Не знам изобщо какво да правя

Добре,а има ли начин да заминеш с децата заедно
някъде?Например при родителите си?
Да му обясниш,че му даваш време да прецени дали
може да живее без вас,да усети дали му липсваш,
да осъзнае какво ти причинява и какво би изгубил?

Прегръщам те....никак не ти е лесно...

Виж, има много мъже, които като се приберат скапани от работа, искат единствено подреден дом, и вниманието на семейството. Това е тяхната версия.
Но ти работиш, гледаш дом и деца и също имаш право на свое лично време. По начина, по който си писала личи, че си интелигентна жена (защото има и прости женици, за които зависимостта, слугинажа и мъжкия тормоз са задължителни в женското битие) и за това осъзнаваш ситуацията в която се намираш. Спри да мислиш за мъжа и децата си. Ти също си човек, а когато ти си добре емоционално и децата ще са добре. Където и да сте.
Този мъж няма да го промениш, така е възпитан, така възприема ролите и отношенията в семейството. Съвет няма да ти давам, само ще те попитам ти колко животеца имаш, как искаш да ги прекараш и как се виждаш след 10 години.

Ако питаш мен първо се успокой , не вземай решение под влиянието на емоциите.Напълно те разбирам имам такава приятелка. Имаш два пътя по които можеш да тръгнеш : да го игнорираш от живота си , просто да не го забелязваи, думите му да не те жегват или с една дума чисто и просто съжителство и отглеждане на децата, като същевременно си извоюваш свобода по малко.Не си ли извоюваш свобода  трябва да знаеш, че нищо няма да можеш да промениш. Втория път е да сложиш точка и да го напуснеш завинаги или просто временно да се изнесеш за да се осъзнае той и да погледне от друг ъгъл, че можеш да поемеш живота си във всеки един момент сама без да се страхуваш.От последното смятам , че ще се стресне , поне временно

Виж, напълно си права, не сме искали да те обидим. Хайде едно по едно, да започнем с къщата.

Ясно, е че се опитваш да се справиш сама със ситуация, която е невъзможна. Не съм си и помислила, че си мърла или вманиачена домакиня, съвсем си си наред. Някакви нереалистични очаквания има обаче към проекта дом. При положение, че имаш две деца и работиш, имаш време само за "поддръжка" - готвене, подреждане, чистене, пране. И това не е малко, а е много трудно в неорганизирана къща. Няма кога да се оправят натрупаните багажи или последиците от ремонтните дейности. Тия проекти не стават между другото, особено ако никой не ти помага. И къщата никога няма да е подредена, дори и да си най-великата домакиня или шесторъкия Шива. От личен опит говоря. В такава къща на никой не му се подрежда, то няма смисъл някак. Само дето излиза, че ти си виновна, а то не е така. И той няма идея как да се справи, хаотично захваща някакви дейности, дава си сметка че не става, ама му е по-лесно да обвинява теб.

Обясни му, че за да стане, трябва да вземете дълга отпуска + Х пари (спестени или заем). Децата при баби по възможност. За този период, ако и двамата сте организирани и бачкате, ще може да се сдобиете с нормален и що-годе организиран дом. Да довършите ремонтите, да изхвърлите неща, да измислите място на всяко нещо. И тогава няма да е перфектен, то не е и нужно, важно е да горе-долу нормален. Пак може да останат неща за купуване или довършване, но някаква организация ще има.

После къщата ще е далеч по-лесна за поддържка. И децата ще могат да си прибират нещата, ще им е по-приятно, и той също. Едва тогава ще има основание да ти мрънка ако иска. Дотогава мрънкаш ти за ремонтните дейноти. За да те разбере, най-добре е наистина да го оставиш да се опита той да "поддържа" къщата за седмица-две, после сам може да поиска да си разчисти бакиите.

