попринцип се намират едни от най-отровните животни на планетата, разни змии, насекоми, маларийни комари, кучета динго, акули, има едни такива микроскопични медузи, които ако те опарят си пътник... та ако отида някой ден, най-вероятно няма да влезна във водата. 

И от отвличане не ме е страх. В Египет бяхме на самостоятелно намерено сафари в пустинята. На връщане, на тъмното, насмалко да ни изгубят 2-3 АТВ-та из тъмната бездна, но слаба богу, върнаха се за нас... Доста се стреснах тогава и бях готова да вдигам скандал на гида, ама нали се върнахме по живо по здраво...
В Тунис, преди да ходим, няколко месеца преди това, бяха отвлекли европейски туристи и бяха поставили искания срещу живота им. Тръгнахме без да се замислим. На допълнителните екскурзии ни водиха - 4 човека българи, в един джип с арабин шофьор. Той като ни подкара в един момент, отдели ни от групата и накъде караше... Аз се пошегувах - отвличат ни   добре, че и другите българи не се стреснаха, дори обявиха как никой няма да даде пари за нас....   Е, пак ни заведе при групата в крайна сметка.
В Тайланд бях една година след цунамито. На Пукет нямаше следи от него, само на Пи-Пи още не бяха възстановили хотелите. То там беше и най- зле, имаше и много жертви, май почти всички, които са били на големия остров, тъй като той е такъв, че цунамито е минало директно през острова и е помело всичко. Имах си едно на ум. Мислех си, как ако чуя някакво бучене, притеснителни звучи и викове - хващам си раницата и бягам в посока обратна на морето. В последните дни, като се разрази една буря, като взе да дъни и да трещи, а ние в един бар. Всички се заоглеждаха тревожно какво става, не сме свикнали на техните бури, аз хванах раницата и се замислих накъде е морето, та да знам накъде да хуквам и в този момент се усещам, че вече сме в Банкок и няма море...  

И, не, че не се страхувам... хем ме е страх, хем ме влече, обичам приключенията. Не е като да съм кой знае какъв авантюрист, не съм правила кой знае какви чудесии, все едни такива невинни и култивирани..., ама поне това ме радва. Колкото- толкова, някой ден - повече.


А, добавям сега, че съм се снимала и с питон и с кобра на врата  И в тайландската джунгла бях на трекинг - демек разходка в гората, де, ама нали там има отровни змии, тигри, дори паднах там и си разраних коляното, та още имам белег 

И мен хем ме е страх, хем ме влече... пък някой път си викам, ех като порасна един ден сигурно ще е различно и няма да ме е толкова страх 

Абе, повече те хваща страх с възрастта, да ти кажа  Много неща осъзнаваш. Аз колко дивотии вече не бих свършила    Малко и от високото взех да се страхувам, не че пак не се качвам, ама преди и през ум не ми минаваше да ме е страх 

И аз мислех да напиша същото. Майка ми е в застраховането и такива неща ми е разказвала - да не дава Господ да се разболееш или да ти се случи най-страшното в чужбина Всички услуги по лечение и, не дай си Боже, репатриране на тленни останки (хайде сега да добавя ужасни страхове и аз, но ... за съжаление и това се случва) - не стига, че се създават невероятни грижи за самия човек и околните му, но понякога е непосилно и като заплащане. Така че горещо препоръчвам пътуване винаги с медицинска застраховка, при това в по-утвърдените застрахователни компании, ползващи се с добро име

Аз пък с времето започвам да преодолявам доста от страховете си. Например страха от морето. Живяла съм на лодка около 1 месец, през което време обикаляхме остров Сардиня и като се има предвид, че преди това ме беше страх да вървя дори по кея, мисля, че добре съм се справила с преодоляването на този си страх. Друг страх, който ми се появи при едно пътуване е да не ми подхвърлят наркотици в някой отдалечен край на света. Един път така ни тършуваха в багажите, едни мили полицаи с автомати и аз бях спокойна, ама след това ми обясниха, че е можело да подхвърлят нещо..

Aз също винаги съм била със здравна застраховка!  Пътуване без здравна застраховка не намирам за смело, а за безотговорно! Най- малкото по този начин сам осигуряваш себе си, а не товариш с това близките си, в случай на събитие.

И аз винаги правя здравни застраховки.
Слава Богу, до сега не ни се е налагало да ги използваме, но смятам, че това е последното нещо от което трябва да се пести при едно пътуване.

Аз имам страхове от войни, атентати и отвличания. Затова не ме влече към страни, които са рискови  в тази насока. Природните бедствия така или иначе са непредсказуеми, независимо че има държави, където има по-голяма вероятност да те връхлети нещо такова. Преживяла съм тайфун и никак не ми беше забавно. Имах усещането, че ще отлетя заедно с къщата, в която се намирах.  В Малайзия пък отидохме няколко месеца след цунамито, което не я беше засегнало толкова силно колкото Тайланд, но и там имаше жертви. Тогава за първи път си направих затраховка живот, освен стандартната здравна застраховка.

Избягвам да мисля изобщо за такива работи - и ме е яд, че на няколко пъти отлагам съмнителни дестинации заради "предпазливостта" на  половинката..

Но съм развила нещо като свръхусещане за земестресения, щото усещам и най-малките..
Явно от тренинга из света - все някъде ни люлее..

Ами всъщност при по-кратките пътувания от 3-4 дни не правя застраховка.  Последният път бяхме на почивка организирана самостоятелно и трябваше да решавам дали да правим застраховки. В края на краищата реших, че трябва да направим, защото като се замисля наистина се случват непредвидени неща, а и точно тогава се случи трагедията на Охридското езеро. Преди като съм пътувала с туристически агенций  винаги е имало застраховка, но тя си е задължително включена в цената, за допълнителни застраховки не съм се и замисляла.

Аз винаги правя застраховки, когато организирам сама пътуванията. Дано нищо не се случва, но по добре да имаме застраховки. От както пък се гмуркаме , не тръгвам без застраховки и предпочитам да са с по голяма застрахователна премия.  Ох, дано никога не се налага да я ползвам.

когато бях дете бях много злояда.
водеха ме насам-натам да се залисам и да отворя уста да пъхнат някой залък.
единствено това се случваше на гарата.
обожавах да стоя там, да вдишвам мириса на масло, да чувам свирките на влаковете, да чувам потракването на машинариите...
е вече тази романтика отмря... особено с БДЖ 

за моя радост мъжът ми обожава да планира пътешествия и все подготвя някоя изненада.
аз съм по-импулсивна и успявам винаги да поразбичкам плановете и да видим нещо спонтанно.
допълваме се добре 

забелязала съм, че пътешествие над 10 дена ме уморява...
искам да си се върна в рутината, да събера сили за нови премеждия. да премисля и преживея емоциите от пътуването.
при нас пътешествията са маратони на високи обороти - обичам да вървя из градовете, да зяпам, да им усетя атмосферата.
в Барселона за 1 ден навъртяхме 30 км , Санторини го минахме половината пеша...
нормално е по някое време да се уморя 

за жалост аз не съм напускала Европа , даже не съм видяла всичко интересно в Бг.
но това е само повод за мотивация и нови планове 

здравната ми застраховка покрива всякакви разходи в ЕС, така че не съм се замисляла до сега за това.
винаги влача репиленти, както и лекарства за първа помощ.