Удрял ли ви е шамар мъжът ви

и мислите ли, че е възможно това да не се случи повторно, при положение, че твърди, че съжалява...

...Имам позната, която е споделяла пред близки общи приятели, че мъжът ѝ я бие. Въпросните общи приятели ѝ предложиха дома си, за да избяга от насилника, но тя остана с него. Дори му роди дете. Не я разбирам, но не мога и да я съдя, вероятно си има някаква (макар и неразбираема за мен) причина да търпи това. Жал ми е единствено за детето... Защото, ако тя сама си избира да остане с насилника, детето няма този избор, то попада в тази среда изцяло по нейна вина.

[/spoiler]
Силен човек си и факта, че осъзнаваш слабостите си, говори точно каква сила притежаваш.

Израснах  в такова  семейство-баща ми пребиваше  майка  ми. Пред нас.Ние също ядяхме бой- рядко,  но  жестоко.  Веднъж  той ни изгони  трите. Аз бях в пети  клас, сестра ми- във втори.  Когато  след  три дни  ни прибра, майка ми  беше облекчена. Споделяхме  с  близки, търсехме помощ- никой  не  ни  помогна. Остро  го осъждаха  на думи,  но  никой  не  ни  помогна. А майка  ми оправдаваше  собствената  си  нерешителност , твърдейки, че  стои  при него  заради  нас  Тогава  нямаше  закон  за домашното  насилие.

Някак, криво- ляво, със  сестра ми пораснахме  и си  поехме пътя. Майка ни  продължаваше   да  търпи побоищата  и  не  го напусна, колкото  и  да  я увещавахме    и  да  й  декларирахме   подкрепата си. В крайна  сметка, след една   ексцесия, я изведох  от  дома им , когато  бях на  25. След  месец тя  се  поддаде  на  молбите   и  обещанията  му  и  се  върна. Продължи  да  живее в ада  още  пет  години, когато , с помощта  на ММ,  пак я изведох  от  дома им, след  като я беше замерял с ножове. Той отново  се  домъкна  с   крокодилски  сълзи и обещания- не го допуснах  до  нея.

Две седмици след това  той  се  самоуби. Беше  на  49 години- все още  силен, прав и  здрав мъж. И всички  роднини  вкупом  ни  обвиниха-мен, майка ми  и  сестра ми, за неговата   смърт. Изоставили сме го били, той  затова  го направил :ooh:  А къде  бяха  те, когато  той  ни  убиваше  бавно  с  години? Що  за майка  беше майка  ни, че допусна  двете й  дъщери  да  живеят  в този ад? Никога  няма да  й  го простя.

Сега  и  аз, и  сестра  ми  сме   насилници  по характер. Боря  се  много  с тая своя  черта, но успявам  да  я овладея  единствено  по отношение  на  детето. Майка  ми  се посъвзе  психически, но   година  след смъртта  му  заболя  от  диабет, после  получи  бъбречни усложнения,  има проблеми  с кръвното, с вестибуларния  апарат. Развалина  е.

Аз  често  изпадам  в  депресии, в емоционални  пикове  и  кризи, чувствам  постоянна  неувереност, съмнявам  се в преценките  си, избухвам, трудно  контролирам гнева си.

Така че, мили  дами,  ако  някоя  от вас е  решила, че може  да се   примири да  бъде  боксова  круша, нека  погледне в  очите  на  децата  си. Истината и  правилното  решение  е  там.

mamavania, познатата ти дава най-лошия пример на детето си  Един ден и то да търпи насилие. И какво е това дете-мазохистче, да иска да стои с мама и тате при побоища? Сигурна ли си, че познатата ти просто не се оправдава с него 

mamavania, познатата ти дава най-лошия пример на детето си  Един ден и то да търпи насилие. И какво е това дете-мазохистче, да иска да стои с мама и тате при побоища? Сигурна ли си, че познатата ти просто не се оправдава с него 

Детето е малко, на 3 годинки е, тя ми е много близка приятелка и знам, че не се оправдава с него. Образована, дейна жена, финансово независима, затова и няма друга причина да го търпи.

Детето е малко, на 3 годинки е, тя ми е много близка приятелка и знам, че не се оправдава с него. Образована, дейна жена, финансово независима, затова и няма друга причина да го търпи.