имаш и друг избор-започни да гледаш нещата от друг ъгъл-да се развиваш и усъвършенстваш БЛАГОДАРЕНИЕ на този суров истински балкански субект, който животът е избрал за твой съпруг.Имам предвид, че Животът често ни предподава най-добрите си уроци с черни учители...ако предположим, че мъжът ти е един от тях, то с неговото ужасно поведение (което е много типично за българските мъже, възпитавани така лошо от майките си...)вероятно ти предподава урок, който да ти помогне да се развиеш и станеш по-...незнам каква-да дръпнеш напред със сигурност(ако междувременно не се справиш и леко, но сигурно се поболееш.)Аз вярвам, че всеки човек има избор и всеки има силата да го следва...не всеки има обаче куража и мъдростта да го направи.Значи-предлагам ти да си напишеш в една тетрадка всичките си мечти и желания...и всеки ден да допълваш списъка.Заедно с това да си представиш живота, който искаш да е твоя, а на мъжът ти да дадеш една роля-междинна, дразнеща, но и неизбежна-като парите-в крайна сметка ти пак би живяла с децата си и би им чистила, готвила и прочеее...така че тук мъжът ти се явавява една досадна част-човекът, който няма душата и възпитанието за съвместен живот, но който ти осигурява финансова независимост-на теб и децата-на които дава и друга независимост.Просто почни да го възприемаш като временния дразнител, без когото животът ти ще е истинска гадост, повярвай ми-сама с две деца, не на 24 и без финансова независимост -в България...Просто престани да го възприемаш като мъжа на живота ти или като Любовта-очевидно не е той, но е ясно, че е в живота ти в момента и дано бъде до теб поне още 15 години-докато децата станат студенти и няма да ги нарани раздялата ви.Любовта може да дойде при теб, ако я искаш-мъжът ти няма връзка с това-всичко си е в твоята глава....Просто го сложи на по-ниско стъпало в класацията си или въобще го изхвърли.Така и така живееш с него-защо да го уважаваш толкова, че да те боли от поведението му...Изхвърли го от душата си-приеми го като съквартирант и съм сигурна, че ще победиш.Търпението е голяма сила.Пожелавам ти много сила и Любов.Пиши ми на лични, ако искаш-с радост ще ти пиша.

Една тук - гледните точки, касаещи взаимоотношенията м/у партньорите са обикновено 2.
Какво мисли той и какво може той да каже за отношенията помежду ви, може само да гадаем.
При това положение, няма как да вземаме страна и да съдим и отсъдим.
Попътен вятър, здраве и късмет ти желая   

Обичаш ли го, обича ли те? Искаш ли да продължиш живота си с него?
Всички планове какво да сториш, какво да кажеш биха били напразно усилие, ако не виждаш шанс за промяна в него и отношението му към теб.

След всичко, което описа, наистина ми стана тягостно...

И за моя брак се отнсая.Само дето имам едно дете. Най-лошото е че при нас и диалога не се получава.Не от различни планети, от различни галактики сме.....Когато на себе си отговоря какво ще правя, ще мога да  дам адекватен съвет.Сега съм в твоето положение а темата ти ми дойде много добре, ще чета с интерес.....

така е, защото наистина българските мъже са ужасно възпитани от майките си-мислят си, че всичко им е позволено като са мъже-турците излиза, че са по-българи от нас...500 години турско робство до това е довело.Всичко е въпрос на домашно възпитание и най-вече на възпитанието на майката-за огромна жалост майките на нашите ммъже са мухли и са възпитали мухлъовци...

Зайка,много съм впечатлена от разсъжденията ти!Просто толкова време съм търсила точно тая гледна точка,точно такъв поглед върху нещата,такъв съвет.Е,в крайна сметка никой не можеше да ми го даде освен самата мен.Самата аз стигнах до извода,който си описала в поста си.Мислих си,че когато немога да променя ситуацията трябва да променя погледа си към нея.Да знам кога да се свия и кога да се разкрия.Нещата се менят дори когато си мислим,че никога няма да излезем на светло,че ще се лутаме и подтискаме вечно.Нещата се менят-тва е понякога тъжно,но в същото време изпълнено с надежда.