Тема за страстта към пътешествията

И аз като малка много обичах влаковете!  Гарата ми изглеждаше толкова екзотично и вдъхновяващо място... Уви, изключително рядко съм се качвала на влак, все с колата пътувахме. Мечатех, някой ден, да отида на гарата, да погледна на таблото какви влакове има и да си купя билет за някое място, което ей така по име ми е станало симпатично... и да се кача на влака. Без цел, без посока - да се повозя, да сляза някъде инцидентно и там не знам какво да правя...    Представях си го като в романтично - приключенска книга или филм 

Уви, отдавна гарите са ми неприятни, а влака направо гнусен. Не виждам никакво предизвикателство там, да не говорим за екзотика. Отдавна всички имена на светлинното табло ми говорят много и ми звучат банално, а не интересно... Това е, да порастнеш! 

О да и аз обожавам влаковете, pina предполагам, че страстта ти ще се възвърне, ако случайно се намериш на гара в някоя друга далечна държава. Аз постоянно си представям как пътувам с влак, от тези хубавите, дето са с вагон-ресторант.

asyalein и аз като теб мъкна една кутия пълна с разни лекарства. Застраховка не съм правила никога, имам ЕС здравна карта и мисля, че ми е достатъчна за Европа. По-далеч за сега не се планира пътуване, но ако се случи, ще си направя застраховка.

Bellamore , можеш ли да разясниш малко за ЕС здравната карта.
Чувала съм за нея, но изобщо не съм наясно  

Разбира се, издава се на осигурени лица, за период от една година. Безплатна е, заплащат се само 12 стотинки за формуляра, необходима е една снимка. Важи във всички държави от ЕС, като ако се наложи лекарска помощ (или консултация), лечението се поема от здравната каса в България.

Но, доколкото съм разбрала, поема се само спешността, без последващи интервенции, които се налагат. Освен това, само в общински болници. А пък, обичайно, около туристическите места и курорти (и в Европа) повечето клиники са частни. Ако там се наложи да те посрещнат, пак ще си плащаш - за паендисит 12 000 евро (примерно).... Застраховката, зависи каква и при кого, поема и при частни заведения и всичко....
Здравната карта и не предлага асистанс, не поема репатриране, не поема придружители и т.н.

Като че ли наистина застраховката излиза най-удачният вариант.
А и в крайна сметка не е никак скъпа...

pina сигурно си права, но не  мисля, че тези карти са излишни, пък и все пак се безплатни, нищо не пречи да се комбинират с една застраховка например. Стана ми интересно с тези застраховки, къде ги правите?

A, аз не казвам, че са излишни, но аз не съм си правила труда, да ходя в НОИ и т.н.
Аз досега съм пътувала със застраховката, която ми е правила агенцията, само последния път направих допълнителна, че тяхната беше много малка. Правих в Алианц, тука, във форума ги похвалиха. Но, приемам препоръки за други застрахователи. Тези имат асистанс на български, само от 8 до 17ч., после на руски и английски. Има такива, които имат асистанс на български денонощно и централата им е в Швейцария, но не помня кои бяха. Някой ако знае?

Аз съм си правила в Алианц и в Булстрад.
Радвам се, че не ми се е налагало да ги използвам до сега.
Разлика в цените смея да твърдя, че няма.

Каква хубава тема .
За мен да пьтувам е да сьЩествувам .Навремето обикаляхме Европа (и близките континенти ) с влак.Обужавам да пьтувам с влак,но от както се роди детето пьтуванията с влак останаха само в БГ.Определено сьс самолет е доста по евтино да се пьтува на вьн ,пьк и не мога да си представя как Ще ка4а малката фурия вьв влак между Франция и Холандия например .
Виждам ,4е говорите за медицинските международни карти,аз имам такава ,но извадена от Испания,....и поне до колкото зная ако наблизо няма дьржавно здравно заведение тя покрива и разходите в 4астните .Но не сьм много сигурна де ,трябва да издиря листа който ми дадоха като си я извадих.
А ина4е докато пьтеШествахме от Бг за навьн ,винаги се правеШе застраховха ,която всьЩтност по онези времена беШе задьлжителна,но покриваШе и страни извьн ЕС.На нас ни потрябва в Мароко и ни приеха с БГ застраховка без никакьв проблем....е...това  ебило преди 10 години де

