Публикувана: 16 окт. 2009, 17:03 ч.
Последно мнение: 19 ян. 2018, 16:48 ч.

Удрял ли ви е шамар мъжът ви

145 089
1 200
1

Гост

# 1 020 29 септ. 2015, 18:18 ч.

Мнения: 3 031

Синът на моя позната така я тласкаше обратно при идиота. Той обаче беше голям, на 15 г., и тя вече нямаше контрол над него. Напускаше го няколко пъти, но понеже момчето не искаше да тръгне с нея, тя все се връщаше. След около 2 години един ден просто стана, събра си нещата, тръгна си и не се обърна. Каза, че няма да умре като куче, дори и никога повече да не види детето си. Към днешна дата детето вече е млад мъж и жална им майка на приятелките му.
Така че си спасявайте децата овреме, преди да се превърнат и те в чудовища. Или в жертви.

# 1 021 29 септ. 2015, 21:42 ч.

Мнения: 2 222

Пълни глупости са това, че тригодишно ще държи майка си при биещ баща. Сори. На тази възраст дори да заживеят отделно, ако му бъде обяснено, че бащата е командировка, за месец ще е приело и това и толкова. Майката е патка, това е.

# 1 022 29 септ. 2015, 22:13 ч.

Мнения: 47 352

Така са децата, от които родителите крият истината. Ако от самото начало нещата му се представят обективно, без спестяване на нищо, положението ще е друго.

# 1 023 29 септ. 2015, 22:44 ч.

Мнения: 2 328

Цитат на: _Dana_ в вт, 29 сеп 2015, 21:42

+1
Една жена,която не желае по някаква причина да напусне насилника ще си измисля оправдания до безкрай.Примери покрай мен бол.

# 1 024 29 септ. 2015, 22:57 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 011

Цитат на: mamaivana в вт, 29 сеп 2015, 16:20

Казваш в очите на децата си, но моя приятелка прощава всеки път именно защото детето я моли.
Искало да живее и с мама и с тати. Говорили сме, казвала съм и, че ако го напусне, детето като порасне ще и бъде благодарно, но тя ми казва знаеш ли колко е трудно мъжът ти да те бие, а после детето ти да те гледа с обвиняващ поглед, че не съм му простила. Не знам как да и помогна...

"Само две неща са безкрайни – Вселената и човешката глупост.За първото не съм съвсем сигурен...."

Казал го е Айнщайн. А аз го цитирам по повод безумните оправдания на приятелката ти. Издига детето като щит пред собствената си инертност и нерешителност. Всъщност, то наистина ще я гледа с обвиняващ поглед и няма да изпитва капчица уважение към нея ,колкото и успяла и интелигентна да е. Но не сега. След петнайсетина години, със сигурност. Peace

# 1 025 30 септ. 2015, 04:29 ч.

Мнения: 2 127

Майката на моя позната така се връщаше при втория си мъж, брат й все ревеше, че си искал мама и тати заедно. Та вярвам, че има и такива майки. Направи му мечешка услуга, разбира се.

# 1 026 30 септ. 2015, 08:14 ч.

Мнения: 4 272

Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 29 сеп 2015, 22:13

Това е и моето мнение. Не веднъж съм казвала, че покриването на истината с цел да изглеждат нещата приемливи, е най-лошото, което една жена може да направи. Но от друга страна това е примиренческо поведение. Имам предвид например мъж, който хайде да не е пияница, но прекалява с алкохола, няма мярка и половинката му започва с тъпотиите: "Той е много уморен", "Цял ден беше на работа и виж как от малко се напи". Проблемът се "слага на масата", пред близки и деца, обяснява се, че няма място за повече търпение и се започва отнякъде. Аз така ги разбирам нещата.

# 1 027 30 септ. 2015, 12:21 ч.

Мнения: X

При мен е дълга и сложна, доста време се чудих дали да публикувам отговор, или не.
В крайна сметка аз също съм дете на разведени родители, където баща ми не просто пребиваше майка ми, а направо я смилаше. Същото и със сестра ми. Мен ме пропускаше до момента, в който един ден не ме подмина. Това не си го спомням, но съм казала на майка ми: "Мамо, искам да си ходим". До момента всеки път майка ми, когато си е тръгвала, аз съм я молила да се върне при баща ми. От там нататък съм почти абсолютно съгласна с описаното от Бронте за страховете, чертите в характера ми и т.н.