Побликувам откъс от една книга, която наскоро почнах да чета и ми направи силно впечатление. Става въпрос за един журналист, на когото един ясновидец в Китай ми предрича, че ще умре в самолетна катастрофа през еди коя си година. И той на шега решава през тази година да не се качва на самолет. Та попреведох малко текста, за да го споделя с вас. Надявам се да се разбира.


Беше чудесно решение и 1993 беше една от най-невероятните години, които бях преживявал: трябваше да умра, а вместо това се преродих. Това, което изглеждаше проклятие се прояви като благословия.

Движейки се между Азия и Европа с влак, кораб, автомобил, понякога дори пеша, ритъмът на дните ми се промени напълно, разстоянията възвърнаха значението си и преоткрих в пътуването стария вкус на откривателството и пътешествието.
В един момент, като нямах възможност да тичам до летището, да плащам с кредитна карта, да летя и в един миг да бъда буквално навсякъде, бях принуден да погледна на света отново като на сложен възел от страни разделени от морски ръкави, които биват прекосени, реки които биват преодолени, граници за всяка една от които е необходима виза; и  то една специална виза която да каже „по земя”, като че ли този начин на пътуване, специално в Азия, се беше превърнал междувременно в толкова необичаен, че всеки един автоматически трябва да бъде заподозрян само ако се осмели да я използва.
Да се придвижиш не беше вече въпрос на часове, а на дни, на седмици. За да не правя грешки, преди да поема на път, трябваше да изследвам добре картите, да започна да уча от отново география. Планините се превърнаха отново във възможни пречки за моя път и спряха да бъдат хубави, незначителни природни изработки в един пейзаж видян от един илюминатор.

Пътуването с влак или кораб, на големи разстояния, ми върна чувството за широчината на света и преди всичко ме накара да преоткрия едно човечество, обикновените хора, тези за чието съществуване  човек, благодарение на непрестанното летене, почти забравя: човечеството, което върви натоварено с пакети и деца, това над чиито глави минават самолетите и всичко останало.
Да си наложа да не летя беше игра пълна с изненади. Като се престорим за малко, че сме слепи се открива, че за да се компенсира липсата на зрение, всички други обоняния се изострят. Отказването от самолетите има подобен ефект¬: влаковете с разписанията си и с недостатъка на място в тях, възвръщат излязлото от употреба любопитсво към детайлите, изостря вниманието към това което ни заобикаля, към това което се плъзга от другата страна на прозореца. В самолетите бързо научаваш да не гледаш, да не слушаш: хората, които се срещат са винаги едни и същи; разговорите, които се водят са без стойност. За тридесет години полети, ми се струва, че не си спомням никого. За тридесет години, поне тези в Азия, не! Хората с който се поделят дните, храната и скуката не бих могъл да срещна по друг начин и някои персонажи остават незабравими.
След като се решим да се справяме без самолети, осъзнаваме как те ни налагат ограничения върху усещането ни за съществуване; как, бидейки, преки пътища за преодоляване на разстоянията, се превръщат в замърсители на всичко: дори и на познанието ни за света. Оставям Рим по залез, вечерям, спя малко е на сутринта съм вече в Индия. Но една страна е също така много различна и човек трябва да има време да се приготви за срещата, трябва да се помъчи за радостта от завладяването ѝ.  Днес всичко е станало толкова лесно, че не се изпитва удоволствие от нищо. Да разбереш нещо е радост, но само е ако е свързана с усилие. Така е и с държавите. Да прочетеш един пътеводител, скачайки от едно летище на друго, не е равносилно на бавното, напрегнато придобиване –чрез осмоза – на земната влага, която при пътуване  с влак, се полепва по теб.
Пристигането със самолет, без никакво усилие да ги приближиш, всички места стават еднакви: лесни цели, разделени една от друга от няколко часа полет. Границите, който всъщност са отбелязани от природата и от историята и вкоренени в съзнанието на народите, които живеят между тях, губят стойност, не съществуват повече за този който пристига и заминава от един мехура с климатик, от летищата, където „границата” е един полицай пред екрана на компютър, където сблъсъка с новото е на лентата която доставя багажа, където трепета на раздялата бива разсеян от стремежа към задължителния път през безмитните магазини, вече еднакви навсякъде. 

Корабите се приближават към държавите, влизайки със свенливост в устията на реките им; далечните пристанища отново са жадувани дестинации, всяко една със собствено лице, всякао едно със собствен аромат. Това, което преди време се е наричало „терен за авиация ‘’ също е приличало на тях. Днес вече не. Летищата, лъжливи като рекламни съобщения, острови на относително съвършенство, дори и в разрухата в държавите в които се намират, вече си приличат всичките; всички говорят на същия интернационален език, който дава на всеки усещането, че е пристигнал в къщи. А всъщност си пристигнал в някаква периферия на град, от където трябва да се тръгне на път отново с автобус или с такси за центъра, който винаги е далеч.

Гарите, обаче не са такива, те са истински, те са огледала на градовете в чието сърце са били построени. Гарите се намират близо до катедрали, джамии, пагоди и мавзолеи. Един път пристигнал там, си пристигнал наистина.




 

Мммм, пътешествия.. обожавам ги. И на нови места обичам да ходя, и на старите да се връщам, и с влак да пътувам, и всякак.
Страхове имам много малко, предразсъдъци никакви. Колкото по-екзотично, толкова по-добре. Но и на старата Европа не прощавам.

Без застраховка и за ден не отивам никъде (разказвала съм как съм си чупила крака в Мексико и какъв блестящ сървис получих и от страна на частната клиника, и от партньорите на Алианц). Напоследък си правим целогодишна застраховка, валидна за целия свят за престой до 30 календарни дни в дадена страна (ако искаш повече, излизаш и влизаш в страната и срокът зпаочва пак да тече). Разбира се с асистанс. В Алаинц струва към 60лв, ако не греша. Сигурна съм, че и други застрахователи я предлагат.
Пина е съвършено права за ограниченията на въпросната здравна карта. Аз не съм си правила труда да я вадя.

Страстта към пътешествията е сладка болест, от която рядко някой се опитва да се излекува  

Bellamore, интересен поглед върху нещата (може би е  добре да цитираш книгата и автора). Но аз не бих отричала нито самолетите, нито летищата. Намирам ги за много приятни даже. Както и начина да се придвижиш бързо от едно място до друго. За мен има чар в това да се събудиш на един континент, а да си легнеш на друг. Може би ако човек лети постоянно, има нужда от такова разтоварване, за каквото говори авторът. Но ако разполагаш с ограничено време, едва ли би искал да го прекараш само пътувайки...

Само мога да си пожелая, да пътувам толкова много, че да ми се стори, че самолетите ме ограничават!  
Уви, за мен са вълнение, трепет, предвкусване на приключението. Тоя човек е пътувал много, много. А, дано и аз тъй... някой ден!  

pina така е да, на нас може да не ни се струва толкова ограничително, но според мен има доста истина. Ако можех да обиколя света с влак, ехххх. Ама сама никога няма да се наема. Като има една предаване по НГ, С всички средства, та там пътува главния герой по всякакъв начин, но не и със самолет. Много ми харесва идеята.

Аз, първо бих се наситила на самолета... да почувствам ярко, как ме ограничава  пък тогава може и за друго.
Не съм мечтала за влак. Мечтала съм пеша. Нали има един маршрут - пътя на коприната, който ентусиасти изминават пеша. Ей от там точно бих минала... Ама това са утопии, поне за мен.