По отношение на мъжа ми. Удари ми 2 пъти по 1 шамар. Няма нужда да описвам как се чувствах, НО това беше преди около 14 - 15 години. От тогава не ме е удрял. И двамата рабтехме над това да не се случва повече. Няма рецепта защо не се случва повече - може би, когато трябва, аз да замълча, а той да се владее. В крайна сметка не знам, но повече никога, никога не ме е удрял, нито пък съм се чувствала заплашена от физическо насилие. Имали сме и нашите лоши моменти. Хората, които го познават, никога не биха предположили, че е способен на нещо подобно, напротив... Минало е доста време, но си имам едно наум от тогава.

# 1 028 3 окт. 2015, 18:57 ч.

Мнения: 2 931

Цитат на: Бронте в сб, 26 сеп 2015, 16:05

Израснах в такова семейство-баща ми пребиваше майка ми.

Бронте, родителите ти са христоматиен пример за психологически зависимости между жертва и насилник. И двамата са били зависими един от друг, а слабостта на баща ти се е проявила, защото не е попаднал бързо на нова жертва. Ако беше, развитието на сценария щеше да бъде друго.

   А за тези, които не разбират зависимостта на жертвата - не ги корете, оправданията им може да ви изглеждат нелепи, но състоянието им не позволява друга реакция. Моя много близка жена е жертва на домашно насилие. Детето избяга при родителите ѝ, но тя още си измисля оправдания като "не искам Х да е дете на разведени родители". Има подкрепата на близките си и хиляди оправдания да не я получи. Макар и отдалеч, направих всичко възможно да помогна да я изведат от средата.
   Не съм психолог, за да го обясня, но разбирам, че истинските жертви не са в състояние да напуснат насилниците си сами, а тези които им помагат трябва да са търпеливи и да помагат стъпка по стъпка.

# 1 029 3 окт. 2015, 19:06 ч.

Мнения: 2 222

Може би си права, Хърмаяни. Аз проявявам 100% непоносимост към такива ситуации Sick

, но реално никога не съм била в такава...

# 1 030 4 окт. 2015, 00:32 ч.

Мнения: 4 535

Аз съм била в такава ситуация като дете - като страничен наблюдател и потърпевш. Имах втори баща, който биеше майка ми и мен. Именно затова зная, че случи ли се един път, после ще се случва още много, много пъти, докато жертвата не напусне или насилника не умре.

В моя случай, аз напуснах. Майка ми остана, мъжът й умря няколко години по-късно.

Проявявам не 100, а 1000% непоносимост към насилие. Не бих допуснала никой на света да ми удари шамар, юмрук, да ме плесне, ритне, бутне и т.н. Ако все пак се случи, не бих допуснала никой, било дете или родител да ме манипулира да остана в такава среда.

# 1 031 8 окт. 2015, 15:48 ч.

Мнения: 571

Според мен тя е жертва и има нужда от помощ, а не от някой, който да я съди и да и обяснява колко е глупава и безотговорна. В момента са разделени, след поредния скандал, изгонила го е, надявам се да не го прибира повече.

# 1 032 8 окт. 2015, 22:47 ч.

Мнения: X

Бронте

.....

Последна редакция: пт, 09 окт 2015, 00:10 от Анонимен

# 1 033 8 окт. 2015, 22:55 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 011

Цитат на: Barefoot Kontesa в чт, 08 окт 2015, 22:47

Бронте

...как са ни еднакви съдбите и колко сме еднакви като характери.
Боря се всеки ден със себе си и знам ,че ако съм мъж ще съм ужасен човек . Надявам се детето ни да не хванало и грам ген от мен ...

Ако мъжът ми ме удари ..краят ще настъпи бързо и агресивно . Не бих се дала да ме удря никой и има толкова гняв в мен ,че е страшно. Работя години с овладяването му ,но е най-трудно да надвиеш себе си.

Контесо

Аз и като жена хич не съм китка,а пък ако бях мъж, не ми се мисли Tired

# 1 034 8 окт. 2015, 23:18 ч.

Мнения: X

Бронте , Бог си знае работата и не ни е дал да сме мъже . :ха:

Някъде бях чела ,че детето си избира родителите преди да се роди. Чудех се каква карма имам да изплащам ,че съм избрала да се родя там ?

Препоръчани теми

Самотните жени са по-щастливи от самотните мъже?

Пациенти на клиники Бахчеджи Тема 3

Пазарът на недвижими имоти-какво се случва реално? - 36

750
Жилища и имоти

Каква е вината на Фатмагюл? (Fatmagül'ün Suçu Ne ?) - Тема 132

Причина:

Причина: